Решение № 1888 от 05.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1888 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110117174 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от И. А. Т. срещу „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД за признаване за установено, че дължи сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет BUC879 с дестинация Варна - Кападокия, планиран за изпълнение на 15.05.2023г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 62036/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Ищецът твърди, че е закупил билет за полет BUC879 по направление летище Варна летище Кападокия на 15.05.2023г. с планиран час на кацане 11:40 часа местно време на 15.05.2023г., който в действителност пристигнал в 16:27 часа на 15.05.2023г. Твърди, че в деня на полета се е явил на навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа. Поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз бил пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение спрямо планираното разписание, като по разписание следвало да кацне в 11:40 часа местно време на 15.05.2023г., но реално кацнал в 16:27 часа на 15.05.2023г. Твърди, че бил поканил ответника да изпълни задължението си чрез покана за доброволно изпълнение, изпратена чрез онлайн платформата му за претендиране на обезщетение, но доброволно плащане не било извършено. Налице било закъснение на полета, довело до закъснение в крайния пункт на пристигане повече от три часа. С оглед изложеното счита, че има вземане към ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004. Твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение от 24.11.2023г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62036/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, срещу която длъжникът бил подал възражение. Моли съда да признае за 1 установено по отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, с който оспорва иска. Посочва, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5 §3 от Регламента - технически срив на системата на Турската ГВА в периода 09.05.2023г. - 11.05.2023г. Навежда твърдения, че в резултат на този технически срив подадените искания за разрешение за извършване на полети в периода 09.05.2023г. - 11.05.2023г. били обработвани с голямо забавяне. Твърди, че подал документите за получаване на разрешение на 08.05.2023г. - в законовия срок от 5 работни дни преди полета на 15.05.2023г. След възстановяване на системата Турската ГВА била затрупана от необработени документи и искането на ответника за разрешение не било обработено до 12.05.2023г., като едва на тази дата Турската ГВА отговорила на искането с указание относно застрахователния сертификат на самолета - за представяне на сертификат с поставен печат и посочване на име и фамилия до печата, посочване на максималното излетно тегло на самолета. Ответникът предприел незабавни действия за изпълнение на указанията, но разрешението не било получено до 15.05.2023г. Ответникът твърди, че докато пътниците чакали на летището ги информирал за причините за закъснението, бил осигурен правоспособен екипаж и два пъти била осигурена безплатна храна. Сочи, че техническият срив представлява събитие, което не било присъщо на нормалното упражняване на дейността на превозвача и било извън ефективния му контрол. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 15.05.2023г. по релация летище Варна - летище Кападокия, закъснение на полета повече от три часа, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, както и възражението си за наличие на извънредни обстоятелства.

В конкретния случай с определението от 14.06.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.09.2024г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 15.05.2023г. по релация летище Варна - летище Кападокия, закъснение на полета повече от три часа, както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1500 км.

Основният спорен въпрос между страните касае твърдяното от ответника наличие на 2 извънредно обстоятелство от обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание, както и дали ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението.

По този въпрос са приети следните доказателства:

Приети са съобщения за движение на самолета, както и имейл от Е. Д., експерт при ГД ГВА от 15.08.2023г., в който е посочено, че въздушният превозвач е поискал искането за разрешение за полет в изискуемия срок и съгласно разпоредбите на турската гражданска администрация, а именно 5 работни дни преди началото на полета. На 08.05.2023г. било подадено искането. Уточнено е, че сривът в системата е настъпил на 09.05. и е продължил до 10.05.2023г., включително. На 11.05. след стартиране на системата заявката била върната за незначителни корекции, които били своевременно отстранени и подадени отново. До 12.05.2023г. нямало върнат отговор поради количеството натрупани заявки предвид настъпилия срив на системата. Посочено е, че авиокомпанията била направила всичко възможно, което зависело от нея, и след настоятелното й искане на 15.05.2023г. още от самото начало на работния ден било издадено разрешение за извършване на полет. Полетът бил изпълнен със закъснение по причини, извън контрола на авиопревозвача.

Приет е застрахователен сертификат на „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, както и проведена по имейл кореспонденция между Г. М., служител на ответното дружество и ДЖ.Ю., служител на „Гьозен Еър сървисис Планинг“, обслужващ агент на летището в Кападокия.

Св. Г. М., служител в „Юръпиън еър чартър“ ЕАД на длъжност „Ръководител оперативен център“ е посочил, че полет Варна- Кападокия бил генерирал закъснение с излитане от Варна. Причината била срив на Турското ГВА за няколко дни и забавена обработка на документа за вземане на разрешение за изпълнение на полета. Твърди, че в деня на полета, съответно при излъчването на полетния план за изпълнение на полета, получили съобщение, в което им било казано, че полетът не може да бъде извършен заради липса на разрешение от Турската ГВА. Сочи, че час и половина преди самото излитане на полета получили съобщение, че няма разрешение заради забавянето. Свързали се ведната с техния обслужващ агент, през който минавала комуникацията за всеки един случай или изпращане на документация за разрешение, когато ставало въпрос за Турската ГВА, защото там нямало възможност за пряк контакт с тях. Попитали за причините и им казали, че фактически се очаквало заради блокиралата система на турското СА да не бъдат обработени документите за издаване на разрешение на съответния полет. В този ден нямали други полети от там. Полетът излетял в същия ден след може би 4 часа. Представителството във Варна обезпечило на два пъти за тези 4 часа престой на земята тонизиращи напитки и закуски. Сривът на системата на Турската авиация продължил на 9, 10 и 11-ти като на 11-ти на обяд вече системата била активна. Твърди, че първоначалната заявка, която подали, била върната веднъж на 9-ти сутринта, за поставяне на печат в застрахователния сертификат и била изпратена на Турското СА през техния агент. На 12-ти била върната още веднъж за поставяне на подпис и име на издаващия застраховката. Сочи, че на 9-ти трябвало 3 застрахователят да сложи печат върху застраховката. Твърди, че когато подавали заявката застрахователят сигурно е имал възможност да постави подпис и печат. Сочи, че подготвяли документацията за съответния самолет, полет и т.н., заедно с всички документи на самолета ги изпращали към техния обслужващ агент, който бил тяхната връзка с тяхното ГВА. В реда, в които ги получавали, те ги входирали чрез единна система. Те реагирали, когато имало необходимост от отстраняване на някакви корекции във връзка с документацията, която била представена. Твърди, че на 9-ти документите били върнати само за печат, а на 12-ти за подпис и имена. След което на 12-ти всички документи били надлежно приети. Нямал спомен заявката да е била връщана за посочване на летателно тегло за конкретния полет.

Реагирали за по-малко от час за поправка на застрахователния сертификат. Заради техническия срив се били натрупали прекалено много заявки заради неработеща система в рамките на три дни и се изчаквал следващия ред. Сочи, че нямал представа как са били разглеждани заявките.

При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.

Безспорно от приетите и неоспорени имейли, както и от разпита на св. Г. М., чиито показания съдът кредитира като добросъвестно дадени, се установява по категоричен начин, че искането за разрешение за процесния полет е било поискано от страна на ответното дружество на 08.05.2023г., както и че на 09.05.2023г. е настъпил технически срив в софтуерната система на гражданската въздухоплавателна администрация на Република Турция, продължил до 10.05.2023г. включително, както и че именно вследствие на настъпилия технически срив до 12.05.2023г. са били натрупани множество заявки, по които не е бил върнат отговор.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че 4 установената по делото временна техническа неизправност на софтуерната система, обработваща подадените искания за разрешение за полет от страна на компетентния за това орган на гражданската въздухоплавателна администрация на Република Турция, представлява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента. Това е така, доколкото се касае за обстоятелство, което е извънредно, необичайно, което не може да бъде предвидено и предотвратено незабавно. Действително, констатираната повреда е повлияла върху дейността на турската въздушна администрация и е довела до неприсъщо забавяне при обработването на заявки с искания за разрешения за извършване на предстоящите полети. В допълнение следва да бъде посочено, че по делото не се установява техническият срив да е могъл да бъде предвиден, респ. да е можел да бъде предотвратен чрез обичайна техническа поддръжка. Напротив, установено е, че в периода от 09.05.2023г. до 10.05.2023г. включително, не са били обработвани постъпилите заявки от страна на турската администрация, което обстоятелство е изцяло извън контрола на превозвача и не би могло да му се вмени във вина.

Разпечатката съдържа 23 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e7cf191-2d52-4859-ba57-32c75c693868