Решение № 1188 от 29.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100109294 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Л.К.“ АД, с предишно наименование „Л.К.“ АД, чрез пълномощника адв. И.

Р. твърди в исковата си молба, че е собственик по силата на 10 годишна придобивна давност на следния недвижим имот - Самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична, одобрени от Изп. директор на СГКК - гр. София, с адрес на имота град София, район „Младост“ , ул. ****, с предназначение: за офис, с брой нива на обекта 1 , с площ от 236.43 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — ***, ***, под обекта *** над обекта - ***, заедно с 3,728 идеални части от общите части на сградата построена в поземлен имот с идентификатор *** и от правото на строеж върху този поземлен имот.

Твърди, че владее явно и необезпокоявано описания имот от 13.01.2009 год. - деня в който е издадено разрешението за ползването на сградата и това владение е продължило явно и необезпокоявано повече от 10 години.

Моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника „В.****“ ООД, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на процесния недвижим имот.

Ответникът „В.****“ ООД оспорва предявения иск. Твърди,че ищецът не е придобил по давност собствеността върху имота, тъй като по уговорка през 2009 год. между 1 акционерите в дружеството „ЕСТ“ АД /собственик на процесния имот към този момент/ ищеца само го е ползвал без да заплаща наем.

След апортирането на офиса в капитала на „В.****“ ООД през 2016 год. новия собственик е правил няколко опита да сключи договор за наем на процесния имот с ищцовото дружество, но по вина на ищеца така и не се е стигнало до подписването на такъв.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди разноските по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че като инвеститор дружеството „ЕСТ“ АД е собственик на сграда в гр.София, в която сграда се намира и процесния имот-офис с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична, одобрени от Изп. директор на СГКК - гр. София, с адрес град София, район .Младост , ул. **** , обект 6.

Разрешението за ползване на сградата е издадено на 13.01.2009 год.-л.10 от делото.

Не се спори, че ищцовото дружество е притежавало към този момент 50% от акциите на „ЕСТ“ АД.

Не е спорно и обстоятелството,че на 23.11.2016 год. са вписаните промени по партидата на „В.****“ ООД в ТР/увеличение на капитала чрез апорт/, от които е видно, че дружеството е апортирало част от имотите в сградата с идентификатор ***, включително и процесния имот в капитала на „В.****“ ООД.В тази връзка е променен и дружествения договор на ответното дружество-л.65-75 от делото.

По делото е представен Приемо-предавателен протокол, от съдържанието на който се установява, че „ЕСТ“ АД като собственик /наречен наемодател/ е предал на „Л.К.“ АД /наречен наемател/ ползването на офис № 6 с обща площ от 328.14 кв.м. Протокола е без дата и за „Л.К.“ АД е подписан от В.Б.. Последното като спорен момент е установено категорично от заключението на първата СГрЕ.

Установено е, че лицето В.Б. е бил служител на „Л.К.“ АД в периода 08.02.2006 г. 01.02.2011 година - справка от НАП на л. 381/382 от делото.

По делото е представена нотариална покана от „В.****“ ООД до ищцовото дружество/л.149/ получена на 17.01.2017 от служител на това дружествоМ.Р./товарителница на Спиди с последни седем цифри 1131711/л.312/, от която е видно, че желае да сключи наемен договор за процесното помещение с „Л.К.“ АД. Фактът,че лицето М.Р. е била служител на ищцовото дружество и е работила в офис № 6 се установява от представената справка от НАП .

Представена е и подобна покана от 19.10.2017 год. получена от адресата „Л.К.“ АД на 30.10.2017 год.-л.160-162.

Представена е нотариална покана от „ЕСТ“ АД,с която адресата „Л.К.“ АД е уведомен 2

,че договор за безвъзмездното ползване на офис 6 се прекратява.Поканата е получена на 25.04.2019 год.

В отговор на тези покани и конкретно на прекъсване на ел.захранването на процесния офис „Л.К.“ АД е посочило, че е имало договореност за това да ползва безвъзмездно този офис и протокола за това е съставен на 05.10.2009 год.-л.165/166.

От заключението на втората СГрЕ се установява,че подписът на товарителницата удостоверяваща изпращането и получаването на горната нотариална покана /л.312/ е подписана именно от М.Р..

От разпита на св. Л.Л.С./заемала ръководни постове при ищцовото дружество от 2008 до 2013 год./ се установява,че от началото на 2009 г. и до настоящия момент „Л.К.“ АД ползва офис № 6, находящ се на втория етаж от сградата. Офиса се е ползвал по споразумение между двамата акционери в дружеството „ЕСТ“ АД което е било собственик на сградата- „Л.К.“ АД и Я.Д.. Уговорката е била „Л.К.“ АД да заеме няколко офиса в сградата, която беше празна, и Я.Д. с неговите дружества да заеме други офиси в сградата.Проблеми между акционерите възникнали около 2019-2020 год.,тъй като Д. започнал да продава имоти на дружеството „ЕСТ“ АД без съгласието на „Л.К.“ АД .

Св. П.Х.Д./ прокурист от 2008 г. до 2021 г. и член на надзорния съвет на „Л.К.“ АД/ установява,че през пролетта на 2009 г. „Л.К.“ АД се е нанесло в процесния офис, въз основа на устна договорка между акционерите в „ЕСТ“ АД, по силата на която част от офисите ще се заемат от единия акционер , а друга част от втория акционер. Офисите следвало да се ползват без наем, но който ги ползва следвало да плаща консумативи,режийни и други свързани с ползването.

Свидетелят В.И.М./представител на „О.М.“ ООД-дружество отговоарящо за поддръжката на офисите в сградата/ установява,че на организирани общи събрания на собствениците не е присъствало ищцотвото дружаство,а само легитимни собственици. За ремонтите за офис № 6 плащанията са правени от „ЕСТ“ АД и „В.****“ ООД.

От показанията на св. Я.Т. Д. се установява,че офис № 6 се е заел от есента на 2009 год. от „Л.К.“ АД по споразумение между свидетеля и собственика на „Л.К.“ АД въз основа на устно споразумение някои от офисите да се заемат от „Л.К.“ АД и свързани с него други дружества с цел да се подпомогнат разходите по сградата – поддръжка, ток, вода, парно. По предложение на адвокат на ищеца предаването на офис 6 беше оформено с приемопредавателен протокол с наемодател „ЕСТ“ АД и наемател „Л.К.“ АД, но договори за наем не е сключван, защото уговорката е била офисите да се ползват безвъзмездно, само срещу плащането на режийните.Идеята била в момента,в който се появят желаещи да наемат офис в сградата, дружествата ползващи безплатно същите да си освободят.Проблемите започнали още от 2014 год.,тъй като „Л.К.“ АД и свързани дружества не желаели да освободят офисите,които ползвали,за да може „ЕСТ“ АД да ги отдава под наем и да реализира приход.

При така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

3

Предявения иск е за установяване на собственост върху недвижим имот , придобита въз основа на оригинерно правно основание - 10 години владение.

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Владението следва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

В случая такова владение не е установено.

До апортирането на част от обектите на сградата в капитала на „В.****“ ООД, техен собственик е бил „ЕСТ“ АД. Фактът че ищцовото дружество Л.К.“ АД е било акционер с 50 % от уставния капитал на „ЕСТ“ АД може да е довело до измамното усещане, че притежава и 50% от обектите в сградата, но юридически няма основание за такъв извод, доколкото правата на акционера са върху част от акциите на самото дружество, но не и върху неговото имущество. След вписване на апорта в ТР в края на 2016 год. собственик на част от офисите,вкл. и процесния е станало „В.****“ ООД.

Ползването на офис № 6 от страна на ищеца е възникнало по силата на устно споразумение между акционерите на „ЕСТ“ АД и въз основа на него „ЕСТ“ АД е предоставило въпросния офис /и други също/ за ползване на „Л.К.“ АД. Това безвъзмездно ползване може да се охарактеризира като безвъзмезден заем за послужване, доколкото ползващия не е плащал наем за офиса, а само дължимите консумативи. Без значение за горния извод е факта, че в приемо предавателния протокол дружеството „ЕСТ“ АД е наречено наемодател, а „Л.К.“ АД наемател. Въпросния протокол е подписан от В.Б. като представител на „Л.К.“ АД без доказателства за представителна власт, но доколкото не е имало своевременно възражение от ищцовото дружество съдът приема този протокол за валиден и обвързващ страните по него документ.

Едва в началото на 2017 год. с демонстрацията си, че не желае да освободи офиса или да го наеме от „В.****“ ООД , ищцовото дружество за пръв път ясно е показало на този собственик, че възприема себе си като владелец на офиса и оттогава може да се приеме,че е започнало владение/своене на имота по смисъла на чл.79,ал.1 ГПК. Доколкото още през 2018 год. са започнали съдебни спорове относно собствеността на офиса, владението е продължило не повече от 1-2 години, след което е била прекъсната от исковете на „В.****“ ООД за ревандикацията му.

При гореизложеното съдът намира,че предявения установителен иск за собственост е неоснователен , тъй като ищецът не е владял процесния офис непрекъснато, явно и необезпокоявано 10 години и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 7105.52 лв.,който размер не е прекомерен.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.К.” АД, ЕИК **** - чрез адв. И. Ю. А. - Р., САК, със съдебен адрес гр.София, ул. **** против „В.****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, Бизнес център ****, ателие №10 чрез адвокат М.

Д. К. от СмАК иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване,че ищецът е собственик на следния имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и едно точка, девет хиляди петстотин и дванадесет, точка, едно, точка, сто и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична, одобрени от Изп. директор на СГКК - гр. София, с адрес на имота град София, район ..Младост ”,ул. **** (дванадесет), етаж 2 (две), обект 6, с предназначение: за офис, с брой нива на обекта 1 (едно), с площ от (двеста тридесет и шест цяло и четиридесет и три стотни) квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на СЪЩИЯ етаж — ***,

***, под обекта нас) обекта

***, заедно с 3,728 (три цяло седемстотин двадесет и осем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

ОСЪЖДА „Л.К.” АД, ЕИК **** да заплати на „В.****“ ООД с ЕИК **** разноски в размер на 7105.52 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5