Решение № 1382 от 10.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100502052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. В. М., чрез адв. Н., срещу решение № 14302/23.08.2023г., постановено по гр. дело № 20648/2022г. по описа на СРС, 28-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Мото Пфое“ ЕООД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. В. М. не дължи на „Мото Пфое“ ЕООД сумата 3 549.22 лева, представляваща главница, сумата 3 811 лева – мораторна лихва и 1 071.52 лева –разноски, за които вземания на 18.03.2011г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56639/2010г. по описа на СРС, 76-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20168400400017 по описа на ЧСИ М.Ц..

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК погасителната давност за вземането тече от последното изпълнително действие. Излага, че при премирано изпълнително дело изпълнението не можело да продължи по искането на кредитор, пропуснал да направи искане в рамките на две години. При съобразяване на перемпцията, независимо дали съдът ще приеме три или пет годишна давност от последното изпълнително действие, при всички положения давността се явявала изтекла. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което 1 исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Мото Пфое“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Перемпцията била без правно значение за давността. Дори и перемпцията да настъпила, когато по и.д. било направено искане за прилагане на нов способ, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни същия, тъй като дължал подчинение на намиращия се у него изпълнителен лист. Позовава се на Решение № 37/24.02.2021г. на ВКС. Изпълнителни действия били предприемане – запор на банкова сметка на 18.04.2016г., на 22.03.2018г. бил насрочен опис на движима вещ, запор на банкова сметка от 24.02.2020г., запор на трудово възнаграждение на 02.06.2021г., насрочен опис на имот на 25.06.2021г. моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 18.03.2011г. се установява, че същият бил издаден в полза на „Мото Пфое“ ЕООД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2010г., издадена по ч.гр.д. № 56639/2010г. по описа на СРС, 76-и състав, за сума в общ размер 3 549.22 лева, представляваща главница, включваща 1 086.89 лева – неплатени вноски по застраховка „Каско“,сумата 246.68 лева – неплатена вноска по застраховка „ГО“, сумата 2 215.65 лева – неустойка в размер на 5 лизингови вноски по чл. 66 от договора, ведно със законната лихва върху главниците от 19.11.2010г. до окончателното им плащане, сумата 96.99 лева – мораторна лихва за просрочие на лизингови вноски и 72.93 лева – разноски по делото.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените 2 съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 06.06.2011г. взискателят „Мото Пфое“ ЕООД поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника И. В. М., запор на трудовото й възнаграждение, възбрана на откритите недвижими имоти и да извърши опис и продажба на имущество на длъжника и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Р.С., с район на действие ОС-Кърджали, да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 06.06.2011г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и от същата дата започнала 3 да тече новата 5 годишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

По горните мотиви прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, предвид на което и изпълнителното производство се прекратило на 06.06.2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.нар. перемпция. Предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г.

ОСГТК за периода до 06.06.2013г. погасителна давност не е текла, а новата 5 годишна погасителна давност започнала да тече от прекратяването ex lege на 06.06.2013г.

На 13.05.2015г., преди изтичането на давността, взискателят „Мото Пфое“ ЕООД поискал ЧСИ да наложи възбрана върху собствените на длъжника ½ ид.ч. от ПИ пл.№ 2552, парцел 2, с площ от 1 714 кв.м. в гр. София, и ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, пл.№ 428, парцел 15, с площ от 116 кв.м – тавански етаж. На 29.06.2015г. по изпълнителното дело № 2011812040011 по описа на ЧСИ Р.С., била вписана исканата възбрана на притежаваните от длъжника ид.ч. върху таванския етаж. С това изпълнително действие давността била прекъсната на 29.06.2015г.

Неоснователни са поддържаните с жалбата доводи, че изпълнително действие, поискано или извършено в рамките на прекратено изпълнително производство, било негодно да породи правни последици. С разрешението по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, ВКС уеднакви 4 противоречивата съдебна практика по въпроса. Съобразно задължителните за настоящия съдебен състав указания по т. 3, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС подчертава, че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител, като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Ето защо с молбата от 13.05.2015г. и с наложената на 29.06.2015г. възбрана давността била прекъсната.