Решение № 668 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513487 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 33119/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу В. С. Н. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС вр. чл.149 ЗЕ за признаване дължимостта на сумата 1 712.83 лева, представляваща главница и съставляваща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., и на сумата 43 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г., по отношение на топлоснабден имот в гр. София, район „Оборище", ул."*******, с абонатен № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението- 19.03.2019 г., до окончателното й изплащане, и установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 173.92 лева, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия от 1 712.83 лева и за периода от 14.09.2016 г. до 08.03.2019 г., и на сумата 7.80 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 43 лева и за периода от 30.03.2016 г. до 08.03.2019 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София" ЕАД е осъден да заплати на ответницата В. С. Н. сумата 979.36 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените сумиглавници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна В. С. Н. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли 1 постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач Топлоснабдителна агенция- енергиен сервиз “Нелбо Инженеринг“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество решението на СРС е неправилно в частта, в която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 1 036.19 лева- главница, представляваща цена на доставена през периода м.02.2016 г.- м.04.2018 г. в имот с аб.№ ******* топлинна енергия, и за сумата 43 лв.- такса за услугата дялово разпределение, и следва в тази част да бъде отменено, като бъде призната дължимостта на горепосочените суми с настоящото въззивно решение. В останалата част, в която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. са отхвърлени за сумите 676.64 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, 173.92 лв.- лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, и 7.80 лв.- лихви за забава върху главницата за дялово разпределение, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/.

В случая ищецът основава претенциите си към ответницата В. Н. на твърдението, че е собственик на процесния имот и потребител на доставена в него топлинна енергия, в която връзка представя Нотариален акт „за учредено право на строеж на основание предварителни договори, обявени за окончателни със съдебно 2 решение по чл.19, ал.3 ЗЗД“ № 199/ 27.06.2002 г на софийски нотариус, разрешение от 28.12.2007 г. за ползване на топлинната инсталация в процесната сграда и списък на етажните собственици в сградата /неоспорен от ответницата/, в който Н. фигурира като собственик на ап.№ 11, като е поставен и саморъчен подпис срещу името й в документа, при чиято съвкупна преценка се налага извод, че ответницата се легитимира като собственик на процесния апартамент № 11 на ІV етаж в сградата на ул."Оборище" № 80 в гр. София. Няма твърдения, нито подкрепящи ги доказателства ответницата да е отчуждила така придобитото вещно право преди или по време на процесния период, поради което и материално- правната й легитимация на собственик на имота е установена по делото. Същевременно като доказателство по делото е представено и заявление- декларация на В. Н. за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия /л.37- 38 от делото на СРС/, прието от топлопреносното предприятие, чието наличие обосновава извод за сключен между страните относно процесния топлоснабден имот индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата В. Н. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание, като обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за дялово разпределение в процесния имот, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Фактурираната за периода стойност на топлинна енергия е в размер на 3 103.59 лв., която сума включва цена на топлинна енергия за отопление на имота, ТЕ за БГВ и ТЕ за сградна инсталация. След приспадане на сумите по изравнителните сметки, представляващи суми за връщане на абоната /933.73 лв. за целия процесен период/, стойността на потребената в имота топлинна енергия възлиза на 2 169.86 лв.- сума, надвишаваща претендираната по делото главница.

Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на ответницата да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период.

Основателно е заявеното от ответницата възражение за погасяване на част от процесните главни вземания по давност /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/. Приложим относно процесните главни вземания- съгласно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК тълкувателно разрешение, е 3- годишният специален давностен срок по чл.111, б.“в“ 3

ЗЗД, който е изтекъл за възникналите до 19.03.2016 г. /3 години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ главни вземания на ищеца. Погасени по давност са вземанията за периода м.05.2015 г.- м.01.2016 г. /вкл./, възлизащи на 676.64 лв.стойност на топлинна енергия, която сума следва да бъде приспадната от сумата 798.63 лв., посочена в издадената на 31.07.2016 г. обща фактура за потребената през отоплителен сезон 2015/ 2016 г. топлинна енергия. При това положение за дължими на ищеца следва да бъдат признати сумите 1 036.19 лв. /1 712.83 – 676.64 = 1 036.19 лв./стойност на топлинна енергия /главница/, и 43 лв.- такса за дялово разпределение /главница/. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата 676.64 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, поради погасяване на вземането по давност.

На отхвърляне като неоснователни подлежат и акцесорните искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право /права/ факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.

Недоказано от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, е изпадането на ответницата в забава при плащане на процесните главни задължения, относно които приложими са действащите при ищеца ОУ- 2014 г. и ОУ- 2016 г. Не е доказано публикуване на обща фактура на интернет- страницата на топлопреносното предприятие, нито отправяне на покана до ответницата- съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на 45- дневния срок за изготвяне на изравнителна сметка и издаване на обща фактура, считано от изтичане на периода, за който се начислява топлинната енергия, и неприложимост на релевантните клаузи на Общите условия от 2016 г. /чл.32, чл.33 ОУ/. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 173.92 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за потребена топлинна енергия, следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По същите съображения- арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, на отхвърляне подлежи и искът за признаване дължимостта на сумата 7.80 лв.- лихва за забава при плащане на главницата- такса за дялово разпределение.

При тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В.

Н . установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумите 1 036.19 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, и 43 лв.- такса за дялово разпределение /главница/, и вместо това да бъде постановено решение за признаване дължимостта на тези суми от ответницата на ищеца. В частта относно сумата 676.64 лв., претендирана от ищеца като стойност на потребена в имота през периода до 19.03.2016 г. топлинна енергия, и относно лихвите за забава върху двете главници отхвърлителното решение на СРС следва да бъде потвърдено.