Решение № 3719 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3719 гр. С, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110154487 по описа за 2022 година

Предявен е иск от “ДЗИ – О З” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Б, ул.”П” № 3, срещу ЗК “Д З” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”К А Д” № 68, представлявано от Д Д и Ю К, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 338.66 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по по щета № ..5 от 10 323.66 лв. и направени ликвидационни разноски по определяне на обезщетението от 15.00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.09.2021 г. на автомагистрала Т в посока гр.С на км.146, е възникнало ПТП, при което водачът на л.а.Тойота с рег.№ ..., поради движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция, е ударил в задната част движещия се пред него л.а.Шкода с рег.№ ..., застрахован по застраховка Каско при ищеца. За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Тойота.

Ищецът сочи, че собственикът на увредения автомобил Шкода, застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана преписка по щета № ..5.

Навежда, че автомобилът, въз основа на издадено възлагателно писмо, е отремонтиран в официалния сервиз на марката, като стойността на ремонта възлиза на 10 323.66 лв. Същата е заплатена от ищцовото дружество на 01.02.2022 г., от което са 1 възникнали за него регресни права спрямо застрахователя на виновния водач – ответното дружество.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови застрахователно обезещетение, но последния е отказал с изрично писмо. заплатеното

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове. Ответникът признава наличието на облигационно правоотношение по застраховка ГО със собственика на л.а.Тойота с рег.№ ....

С отговора на исковата молба се оспорва вината на водача на л.а.Тойота за настъпване на произшествието. В тази насока се излагат данни, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от трето лице – водач на л.а.Ауди Q5 с рег.

№ .., който непосредствено преди настъпване на процесното ПТП е релизирал удар в задната част на л.а.Тойота. Според ответника това е предизвикало загубата на контрол върху автомобила от страна на водача на л.а.Тойота, който не е могъл да предвиди поведението на управляващия л.а.Ауди.

Ответникът оспорва предявеният иск и поради липсата на причинно-следствена връзка между описаните щети по л.а.Шкода и механизма на процесното ПТП, както и размера на изплатеното и претендирано в настоящето производство застрахователно обезщетение, който се окачествява като значително завишен.

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените от него разноски по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица по застраховка „Каско” № .. е видно, че между ищцовото дружество и „ДСК Лизинг“ АД, е сключен договор за застраховане на л.а.Шкода Октавия с рег.№ ..., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 26.02.2021 г. до 23.59 ч. на 25.02.2022 г.

На 06.09.2021 г. в района на 146 км. на автомагистрала Т, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Шкода, който е ударен в задната част от движения се в същата посока и в същата пътна лента л.а.Тойота с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Тойота. По същото време и на същото място е настъпило ПТП и между посочения л.а.Тойота с рега.№ ... и л.а.Ауди с рег.№ ...

2

Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Шкода, е подал до ищцовото дружество на 08.09.2021 г. уведомление за щета, ведно с описание на застрахователното събитие, по което е образувана щета № ..5. По последната са съставени опис-заключение и калкулация по претенция. Въз основа на тях е издадено възлагателно писмо за ремонт в официалния сревиз на марката – „Е А“ ООД. На 02.11.2021 г. автомобилът е приет от сервиза от представител на собственика му, без забележки. Стойността на ремонта, посочена в издадената фактура № .../03.12.2021 г. е преведена по банковата сметка на „Е А“ ООД на 02.01.2022 г., видно от представеното извлечение от сметка на ищеца.

По делото не е спорно наличието на сключена застраховка ГО между ответника и собственика на автомобил Тойота с рег.№ ....

По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали в произшествието, а именно Г. Т. Ч. и Т. Р. Д..

Св.Ч. е управлявал л.а.Шокма и си спомня, че се движел в крайната лява, изправарваща, лента на магистрала Т, когато малко преди гр.П /в посока от гр.Б към гр.С/, е станала верижна катастрофа. Свидетелят се е движел със скорост от 110-120 км./ч., когато е забелязал, че автомобилите пред него са започнали да спират рязко и той също е спрял, като отстоянието от колата пред него определя на 15-30 см. Според Ч. автомобилът, който се е движел зад него – л.а.Тойота, не е успял да спре и го е ударил в задната част, при което го е изместил напред и той от своя страна е ударил вече спрелите пред негов МПС.

Уврежданията по л.а.Шкода свидетелят локализира предимно в предната лява част, както и в средата на задната част на автомобила.

Св.Т. Д. е водач на л.а.Тойота и си спомня, че е забелязала, че колата пред нея е започнала да спира, при което и тя самата е задействала спирачната система. Според свидетелката тя не е успяла да спре, защото е била засилена от движещ се зад нея друг поголям автомобил. Д. няма споме за скоростта, с която се е движела, но твърди, че движението по времето, когато е настъпило процесното ПТП, е било много интензивно и тя не е имала възможност да избегне удара като се отклони в съседна лента или по друг начин.

Самата свидетелка когато се е ударила в автомобила пред нея, тя не е усетила друг удар в задната част.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, причинените щети на застрахования при ищеца автомобил Шкода, както и причинно следствената връзка на последните с описания начин на настъпване на произшествието.

При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице уточнява, че възможността на спиране зависи от скоростта на движение и отстоянието от околните автомобили. Експертът пояснява, че при скорост от 100 км./ч., спирачният път е около 89.56 м.

Размерът на вредите като действителна стойност е определен на 10338.66 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 3 следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане - застрахователна полица по застраховка „Каско” № ...

В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно собственика на участвалия в произшествието л.а.Тойота, се намира в облигационно правоотношение по застраховка ГО.

Страните обаче спорят по механизма на настъпване на процесното ПТП и по размера на причинените вреди. В тази насока следва да се отбележи, че от показанията на разпитаните свидетели, както и от представения с отговора на исковата молба двустранен констативен протокол, се установява, че в случая се касае за верижна катастрофа, при която водачът на л.а.Шкода е спрял на 15-30 см. от автомобилите пред него, но е бил ударен от л.а.Тойота, който пък от своя страна преди това е реализирал ПТП с л.а.Ауди. Видно от съставения от водачите на л.а.Тойота и л.а.Ауди двустранен констативен протокол за ПТП, последното е настъпило на 06.09.2021 г. около 17.05 ч. на 146 км. от автомагистрала Т /т.е. в същото време и на същото място като процесното произшествие/, като е ударът е настъпил в задната част на л.а.Тойота, който е ударен от движещия се зад него в същата лента и посока на движение л.а.Ауди. В протокола е начертана схема, от която може да се направи извод, че двата автомобила са били в движение, когато е настъпил ударът между тях, доколкото пред л.а.Тойота не е отразено да има други автомобили. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Т. Д. – водач на л.а.Тойота. С оглед на това съдът намира, че виновен за причинените по застрахования при ищеца автомобил е водачът на последната кола – на л.а.Ауди, който не е спазил правилата за движение по пътищата, които указват необходимата дистанция и скорост за движение – чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В този смисъл и доколкото отговорността на застрахователя е производна от вината на застрахования при него водач, настоящият състав намира, че искът срещу ЗК “Д З” АД в качеството му на застраховател на л.а.Тойота е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

4

Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото искане е направил с отговора на исковата молба и в о.с.з. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът констатира, че ответникът е заплатил депозит за призоваване на свидетел в размер на 100.00 лв. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в съответствие с предвиденото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, съобразно която норма, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая, съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства, конкретно извършените действия на процесуалния представител на ответника по неговата защита, както и броя проведени съдебни заседания, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в минималния предвиден в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 150.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на “ДЗИ – О З” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, за осъждане на ЗК “Д З” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”К А Д” № 68, представлявано от Д Д и Ю К, да заплати на ищеца сумата от 10 338.66 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ..5 от 10 323.66 лв. и направени ликвидационни разноски по определяне на обезщетението от 15.00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.