Решение № 609 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Колева

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Сийка Г. Милева като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по протест на прокурор Емил Галипонов от Апелативна специализирана прокуратура (закрита) и по касационни жалби на подсъдимите М. А. Д., Д. Д. Д., П. В. Е., П.

Х. М., Г. Р. Л. и А. М. П., депозирани чрез защитниците им, срещу Присъда № 6 от 18 юли 2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 400/21 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд (закрит), 4. състав.

С атакуваната присъда е отменена първоинстанционната (по н.о.х.д. № 617/14 г. по описа на закрития Специализирания наказателен съд) в осъдителната й част за подсъдимите К. И. М., В. В. Х., А. Г. К. и К. И. П. и всеки от тях е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, предл. 2. и предл. 3., т. 2, вр. ал. 2 НК; отменена е и в частите за определяне на едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за всеки от подсъдимите М., Х. и П.; отменена е и в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание, наложено на подсъдимия М. по н.о.х.д. № 4244/09 г.

1

С новата присъда първоинстанционната е изменена чрез преквалификация на деянието, за което е осъден подсъдимият А. П., в такова по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, като същият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2., вр. чл.

198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С присъдата на апелативния съд е изменена постановената от предходния като подсъдимите А. П., Д. Д., М. Д., П. Е., П. М. и Г. Л. са признати за невинни и оправдани за това: да са участвали в организираната престъпна група в периода от есента на 2008 г. до месец декември на 2010 г.; да са участвали в същата група с А. К., К. М., К. П. и В. Х.; организираната престъпна група да е била създадена и с цел извършване на престъпления по чл. 198 и чл. 199 НК, а на основание чл. 2, ал. 2 НК и за квалифициращия признак по чл. 321, ал. 3 НК – да са участвали в групата с користна цел.

Присъдата е изменена в санкционната й част като наказанията на подсъдимите П., Д., Е. и М. са намалени за всеки от тях на две години и шест месеца лишаване от свобода. В такъв размер е и определеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание между процесното и това по н.о.х.д. № 5662/11 г. на СГС, наложено на подсъдимия П. М.. Също в този размер е и определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание на подсъдимия А. П., по отношение на когото първостепенната присъда е била изменена в частта за приложението по чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК чрез определянето на общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.

В останалата част, включително и тази, с която подсъдимите К. К. Б., Л. С. С. и Р. П. Б. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.

321, ал. 3, предл. 2. и предл. 3., т. 2, вр. ал. 2 НК, присъдата на първа инстанция е потвърдена.

С касационния протест и неговото допълнение са заявени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. Относно изцяло оправданите подсъдими е отбелязано, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, отнасящи се до установяване, проверка и оценка на релевантните факти, в нарушение на предвиденото в разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК.

Относно подсъдимия К. М. се поддържа, че съдът оценил неправилно показанията на свидетелите И. А. (посочил подсъдимия като участник в групата на „Ч.“), С. Д., анонимни свидетели № 10 и № 002.

Със същия довод, но аргументиран с твърдение за неправилна оценка на показанията на свидетелите Д. М., С. Д. и анонимни свидетели с № 001, № 002, № 003, № 006 и № 10, се атакува и оправдаването на подсъдимия В. Х..

Отново с неправилна оценка на показанията на свидетелите Д. М., Р. К. и И. А. е оспорено оправдаването на А. К..

Като неправилно оценени са определени и показанията на свидетелите Д. М., Р. К., И. А., С.

2

Д. и анонимните свидетели с № 001, № 002 и № 003, от които, според поддържаното в протеста, се установявало, че подсъдимият К. П. е бил разпространител и с високо положение в йерархията на групата.

С протеста е декларирано, че присъдата е неправилна и в останалите й части. Но са маркирани съображения само по отношение на потвърдителната част и изменението на санкциите. Твърди се неправилна оценка на показанията на анонимните свидетели № 001 и № 007, В. К. и Ц. А. (за подсъдимия Б.), на анонимните свидетели № 001, № 002, № 003, № 07, № 10 и изготвените веществени доказателствени средства (за подсъдимия С.), на анонимните свидетели № 001, № 003, № 07, № 10, на свидетеля Р. К. и изготвените веществени доказателствени средства (за подсъдимия Б.).

Що се отнася до явната несправедливост на наказанията на подсъдимите П., Д., П. Е. и П.

М., тя е мотивирана с твърдение за несъответност на санкциите със степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние и тази на дейците.

С протеста е отправено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивна инстанция за новото му разглеждане.

Срещу протеста е постъпило възражение от защитник на подсъдимия Б.. В същото адвокат И. П. отбелязва, че протестът не съдържа каквито и да било основания и доводи за касационно обжалване, а оплакванията за интерпретацията на свидетелските показания сочат на такова за необоснованост, каквото касационно основание няма. Според тезата на защитата, в протеста не е описано нито едно съществено нарушение на процесуалните правила, поради което твърденията в него би следвало да останат без касационен коментар.

Като е подчертано, че касационната инстанция не е съд по фактите и дължи единствено проверка на спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение, е обобщено, че предвид липсата на пороци в тази дейност на въззивния съд касационният протест е неоснователен.

С касационната жалба и допълнението й, депозирани от адвокат И. А. – защитник на подсъдимия М. Д., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

Оплакването за първото е развито с твърдения, че въззивният съд дублирал допуснатия от първостепенния порок да основе доказателствените си изводи само на показанията на свидетеля И. А. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 НПК и в разрез със забраната по чл. 281, ал. 8 НПК. Допълва се, че в оценъчната си дейност съдът пропуснал личната заинтересованост на свидетеля А. да прикрие хора, участвали в организираната престъпна група, както и техните дела. Поддържа се, че свидетелят дал сведения за склада в Д., за който не било доказано нищо, а също и че разказвал за действия на Д., предмет на друго наказателно разследване и нямащи нищо общо с процесното. Накрая се твърди, че било налице противоречие между показанията на свидетеля А. с тези на анонимния свидетел с № 01, който, освен споменатото, не си спомнял 3 този подсъдим да е разпространявал наркотици, а и не могъл да определи периода, за който свидетелствал. С касационната жалба не са изложени конкретни съображения за останалите две касационни основания, освен споменатото, че наложеното наказание не било съответно на участието на Д. в дейността на групата.

Отправеното искане е за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за оправдаването на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на санкцията.

С касационната жалба и допълнението й, депозирани от адвокат С. К. – защитник на подсъдимия Д. Д., са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

Поддържа се порочност в начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. В тази връзка е изразено недоволство от възприетото от съдилищата, че участието на Д. в престъпното сдружение е било прието за установено въз основа на показанията на свидетеля А.. По виждане на защитата тези показания били вътрешнопротиворечиви, изолирани и лишени от конкретика, а изводите на инстанциите по фактите за обратното – неправилни.

Така, невярно било, че показанията на свидетеля А. се подкрепяли от тези на свидетели с тайна самоличност № 2 и № 001. Първият давал сведения за период от време, обхващащ 2007 до края на 2008 г., като същите били голословни, лишени от конкретика и непроверими относно заявеното за бито момче с лично име А.. Това защитно възражение, твърди се, не било обсъдено. Вторият свидетел също не осветлявал с конкретно съдържание декларативното твърдение, че Д. бил член на ударната група. С твърдение, че показанията на свидетеля Р. К. не установявали друго, освен че Д. бил на мястото по времето на нападението, е подложен на критика извода на съда, че неговите показания също били в подкрепа на извода за доказаност на обвинението.

Доводът за явна несправедливост на наказанието е аргументиран на първо място със съображение, че всяко е такова, когато е наложено на лице, което не е извършило престъпление. На следващо - с твърдения за подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито се явявали чистото съдебно минало, липсата на други висящи наказателни производства и отсъствието на лоши характеристични данни, все дефиниращи ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. И не на последно място във връзка с този довод е изтъкнат изтеклият значителен период от време от 14 години, считано от деянието до постановяване на присъдата.

Претенцията е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

С касационната жалба и допълнението към нея, подадени от адвокат Е. Г. в качеството й на защитник на подсъдимия П. Е., са наведени и трите касационни основания. Претендира се, че противно на заявеното от свидетеля И. А., на чиито показания съдът се основал, в последните не се съдържали данни за участието на Е. в престъпната група. Във връзка с това 4 се настоява, че свидетелят бил заявил, че този подсъдим не е бил в групата до края на инкриминирания период и не е имал отношение към вторичната престъпна дейност. В същия смисъл били и показанията на свидетелката Д. А. и тези на свидетеля Д. М., дадени на фазата на съдебното следствие. Всичко това, твърди се, било игнорирано от въззивния съд. Неправилно било и приетото, че показанията на свидетеля Р. К. подкрепяли обвинителната теза, доколкото в тях липсвала каквато и да е конкретика касателно извършвана от Е. дейност. Що се касае до веществените доказателствени средства и показанията на анонимните свидетели, на които се основал съдът, поддържа се, че подобен подход е в разрез със забраната по чл. 177 и чл. 124 НПК. С оглед така претендираните съществени нарушения на процесуалните правила е заявен и доводът за нарушение на материалния закон.

Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирана основно с неразумно дългия срок на воденото близо 15 години производство, както и с недооценяване на младата (тогава) възраст на подсъдимия и семейната му ангажираност.

Искането към касационната инстанция е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия П. М. – адвокат И. И., се иска отмяна на присъдата в осъдителната й част и оправдаването на подсъдимия с мотив за недоказаност на деянието. В подкрепа на последното се навежда, че единствено свидетелят А. уличавал М. (и то само за периода до есента на 2008 г.), докато останалите възпроизвеждали слухове.

Възразява се и срещу кредитирането на показанията на свидетеля М. от досъдебното производство с аргумент, че той се е отрекъл от тях пред съда. Оспорва се и субективната съставомерност на деянието с твърдение за липсата на доказателства за наличие на знание у подсъдимия за участието му в престъпно сдружение. Като съществени процесуални нарушения са заявени липсата на конкретни факти в обстоятелствената част на обвинителния акт относно участието на М. в групата, както и непровеждането на разпоредително заседание.