Определение № 472 от 05.12.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

Към определение № 472 от 05.12.2024 г. по ЧНД № 658/2024 г. по описа на Окръжен съд – С.

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Г. Ф. Г., в която се твърди наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Осъдената иска да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В постъпилото становище от началника на Затвора - С. са изложени обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от лишената от свобода Г.. С конкретни съображения, в които не отчита да са налице законовите предпоставки за приложението на чл.70, ал.1 от НК, началникът на затвора предлага да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице – лично и с упълномощен защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на началника на Затвора – С. намира искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената Г. Ф. Г. е с българско гражданство, родена в гр. К., с постоянен адрес в с. П., общ. К., със средно образование. Осъждана е. С влязла в сила присъда № 5/28.04.2016 г. по НОХД № 40/2016 г. по описа на Окръжен съд – К. й е наложено наказание в размер на 12 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 от НК при първоначален строг режим.

Постъпила е в Затвора – С. на 11.03.2016 г.

Към датата на днешното съдебно заседание – 05.12.2024 г., осъдената е изтърпяла фактически 9 /девет/ години 6 /шест/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни, от работа – 1 /една/ година 8 /осем/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни или общо 11 /единадесет/ години 3 /три/ месеци и 14 /четиринадесет/ дни.

Остатъкът за изтърпяване е в размер на 8 /осем/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, становището на началника на затвора, се установява, че в актуален план осъдената не е дисциплинарно проявена. Наложените по-рано дисциплинарни наказания са заличени.

Със заповед № 4/15.03.2022 г. на Началника на затвора е изменен режимът й от „строг“ в „общ“, а със заповед № 20/01.07.2024 г. е преместена в 1 затворническо общежитие от открит тип.

Осъществяваната корекционна дейност по отношение на осъдената е съсредоточена върху първоначално идентифицираните проблемни области – трудова заетост и образование, начин на живот, мисловни умения и нагласи.

Поради емоционална нестабилност, осъдената също така е обект на психологическо консултиране, психиатрична помощ и подкрепа, чрез които преодолява самоувреждащи нагласи.

Диагностично-оценъчната дейност, цифрово и стойностно отразена в оценката на правонарушителя установява, че изследваните параметри при осъдената са устойчиви и трудно се повлияват от реализираните рехабилитиращи интервенции. Наблюдаваното задържане на промяната се дължи на особености в личността на осъдената, а именно: трудно приема различни виждания, не изпитва потребност от преструктуриране на стандартите си, има силни вътрешни съпротиви към нови изисквания, предпочита по-изолирани контакти с останалите, сътрудничи основно след поредица от разговори и напътствия. Според наблюденията на ресорната администрация, осъдената разбира промяната като резултат от външни фактори и обстоятелства, а не от собствени усилия и съзнателна активност.

Свободното време при осъдената е обвързано от трудова дейност.

Установено е колебливо отношение, предвид налични периоди, в които лишената от свобода преустановявала работа, търсейки други възможности за реализация. Към настоящия момент продължава да работи в същото производствено звено.

Налице е епизодично участие в реализираните в затвора конструктивни дейности, основно по инициатива на служителите, с предпочитание от осъдената към такива без допълнително натоварване и отговорности – през 2023 г. в „Открит урок по Табата“ и в образователно състезание по повод 24 май, а през 2024 г. участва в турнир по народна топка. В становището на началника на затвора е посочено общото впечатление на всички работещи с нея служители е, че въпреки дългогодишния престой в институцията, осъдената предпочита да съхранява ресурсите си, да остава в страни от случващото се, да не излиза от рамките, които сама е създала, което реално задържа промяната.

Според съдържащите се в приложените документи данни, лишената от свобода не се ползва с авторитет в затворническата общност. Понастоящем не е избирана в самодейните органи на лишените от свобода в затворническото общежитие.

Работещите с осъдената служители констатират отсъствие на достатъчно добре изградени в живота на свобода трудови умения. Липсват данни за професионални квалификации, които да я подпомогнат в намирането на работа. По време на изтърпяване на наказанието първоначално е назначена в бригада „Домакински почистващи средства“, като в определени периоди е спирана от работа или самата тя е преустановявала дейност. Понастоящем работи в същото производство.

2

Въпреки констатациите за известни колебания в трудовата дейност, по предложения на преките работодатели за добро поведение на работното място и отговорно изпълнение на трудовите задачи е награждавана многократно.

Поради завършено в живота на свобода средно образование, в условията на затвора не е включена в образователния процес.

Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в границите на среден – 53 точки. Същият е с идентична стойност и в първоначалната оценка на риска от 20.04.2017 г.

Изготвените в хода на изтърпяване на наказанието до настоящия момент 11 оценки са със стойности, както следва: 53 т., 51 т., 51 т., 57 т., 52 т., 52 т., 50 т., 50 т., 50 т., 53 т., 53 т. Профилът на нуждите откроява като проблемни следните параметри: „управление на финанси и доходи“, „начин на живот и обкръжение“, „емоционално състояние“, „мисловни умения и поведение“;

„нагласи“. Съпоставянето на първоначалната и последващите оценки не регистрира обща промяна в положителен аспект. През м.04.2020 г. се наблюдава завишаване на общата стойност с 6 точки /от 51 т. на 57 т./, които постепенно бележат снижение до 50 т., след което отново се наблюдава увеличение на риска от повторно осъждане до настоящата стойност от 53 т., идентична с първоначалната оценка. Според становището на ресорната администрация в актуален план се отчита задържане на стойностите в раздели, които подлежат на корекционна намеса, което налага продължаване на поправителното въздействие.

Откроените първоначални проблемни аспекти включват липсата на редовен източник на доход в живота на свобода, недобрата социална компетентност на осъдената, установената лека степен на тревожнодепресивна симптоматика, склонността към необмислени реакции, липсата на умения да идентифицира правилно проблемните си области и отсъствието на умения за изграждане и вземане на алтернативни решения, неумението й да се съобразява с отправени изисквания, търсенето на външни причини за неуспехите и склонността към себеоправдаване и прехвърляне на отговорности.

Установените промени в актуален план отчитат намаляване на стойностите в раздел „образование, обучение и трудова заетост“ с 4 т. предвид сравнително постоянната й трудова активност; намаляване в раздел „управление на финанси и доходи“ с 2 т., тъй като в условията на затвора разчита на собствен източник на доходи и по-малко на подкрепа от близките си; увеличаване на стойностите в раздел „начин на живот и обкръжение“ с 2 т., поради стремеж към самоизолиране и дистанциране от социалния живот в затворническата група; увеличение в раздел „емоционално състояние“ с 2 т. предвид автоагресивни действия в минал период и състояние на лабилност; увеличение в раздел „нагласи“ с 2 т., поради липса на активно сътрудничество с персонала в посока поправяне и промяна.

Видно от попълнената форма за самооценка от 31.10.2024 г. към системата за оценка на осъден правонарушител, осъдената не посочва 3 проблемни области, което според ресорната администрация сочи за отсъствие на достатъчно умения да идентифицира проблемите си и да изгражда адекватни стратегии за решаването им.

Проверката на документите в затворническото досие потвърждава заключението в становището на началника на затвора за задържане стойностите на риска от рецидив в идентична с първоначалната обща стойност. Ключова е липсата на понижение в раздели, пряко относими към личностната промяна – „мислови умения и поведение“ и „нагласи“.

Положителна промяна е отчетена единствено в раздел, свързан с трудовата активност на осъдената.

В живота на свобода има риск, макар и в средния диапазон, от осъществяване на престъпна дейност, предвид неосъзната необходимост от позитивна личностна промяна, устойчивите съпротиви и нежелание за развитие на компетентности и умения, които биха могли да бъдат полезни в процеса на ефективна ресоциализация.

В актуалния индивидуален план за изпълнение на присъдата са заложени цели, изискващи сътрудничество и активност от страна на осъдената, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение.

Поправителното въздействие е насочено към активизиране на ресурсите на лицето в провежданите дейности, формиране на умения за алтернативно решаване на проблеми, разпознаване на фактори, свързани с извършеното правонарушение с отрицателни последици в живота й; преодоляване на себеотносно мислене и търсене на комфорт на всяка цена. Според изразеното в становището на началника на затвора становище, активността на осъдената не е достатъчна, за да подпомогне процеса на положителна промяна и се нуждае от допълнително фокусирани интервенции. Наблюдаваното запазване и затвърждаване на проблемни зони налага необходимост от продължаване на поправителното въздействие. В представеното становище е изразена позиция за неизпълнени в достатъчна степен към настоящия момент цели, което препятства позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Г. Ф. Г. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание 12 години лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 40/2016 г. по описа на ОС – К..

Отсъства втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.

4

С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Посоченият законов текст при изброяване на доказателствените източници се фокусира върху обективни данни, съдържащи констатации за поведението на осъденото лице в рамките и при изтърпяване на наказанието /в затворната институция/. Наблюденията и впечатленията за настъпила промяна при осъдения, придобити от негов родител, който не се намира в затвора, не могат в конкретния случай да се противопоставят на системните наблюдения на служителите, ангажирани ежедневно с корекционната дейност с лишената от свобода, в продължение на период, надхвърлящ девет години.