Определение № 4896 от 02.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1265/2026
- Вид
- Определение № 4896
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 02.03.2026
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Албена Александрова, Виолета Йовчева
Цитирани разпоредби
- член 407 · Граждански процесуален кодекс
- член 407,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 410 · Граждански процесуален кодекс
- член 414 · Граждански процесуален кодекс
- член 414,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 423 · Граждански процесуален кодекс
- член 423,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 423,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 47 · Граждански процесуален кодекс
- член 47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 47,ал.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 47,ал.1 - 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 27,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4896 гр. София, 02.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Б. Николова
Членове:
Албена Александрова
Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501265 по описа за 2026 година Производството е образувано по възражение по член 423,ал.1 от ГПК с вх.№ 410479/15.12.2025 г. ( по регистратурата на СРС ), подадено от пълномощника на длъжника С. Т. А.- адвокат М.Л. , срещу издадена по ч.гр.д.№ 19118/2025 г. по описа на СРС, 49-ти състав заповед № 11364/15.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК .
Възражението съдържа твърдение, че длъжникът узнал за заповедта от връчената му покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258380405113 по описа на ЧСИ М.Б., не дължи изпълнение по вземането на „Топлофикация София“ ЕАД и тя не му е връчена надлежно при условията на член 47,ал.5 от ГПК - основание по член 423,ал.1,т.1 от ГПК за приемането на възражението. Заявено е искане за присъждане разноски.
В отговор с вх.№420150 /23.12.2025 г. (по регистратурата на СРС), подаден срочно чрез юрисконсулт М.К. заявителят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва възражението като недопустимо - подадено след едномесечния преклузивен срок по член 423 от ГПК, тъй като узнаването на заповедта е станало от момента на залепване на уведомлението при липса на доказателства за друг ден и като неоснователно, тъй като при връчване на заповедта за изпълнение не са допуснати посочените от длъжника нарушения.
Заявено е искане за присъждане на разноски за възнаграждение за 1 юрисконсулт .
Правилото на член 423,ал.1 от ГПК свързва началото на едномесечния срок за подаване на възражение пред въззивния съд с узнаването на заповедта от длъжника. При твърдения за наличие на хипотезата на член 423,ал.1,т.1 от ГПК – на редовно от външна страна, но ненадлежно връчване по член 47 от ГПК, началото на срока не може да бъде постановено със залепването на уведомление по член 47,ал.1 от ГПК. Да се приеме това би означавало, че срокът за възражението по член 423, ал.1 от ГПК започва да тече преди срока за възражението по член 414 ГПК, а това противоречи на характера му на защитно средство на длъжника за едно по - късно оспорване на вземането .
Доколкото няма доказателства за друго, узнаването на заповедта е станало с връчването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258380405113 по описа на ЧСИ М.Б. , по което се удовлетворяват оспорените с възражението вземания на „Топлофикация София“ срещу длъжника А. , на дата 5.12.2025 г и в неговата кантора ( на л.13 - 14 от делото) . Считано от нея, възражението от 15.12.2025 г. е подадено срочно .
Възражението по член 423,ал.1 от ГПК е срещу заповед 11364/15.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19118/2025 г. по описа на СРС, 49-ти състав в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Т. А. за парични вземания от : две главници в размер на 7 565, 41 лева и 36,38 лева, ведно със законната лихва от 1.04.2025 г. до изплащането им и две мораторни лихви в размер на 1 609,82 лева и 9,31 лева и посочени разноски за заповедното производство .
Видно от съобщенията, приложени по преписката на заповедното производство, предприето е връчване на заповедта на постоянен и настоящ адрес, установен от заповедния съд чрез справка от 9.04.2025 г.- в град София, бул. „ ********. Връчителят е извършил три посещения на този адрес на : 22.04.2025 г. ; 10.05.2025 г. – събота и 27.05.2025 г., при които, съгласно удостовереното , не е открил адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението . При последното посещение е събрал данни от Е.Д. „ от адреса “, че адресатът е живял заедно с родителите си там преди 20 години и новият му адрес не е известен . Междувременно на 21.05.2025 г. е изготвена справка за трудова заетост на адресата, която показала, че адресатът няма регистрирани трудови договори . На 27.05.2025 г. връчителят е залепил 2 уведомление на входна врата и на ограда . Двуседмичният срок по член 47, ал.2 от ГПК е изтекъл на 10.06.2025 г., длъжникът не се е явил да получи заповедта . На 28.07.2025 г. заповедният съд е постановил разпореждане № 118439 за издаване на изпълнителен лист при констатация, че заповедта е връчена редовно и влязла в сила и няма достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса . Няма данни разпореждането да е обжалвано от длъжника по реда на член 407,ал.1 от ГПК .
Въззивният съд намира, че в правилата на член 47,ал.1 – 5 от ГПК няма изискване връчителят да съставя при всяко свое посещение на адреса отделна разписка за удостоверяване на обстоятелствата по член 47,ал.1 от ГПК , че не е открил адресата и лице, което е съгласно да получи съобщението. Правилото на член 47,ал.1,изр. първо от ГПК се прилага и в случай, че посетеният адрес съставлява къща ( както твърди длъжникът във възражението по член 423 от ГПК ), като няма значение дали тя е собствена на длъжника и се обитава от други лица. Уведомлението се залепва на вратата, ако има достъп до нея или на входната врата или на видно място, около нея, ако няма достъп . Няма изискване за посочване на ЕГН и полагане на подпис от лицето, което дава информация за това дали адресатът не живее на адреса. Събирането на достоверни данни, че адресатът не живее на адреса и удостоверяването им, ведно с източника за тях не е задължителна част от действията по връчването при условията на член 47,ал.1 от ГПК. Ако то е възможно, отменя само изискването за извършване на още ( до три ) посещения в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между тях и извършването на едното от тях в неприсъствен ден – съгласно 47,ал.1,изр.четвърто от ГПК .
В конкретния случай изискванията на член 47,ал.1 – 5 от ГПК са спазени: връчителят е извършил посещения по мястото на постоянен и настоящ адрес на длъжника, които удовлетворяват изискванията за обща продължителност , брой, интервал и извършване на едното в неприсъствен ден, без да открие адресата или лице, съгласно да получи съобщението при надлежно удостоверяване на тези обстоятелства ; залепване на уведомление при условията на член 47,ал.1 ,изр. първо от ГПК ; изтичане на двуседмичния срок по член 47,ал.2 от ГПК , без длъжникът да се е явил в деловодството на СРС, за да получи заповедта за изпълнение и липса на възможност за изпращане на съобщението по месторабота. Следователно връчването на 3 заповедта за изпълнение , освен редовно от външна страна, е и надлежно извършено. Това е достатъчно въззивният съд да откаже приемането на възражението по член 423,ал.1,т.1 от ГПК .
В отговор на последния довод на длъжника, СГС посочва, че правилото на член 415,ал.1,т.2 от ГПК ( в ред. доп., бр.100 от 2019 г. ) предвижда , че връчването на заповедта за изпълнение при условията на член 47,ал.5 от ГПК и събирането и удостоверяването от връчителя на данни, че длъжникът не живее на адреса , има ефект като този на подадено в срок възражение по член 414,ал.1 от ГПК. Защитата срещу преценката на заповедния съд, че заповедта е влязла в сила, се осъществява чрез частна жалба по член 407 от ГПК, а не чрез възражение по член 423 от ГПК – с оглед постановката на т. 6 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
С оглед неоснователността на възражението СГС присъжда на насрещната страна , както е поискано, възнаграждение за защитата от юрисконсулт в минималния размер по член 27,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 60 лева или 30,68 евро .
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по член 423,ал.1 от ГПК с вх.№ 410479/ 15.12.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) на длъжника С. Т. А., ЕГН:
********** срещу издадената по ч.гр.д.№ 19118/2025 г. по описа на СРС, 49ти състав заповед № 11364/15.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК .
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН: ********** с адрес на пълномощника – адвокат М.Л. – град София ,ул. „ ******** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, град София ,ул. „ Ястребец“ № 23 Б разноски за настоящото производство в размер на 30,68 евро на основание член 78,ал.8 от ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5