Решение № 18713 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18713 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110139987 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу Т. М. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Т. М. Т. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 3796.29 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законна лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 736.62 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г., сумата от 37.09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.56 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № ***/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответника бил изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на 1 страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Твърди, че на 16.09.2016 г. е закупила процесния ипотекиран имот на публична продан, но не е въведена в имота. Поддържа, че А. А. и неговата С-К. И. са инициирали редица производства, в т.ч. и обезпечителни, с което възпрепятстват въвода. Според ответницата това са лицата, които са задължение за консумираната топлинна енергия, тъй като те са тези, които ползват имота, а тя е възпрепятствана. Оспорва действителното количество доставена топлинна енергия, като сочи, че претендираните суми не отговарят на него, както и че счетоводството не е водено редовно. Оспорва и претенциите за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Третото лице – помагач на страната на ответника А. В. А. не изразява становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуалният представител.

Третото лице – помагач на страната на ответника К. В. И. не изразява становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуалният представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 2469 от 03.07.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес ***, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително 2 издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представено постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2016 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на ЧСИ М.М., съгласно което на Т. М. Т. е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1500.***, с адрес на имота ***. На постановлението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 28.04.2017 г. Настоящият състав намира, че от представеното постановление е установено, че Т. М. Т. е била собственик на процесния имот през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.

Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от тълкувателно решение № 2от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153., ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Съгласно представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2016 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на ЧСИ М.М., влязло в сила на 28.04.2017 г. се установява, че Т. М. Т. е обявен за купувач на процесния имот, изнесен на публична продан по посоченото изпълнително дело, поради което считано от влизане в сила на постановлението - 28.04.2017 г. ответникът се явява собственик на процесния имот. Наличието на последващи обезпечителни заповеди препятстващи въвода на владение на Т. М. Т., не обоснова извод, че същият не дължи претендираните суми от ищцовото дружество. При безспорно установеното качество на ответника на собственик на процесния имот, ирелевантен е фактът за фактическото владеене на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 от 3

ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите фактически ползватели, каквито се явяват третите лица помагачи А. В. А. и К. В. И., има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения.. Обстоятелството, че ответникът не е ползвал имота за процесния период с оглед на приложеното удостоверение с изх. № 1049 от 19.02.2024 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на ЧСИ М.М. не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот отоплителните тела били демонтирани преди процесния период и за отчетните 18/19 г., 19/20 г., и 20/21 г. нямало изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация била изчислена по формулата в Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база пълна отопляема кубатура 203 куб. м. В имота имало 2 бр. водомери, като през процесния период абонатът бил осигурил достъп за отчет на водомерите.

Съгласно заключението за процесния период изравнителните сметки са изчислени съобразно Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.Съгласно заключението общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3626.67 лв., от която сума била приспадната сумата от 169.61 лв., доколкото топломерът бил преминал метрологична проверка през 26 месеца, вместо през 24 и бил сменен през м.07.2020 г., като за периода м.06.2020 г. до м.07.2020 г. нямало доказателства за неговата годност.