Решение № 1764 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330204564 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 703706-F699814/ 22.05.2023 г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „АЛОРА 63“ ЕООД, ЕИК 204785917, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, местност „Черен Петър“ № 16А, представлявано от Л.А.Д. на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „АЛОРА 63“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. В.З. която пледира за 1 потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, излагайки становище за това. Претендира разноските по делото за юрисконсултска защита.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество, жалбата се явява основателна.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.02.2023г., 18:10ч., във връзка със спазване на данъчното законодателство, свид. Е. А. П., на длъжност „*****“ в ЦУ на НАП, извършила служебна проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в ******, общ. Родопи, стопанисван от дружествотожалбоподател „АЛОРА 63“ ЕООД, ЕИК: 204785917, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, било прието, че е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки по данъчна група според вида на продажбите.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

В хода на проверката била извършена контролна покупка на обща стойност 17,84 лв., платени в брой от свид. Е. П. на В.Й.Д.а, продавач-консултант.

Последната приела плащането и издала фискален бон № 0254722/22.02.23г. на посочената стойност от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT824095 и ИН на фискална памет 02824095. Сред закупените продукти, бил и един брой „пълнозърнест хляб ИВ-А“ на стойност 2,30 лв. отразен в данъчна група „А“ /за стоки и услуги, продажбите, на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС/. Закупеният артикул 2

„пълнозърнест хляб ИВ-А“ съдържал следните съставки, трайно вписани на опаковката: Брашно пшенично тип 1150-80% /типово брашно/ brawn flour/, микс Пуравита повер - 20%, /пълнозърнесто пшенично брашно, слънчогледови семена, тиквено семе, кафяв лен, ръжено брашно, сол, пълнозърнесто ръжено брашно, ечемично малцово брашно, соев шрот, декстроза, суроватъчен пермеат, овесени ядки, стабилизатор: гуар гума, картофени влакнини, емулгатор, моно и диацетилиестери на винената киселина с моно и диглицериди на мастните киселини, антиоксидант: аскорбинова киселина), ензими,/ вода питейна, мая хлебна пресована, сол йодирана. Според контролния орган продажбата на този продукт не отговаря на дефиницията за „хляб” съгласно, § 15д, ал.5 от ЗДДС (Нов - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и трябвало да бъде регистрирана в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост). За целите на ал. 3 „брашно“ е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти.

Предвид горните констатации, свид. Е. П. приела,че от страна на дружеството-жалбоподател е извършено нарушение на 22.02.2023г. в с.

Белащица, местност Черен Петър 16А, общ. Родопи, на разпоредбите по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ , във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нарушението било констатирано и документирано с ПИП, обр.

Кд184, cep. АА № 0121349 от 22.02.2023 г., ведно със събраните доказателствата към него и не води до неотразяване на приходи. За направените констатации свид, П. съставила АУАН cep. AN № F699814 от 16.03.2023г. предявен и подписан от представляващ „АЛОРА 63“ ЕООД.

На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН от жалбоподателя било депозирано възражение, заведено с вх. № 70-00-3095 /22.03.2023г.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел беше 3 разпитана актосъставителят Е. П., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че установила за конкретния „хляб“ съдържание на повече допълнителни добавки - че има поръски по него, съдържал много ядки и е малко по-кисел от обикновения хляб. Обяснява,че според указанието и регламента, с който трябвало да се съобразяват под понятието „хляб“ следвало да се приеме такъв, който е приготвен единствено от пшеничено брашно, вода, мая и готварска сол.

Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото съответстват на писмените доказателства по делото и служат за установяване на обективната истина.

В конкретния случай, отговорността на дружеството-жалбоподател „АЛОРА 63“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. Под точка 2 е група Б – стоките и услугите, които се облагат с 20% данъчна ставка. Закупеният „пълнозърнест хляб ИВ-А“ на стойност 2,30 лв. е бил отразен от жалбоподателя в данъчна група „А“ продажбите, на които се облагат с 0 % ДДС, вместо в група „Б“ за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС.

Следва да се има предвид, че според § 15д, ал.3 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66б се прилага до 31 декември 2023 г. включително за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки. Ставката по чл. 66б е нулева, т.е. за която отговарят продажбите от група „А“. Датата на процесното твърдяно нарушение е 22.02.2023г., т.е. се обхваща от привилегирования период по смисъла на § 15д, ал.3 от ПЗР на ЗДДС.

Всъщност за разрешаването на правния спор и реализиране отговорността на дружеството трябва да се разясни, дали закупеният артикул отговаря на дефиницията „хляб“ по § 15д, ал.5 от ПЗР на ЗДДС, за да се прецени и правилната група, в която търговецът е трябвало да отрази покупката във фискалното устройство при издаването на касов бон, съответно да се прецени, дали е извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н4 18/13.12.2006 на МФ. Според легалната дефиниция „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки /при необходимост/. „Брашно“ е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти. Посоченото е за целите на ал.3 от същия параграф.

Според указанието на Министерство на финансите с изх. № УК-3/ 15.07.2022г., относно практическото приложение на § 15д, ал.5 от ПЗР на ЗДДС, чието съдържание е налично по делото, в т. 1., 1.1, освен посочените в понятието „хляб“ съставки се включва и добавянето на различни семена, ядки, зеленчуци или плодове, олио или масло, чието количество е „пренебрежимо малко“ и са предимно за подобряване на вкусовите качества на продукта, но несъмнено не променят общоприетото му възприемане за хляб, то за съответния продукт е приложима нулева ставка. За целите на § 15д ПЗР на ЗДДС в указанието в т.2 е уточнено, че „пренебрежимо малко“ като добавка, по казуса се счита до 6 % за всички добавки от съответната група – семена и ядки; добавки от зеленчуци, плодове и/ли бобови; за добавки от растителни или животински мазнини/олиа. По- нататък в т.1.2 е посочено, че „хлябът“ следва да е направен от хлебна мая или закваска, като е описан какъв точно трябва да бъде процесът по втасване на продукта, като изрично е посочено, че всичко извън изброеното не се счита за „хляб“ и не се облага с нулева ставка.

В конкретния случай, от приложената по делото опаковка на закупения артикул „пълнозърнест хляб ИВ-А“ се установява, че притежава следните съставки: Брашно пшенично тип 1150-80% /типово брашно/ brawn flour/, микс Пуравита повер - 20%, /пълнозърнесто пшенично брашно, слънчогледови семена, тиквено семе, кафяв лен, ръжено брашно, сол, пълнозърнесто ръжено брашно, ечемично малцово брашно, соев шрот, декстроза, суроватъчен пермеат, овесени ядки, стабилизатор: гуар гума, картофени влакнини, емулгатор, моно и диацетилиестери на винената киселина с моно и диглицериди на мастните киселини, антиоксидант: аскорбинова киселина), ензими,/ вода питейна, мая хлебна пресована, сол йодирана.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на приложения 5 и събран по делото доказателствен материал, както и нормативната уредба, регулираща процесните спорни отношения, съдът намира от правна страна, че не се обосновава категоричен извод за доказаност на вменено на жалбоподателя нарушение.

От горното се установява, че процесният продукт съдържа основните съставки на „хляб“ – брашно или друга зърнена култура /пшенично тип 115080%, типово брашно, пълнозърнесто ръжено брашно, ечемично малцово брашно/, още хлебна мая, сода, сол. Същият съдържа и добавки: тиквено семе, слънчогледови семена, кафяв лен, овесени ядки. Става ясно, че брашното може да бъде заменено и с друга зърнена култура. Тук следва да се посочи и това, че повече на брой вид добавки – ядки и семена /позволено от законодателя, като част от съдържанието на „хляб“/ не означава непременно количество, което излиза извън допустимите рамки. По-нататък прави впечатление липсата на категоричност в показанията на разпитания актосъставител П., която първоначално обяснява, че продуктът имал „поръски“ по него, което е индиция за по-малко количество, а впоследствие свидетелят заявява, че хлябът имал „много ядки“. За същата, в показанията й, се установява, че общото възприемане на процесния хляб се е променил, тъй като бил „малко по-кисел от обикновен хляб“.