Протокол № 156 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 156 гр. Пазарджик, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Съдия:

Красимир Ст. Комсалов

Съдебни

ВАЛЕНТИНА Й. ВАКАРЕЛСКА заседатели: СТОЯНКА ИВ. ЧОЛАКОВА

СТЕФКА Г. ПРОЙКИНА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора ВАСИЛ МАЛИНОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Наказателно дело от общ характер № 20245200200035 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Подсъдимият С. Д. А. не се явява. Призовката му е върната в цялост с отбелязване, че при посещение на адреса на 26.02.2025 г. и на 28.02.2025 г. лицето не е открито, и не е намерено друго, на което да бъде връчена призовката. Явява а д в . А. Т. – назначена за служебен защитник на подсъдимия.

Явява се частният обвинител и граждански ищец, както и свидетел по делото И. А. А. - лично и с повереника си адв. В. С. – редовно упълномощен.

Не се явяват частните обвинители и граждански ищци, и свидетели по делото:

И. А. К. – редовно призован.

А. А. К. лично и като законен представител на А. Анков К. – редовно призована.

М. А. К. – редовно призован.

За тях се явява адв. В. С. – редовно упълномощен.

Не се явява свидетелят Н. А. А. – редовно призован.

1

За ОП-Пазарджик се явява прокурор М..

По хода на делото:

ПРОКУРОР: Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото за разпит на явилия се свидетел.

АДВ. Т.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че са налице основания за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия С. Д. А.. По делото са налице данни, че същият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно, поради което и на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в отсъствие на подсъдимия С. Д. А..

ПРОКУРОР: Представям обвинителен акт с оглед констатираната очевидна фактическа грешка.

АДВ. възражения.

С.: Да се приеме представения обвинителен акт. Нямаме АДВ. Т.: Да се приеме обвинителния акт. Нямам възражения.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания към настоящия момент.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Същото е образувано срещу по внесен от ОП - Пазарджик обвинителен акт срещу подс. С. Д. А. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 115, ал. 1 от НК.

ПРЕДОСТАВИ СЕ ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата във връзка с обвинението и предявения иск.

ПРОКУРОР: Уважаеми Окръжни съдии, изготвили сме обвинителен, в който подробно е описана престъпната деятелност на С. Д. А. от гр. П..

АДВ. С.: Нямам какво да кажа. Поддържам гражданските искове, които са предявени и са приети. Поддържам частното обвинение.

АДВ. Т.: Моля да получа екземпляр от поправения обвинителния акт.

Съдът ВРЪЧВА на адв. Т. екземпляр от обвинителния акт.

ГР. ИЩЕЦ и Ч. ОБВ. И. А.: Поддържам гражданския иск.

АДВ. С.: Поддържам предявените граждански искове с оглед обстоятелствата, изложени в поправения обвинителен акт, представен в днешното съдебно заседание.

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:

И. А. А. – роден на ******** г. в гр. П., живущ в гр. П., български гражданин, вдовец, начално образование, безработен, пенсионер, неосъждан, 2

ЕГН **********, без родство с подсъдимия.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността по чл. 290 от НК .

Пристъпи към разпит на свидетеля И. А. А..

СВИД. И. А.: В 1-1:30 часа пуснаха високо радиото, музиката и аз станах и им казах да го намалят. Отидох до тях, намалиха. След това аз се прибрах и таман се качвам по стълбите и гледам този С. почна да псува – не знам кой, не знам какво, и дойде да ми отвори портата да ми влезе в двора. И аз тогава станах от стълбището, и му казах: „Какво има от това, че искам да намали малко музиката?“ Той тогава почна да псува, това-онова, и ми посегна, и оттам вече почна да се такова. След това се мина 5-10 минути и ни побараха с камъните, и до това положение се стигна, че това момче – комшията, влезна с боен чук и в двора удари сина ми.

Не мога да посоча името на този с бойния чук, който удари сина ми.

Комшия ми е. Той беше дете тогава, не мога да си спомня името и прякора му.

Децата, ако са тук, те ще кажат.

С. е брат на това момче, дето пускаше музиката. Ш. не знам кой е, то е дете. Аз знам Б. и С.. Дори това момче, дето пуска музиката, и неговото име забравих, не го знам. Не знам нищо за момчето с чука, което удари сина ми.

Надали ще го позная. Те бяха деца.

АДВ. Т. (въпрос): Ти изобщо видя ли го? Видя ли му лицето? Видя ли кой човек е? Ти видя ли лицето на този човек, който казваш, че е ударил с чук сина ти?

СВИД. И. А.: Те бяха деца. Ако беше човек щях да го позная, защото е възрастен, голям – на 20-21-23 г. Комшия беше. Да ти кажа, аз много, много не бях в П. от малък. Бях повече в командировка.

Казвам, че е влезнал комшията с чука, защото знам, че е на Б. син.

АДВ. Т. (въпрос): Ти лично видя ли този човек, който наричаш „комшия“, как удря сина ти или това от другаде си го разбрал?

СВИД. И. А.: Аз бях на пътя, те са в двора. Това го видя внучето ми – Н., че комшията е в двора с боен чук. И А. го видя – тя е снахата. Зная, че го е видяла, защото си говорихме като стана това нещо - аз разпитах децата. А. в този момент беше вътре в стаята. Бебето беше в стаята – в хола. Хола - дълга е стаята и там в леглото беше бебето. Тя вече, като стана каръшик, може ли да държи бебето в нея? Не може. Тя излезна до вратата на стаята, не е излезнала на двора, а само до вратата стоеше. То е коридор с тераса в това. Тя разправя, че това момче влиза от комшията. Така ми разправя - бутна мрежата с боен чук, и той като скача и като го удря, тогава вече се уплашиха и се прибраха вътре. Така ми казаха. Това ми го казват внучето и А..

Нещо си спомня брат ми. Брат ми се казва Н.А.. Той си спомня, че като ударил ли го е, какво, не знам, изпуснал чука и чукът останал в двора – не знам какво стана.

Имам внук М.. М. ползваше резачка „Хускварна“ - бензинова. Вътре я 3 пали резачката, за да гони това момче, дето удари с боен чук сина ми. Не съм видял М. да гони това момче. М. ми каза: „Дедо, като го запалих, той като чу, се съпна, тогава рипна и избяга“. М. не е излизал навън с резачката, не можа. Аз не видях. М. така ми каза. И М. беше дете.

Аз бях ударен с камък тази вечер, когато се случи това, тука (сочи областта на ребрата вляво).

АДВ. Т. (въпрос): Някой друг беше ли ударен от твоите родственици?