Решение № 357 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20243110200290 по описа за 2024 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. Б. А. срещу електронен фиш серия К № 8423131, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се счита, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност. В ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл.182 се препраща, с което е нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е обвинен.

ЕФ К№4418248 е издаден за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, а ЕФ Н №8423131 е за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, т.е. не е налице квалификация повторност по смисъла на §6 ЗЗ ДР ЗДП. Счита се още, че в ЕФ не се съдържа описание на нарушението. На става ясно кой е собственик на МПС и кой е ползвател и в какво качество е ангажирана отговорността на въззивника. Липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с пътен знак или друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави АУАН. Не са спазени предвидените в ЗАНН срокове и ЕФ е издаден след изтичане на едногодишния давностнен срок след извършване на нарушението. Иска се отмяна на ЕФ и възлагане на разноски.

В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се иска отмяна на ЕФ на основанията, изложени с жалбата.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.03.2022 г. около 07,06 часа , в района на община Аврен, по път първи клас N 9, в посока към гр. Бургас бил управляван л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № В1228РК. При управлението на автомобила в района на кръстовището за кк“Камчия“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч.

1

В този район била монтирана и функционирала стационарна система за видеоконтрол на нарушенията № 100В948С010800ВD.

Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 97 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 94 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – А. Б. А.,бил издаден електронен фиш серия К № 8423131, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/34418248. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на собственит.ка на автомобила са наведени възражения и е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало - А. А., съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът А..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/34418248, същия е издаден за деяние по чл.21 ал.1 от ЗДП, извършено на 26.01.2021г. , като на въззивника е било наложено наказание на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. ЕФ е бил връчен лично на въззивника на 29.04.2021г.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Счита се, че в издадения ЕФ не е обосновано наличието на повторност.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото в съдържанието на ЕФ се съдържа изрично вписване, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/34418248, на 14.05.2021г.

Сочи се, че в ЕФ не е посочено към коя конкретно от трите алинеи на чл.182 се 2 препраща, с което е нарушено правото на въззивника да разбере в какво точно нарушение е обвинен.

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като в ЕФ изрично се съдържа , че е извършено нарушение на чл.182 ал.4 в. ал.2 т.4 от ЗДП.

На следващо място се счита, че ЕФ К№4418248 е издаден за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, а ЕФ К №8423131 е за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, т.е. не е налице квалификация повторност по смисъла на §6 ЗЗ ДР ЗДП.

Съдът, изхождайки от доказателствата по делото и по- конкретно от съдържанието на ЕФ К№4418248 и ЕФ К №8423131 намери, че квалификацията „повторност“ е категорично доказана.

На следващо място се счита, че в ЕФ не се съдържа описание на нарушението. На става ясно кой е собственик на МПС и кой е ползвател и в какво качество е ангажирана отговорността на въззивника.

И тази позиция не може да бъде споделена. Соченото качество на лицето, управлявало автомобила е без значение за ангажиране на отговорността му, тъй като на административно наказателно санкциониране подлежи водачът на автомобила, без значение дали е негов собственик или ползвател и правилно санкционираното лице е именно въззивникът А..

Сочи се, че липсват доказателства мястото на проверка да е било обозначено с пътен знак или друга схема, поради което в конкретния случай е следвало да се състави АУАН.

Съдът намери, че правилно нарушението е било санкционирано посредством издаване на ЕФ, при наличието на всички предпоставки на чл.189 ал.4 от ЗДП. Видно от приложената справка към ЕФ К №8423131 ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26 и е било 60 км/ч.

На последно място се счита че, не са спазени предвидените в ЗАНН срокове и ЕФ е издаден след изтичане на едногодишния давностнен срок след извършване на нарушението.

Доколкото давностните срокове са тези по смисъла на чл.80 от НК, по- конкретно по чл.80 ал.1 т.5 от НК, съдът намери, че ЕФ е законосъобразно издаден.

Сроковете по чл.34 от ЗАНН, които преклудират съставянето на АУАН касаят формалната процедура по съставяне на акт за установяване на административно нарушение и нямат касателство към издаването на ЕФ.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 8423131, издаден от ОДМВРВарна, с който на А. Б. А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от 3 получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4