Решение № 424 от 05.12.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Петрич, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100814 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Н.

А., ЕГН **********, с. К., общ. П., действаща чрез договорен процесуален представител адв. М. В. М., служебен адрес гр. Пл., ул. „П. О. и К.“ №** ет.* ап.** срещу "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С. р-н „И.“, ул. „Н.“ № **, ет. *, представлявано от Б. Кл. Б., С.И.Г., обективираща осъдителна искова претенция за осъждане на ответника, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за кредит № МАХ_300830597/23.12.2022 г., тъй като същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се в молбата, че между страните е сключен Договор за кредит № МАХ_300830597/23.12.2022 г. за сумата от 1 300 лева, при ГПР 43.77%, ГЛП 35.51 %, за срок на действие на договора 5 месеца. Страните уговорили / чл.10 от договора/ задължение за ищцата да заплати на кредитора възнаграждение за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 322.20 лева и „Експресно обслужване" в размер на 483.30 лева. Сочи, че 1 общо дължимата по договора сума от ищцата е уговорена в размер на 2223,15 лева.

Твърди, че по процесния договор е заплатила сумата в размер на 1800 лева.

Счита, че договор за кредит с номер MAX_300830597 от 23.12.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно които договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди, че в договора липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Счита, че нарушението е съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Сочи чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно които договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в него не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Твърди, че в договора липсва каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Не е ясно в договорения от страните годишен лихвен процент 41.00% какви елементи включва и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Твърди, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1650 лева в случая се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Експресно обслужване" регламентирани в чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от договора, са нищожни и поради 2 противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Сочи подробни съображения в тази връзка.

Предвид на изложеното счита, че платена на основание договора сума от 400 лева, различна от върнатия заем, е дадена без основание, поради което подлежи на връщане на платеца.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Ищцата претендира сторените по делото разноски. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който признава сключването на описания в исковата молба договор за кредит, със релевираното от ищеца съдържание. Оспорва ищцовите твърдения за нищожност на процесния договор за заем като излага подробни правни аргументи. Прави искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Претендира съдебни разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. Депозират чрез пълномощници писмени становища по хода на делото и по същество на спора. Всяка страна поддържа заявената позиция по делото, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за процесуален представител.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

С протоколно определение от 10.11.2025 година съдът е уважил искането на ищеца за допускане изменение на предявения от Ц. Н. А. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД чрез увеличаване размера на претенцията от 400,00 лева на 479,98 /четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, от която сума 0,68 лева законна лихва, 48,54 лева договорна лихва, 127,84 лева такса динамично плащане, 296,42 лева такса бързо разглеждане и 6,50 лева обезщетение, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № 300830597/23.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на същата. За безспорно и 3 ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че на основание процесния договор за кредит, сключен между страните, ищецът е заплатил на ответника без основание сумата от 479,98 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 23.12.2022 г. страните са сключили договор за кредит, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заем в размер на 1 300 лева, като последният се е задължил да върне общо сумата от 1 417, 65 лева, , от която 1 300 лева главница, при ГПР 43,77 %, ГПЛ – 35,51 %, при срок на издължаване 5 месеца. Не се спори, че по силата на постигнатите договорености ищецът се задължил към ответника да заплати на последния и възнаграждение за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 322,20 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 483,30 лева.

Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е предоставил на ищеца уговорения паричен кредит, както и че в изпълнение на задълженията си по договора кредитополучателят е извършил на 30.01.2023 г. плащане в размер 1 779,98 лева, с които е погасил главницата от 1 300 лева, законна лихва 0,68 лева, договорна лихва 48,54 лева, 127,84 лева погасяване динамично плащане, 296,42 лева погасяване бързо разглеждане и 6,50 лева обезщетение за предсрочно погасяване.

Страните не спорят, поради което съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на основание процесния договор за кредит, ищецът е заплатил на ответника при начална липса на основание сумата от 479,98 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.10а от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно ал.2 на с.чл. кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка съдът счита, че процесната клауза от договора за кредит между страните, с която кредитополучателят се е задължил 4 да заплати на ответника възнаграждение за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 322,20 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 483,30 лева, има за цел заобикаляне на закона – Закона за потребителския кредит, порадикоето е нищожна по аргумент на чл.21 от ЗПК.

Процесната договореност между страните за заплащане на такса за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 322,20 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 483,30 лева съдът счита за нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на таксите е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора. По делото липсват доказателства в какъв срок се разглежда искането за кредит, респективно в какъв срок се обслужва съответния кредит, при отказ от процесните две допълнителни услуги, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от процесните клаузи – за бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване по кредит. Наред с това съдът съобрази, че размерът на таксата за допълнителна услуга „Експресно обслужване по кредит“ /483,30 лева/ надхвърля 1/3 от предоставения кредит, а размерът на таксата за допълнителната услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е малко под ¼ от предоставяния кредит, а сборът от тези две такси е малко над 50% от кредитната сума. Т.е. липсва еквивалентност между процесните такси и процесните допълнителни услуги, от което следва извод, че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна допълнителна услуга.

Нищожността на клаузата, с която страните по процесния договор за кредит са уговорили възникване на задължение за кредитополучателя да заплати на ответника възнаграждение за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 322,20 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 483,30 лева е пречка за възникване на задължение за кредитополучателя на основание същата /клауза/. В тази връзка и предвид на безспорно установения по делото факт на заплащане от страна на кредитополучателя на сумата от 1779,98 лева, с която е погасено задължението да се върне заема от 1 300 лева, а останалата част от платената сума в размер на 479,98 лева е платената от ищеца при начална липса на 5 основание, то същата сума подлежи на връщане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск е доказан и основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 50 /петдесет/ лева заплатена държавна такса.

На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адв.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника, за осъществената в полза на ищеца безплатна адвокатска помощ в размер на 260 лева с ДДС. В тази връзка като съобрази материалния интерес /цената на уважения иск е 479,98 лева/, също фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, а депозира писмено становище, в което не се релевират различни от първоначално заявените с исковата молба твърдения и искания, в хода на процеса са събрани първоначално представените от страните /от ищеца с исковата молба, от ответника – с отговора по чл.131 ГПК/ писмени доказателства, съдът намира за основателно въведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от адв. М. М. адвокатско възнаграждение по делото в размер на 480 лева с ДДС и като такова следва да го уважи.