Решение № 866 от 12.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110113877 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

С искова молба с рег. вх. № 87228/30.10.2024 г. ищцата М. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна -Н. Н. С., със съдебен адрес: *** е предявила обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.128, чл. 221 и чл.224 КТ против ответното дружество „С. Г. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор К. И. Р. .В изпълнение на указанията дадени до ищцата с Разпореждане № 44933//31.10.2024г., а и в срок, на 06.11.2024 г.ищцата е уточнила исковата молба като е депозирала молба с рег. № 89216 ведно с приложени заверени за вярност с оригинала копия от фишове за начислено трудово възнаграждение за м. 05., м. 06., м. 07., м.

08. и м. 09.2024 г.

Ищцата М. Д. Р., ЕГН **********, е сезирала РС Варна с исканията да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „С.

Г. Б.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ,представлявано от Изпълнителния директор К. И. Р., да й заплати: заработеното нетно трудово възнаграждение за м. 05.2024 г. за отработени 18 раб. дни и ползван платен годишен отпуск в нетен размер на 6972.83 лв.; за м. 06.2024 г. за отработени 18 раб. дни и два дни платен годишен отпуск в нетен размер на 6972.83 лв.; за м.

07.2024 г. за отработени 23 раб. дни в нетен размер на 6972.83 лв., за м. 08. 2024 г. за отработени 16 раб. дни и 5 раб. дни платен годишен отпуск в нетен размер на 7719.32 лв. и за м. 09.2024 г. в размер на 847.10 лв., или общо неизплатено нетно трудово възнаграждение в размер на 37 108.69 лв., на основание чл. 128, т. 2 от КТ ; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 раб. дни за 2024 г. в размер на 3230.10 лв., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетение за неспазено предизвестие за срок от два месеца, съгласно уговореното в чл. 12, т. 2 от трудовия договор в нетен размер на 15 073.82 лв., на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, или общо сумата от 55 412.61 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на завеждането на исковата молба - 30.10.2024 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба и уточнителната ищцата е навела фактически твърдения затова, че с ответника са се намирали в ТПО, като трудовото правоотношение но М.Р. възникнало 1 на основание сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за неопределено време.

Ищцата сочи, че ТПО е било прекратено на 21.10.2024 г. със Заповед № 57/21.10.2024 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. от КТ - поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. По същество ищцата твърди, че за м. 09.2024 г. отработила 1 раб. ден, за който й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 421.37 лв., допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 15.17 лв., обезщетение за първите 2 раб. дни от отпуска за временна неработоспособност, изплащано от работодателя в размер на 611.16 лв., или общо брутно трудово възнаграждение в размер на 1132.48 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 847.10 лв.За м. 05.2024 г. отработила 18 раб. дни и ползвала 1 ден платен годишен отпуск, за което й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 8324.34 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 6972.83 лв.;За м. 06.2024 г. отработила 18 раб. дни и ползвала 2 дни платен годишен отпуск, за което й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 8324.34 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 6972.83 лв.За м. 07.2024 г. отработила 23 раб. дни, за което й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 8324.34 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 6972.83 лв.;За м. 08.2024 г. отработила 16 раб. дни и ползвала 5 дни платен годишен отпуск, за което й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 9203.77 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 7719.32 лв.За м. 09.2024 г. отработила 1 раб. ден, за който й било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 436.54 лв. и обезщетение за първите 2 раб. дни от отпуска за временна неработоспособност, изплащано от работодателя в размер на 611.16 лв., или общо брутно трудово възнаграждение в размер на 1132.48 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 847.10 лв. Ищцата претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 раб. дни за 2024 г. в размер на 3230.10 лв. Претендира обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уговореното в трудовия договор двумесечно неспазено предизвестие, доколкото трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради забавяне плащането на заработено възнаграждение. Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие от два месеца в размер на 15 073.82 лв. било изчислено от уговореното брутно трудово възнаграждение 8374.34 лв., намалено с дължимия подоходен данък в размер на 10% - 837.43 лв., или нетно обезщетение за 1 месец -7536.91 лв., и респективно за два месеца -15 073.82 лв. Претендира и плащане на законна лихва върху търсените парични вземания, считано от датата на сезиране на съда - 30.10.2024 г.Пояснено е и, че трудовото възнаграждение на ищцата било изплащано от работодателя по личната й банкова сметка. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания . На страница втора от исковата молба ищцата е посочила, че желае претендираните от нея парични вземания да й бъдат заплатени от ответното дружество по банков по посочената банкова сметка. В исковата молба е било обективирано и искане с правно основание чл. 389 ГПК, по което съдът се е произнесъл с Определение № 12622/07.11.2-2024г.

С Разпореждане № 47099/15.11.2024 г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на основание чл.131 ГПК на ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Б. Л. Д., член на ***, с личен номер на адвокат ***, със съдебен адрес: *** е депозирало писмен отговор, регистриран под вх. № 1033/7.1.2025 г. На първо място в отговора на искова молба ответната страна изброява исковете по основание и размер предявени против ответника, сочи че с Определение № 12622/07.11.2024 г. е допуснато обезпечение на предявените искове за сумата от 55 412,61 лева (петдесет и пет хиляди, четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и една стотинки) чрез налагане на запор върху банковата сметка на С. Г. в „*** „ АД до посочения размер. На второ място становището на ответника по допустимостта на предявените искове, изразено в отговора на искова молба е, че исковете са процесуално допустими.

На следващо място, в трети раздел от отговора на искова молба, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, „С. Г. „ признава следните обстоятелствата: между Дружеството и Ищеца е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 636/05.07.2023 г.

(„Трудовият договор“); Трудовият договор е прекратен, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 21.10.2024 г., което е констатирано със Заповед № 57/21.10.2024 г.; Дружеството не е заплатило в срок дължимите на Ищеца трудови възнаграждения за периода месец май 2024 г. - месец септември 2024 г., както и обезщетенията по чл. 224 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ;

1.Размера на претенциите за неплатени трудови възнаграждения за периода месец 2 юни 2024 г. - месец септември 2024 г., както следва: a.За месец юни 2024 г. - нетната сума от 6 972,83 (шест хиляди, деветстотин седемдесет и два и осемдесет и три) лева; b.За месец юли 2024 г. - нетната сума от 6 972,83 (шест хиляди, деветстотин седемдесет и два и осемдесет и три) лева; c.За месец август 2024 г. - нетната сума от 7 719,32 (седем хиляди, седемстотин и деветнадесет и тридесет и два) лева; d.За месец септември 2024 г. - нетната сума от 847,10 (осемстотин четиридесет и седем и десет) лева.

По отношение на размера на предявените искове, ответната страна моли съда да вземе предвид следните уточнения :По отношение на претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2024 г.: Претендираният нетен размер от 6 972,83 (шест хиляди, деветстотин седемдесет и два и осемдесет и три) лева сочи ответника, че е коректно посочен като обща сума. Сочи, че на 31.10.2024 г. „С. Г.“АД извършило плащане към Ищеца в размер от 4 000 (четири хиляди) лева, покриващо частично претенцията на Ищеца за трудово възнаграждение за месец май 2024 г. След приспадане на описаното частично плащане „С. Г.“АД признава, че дължи на Ищеца сумата от 2 972,83 (две хиляди, деветстотин седемдесет и два и осемдесет и три) лева в нетен размер, представляваща остатък от неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2024.

2.По отношение на претенцията по чл. 224 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 (девет) дни за 2024 г.: Размерът на същата се установявал от начисленията във фиш за работната заплата за месец октомври 2024 г., който фиш ответникът представя и моли съда да приеме като доказателство по делото. Съгласно начисленията във фиш за работната заплата за месец октомври 2024 г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлизало, както следва: в брутен размер - 3 554,72 (три хиляди, петстотин петдесет и четири и седемдесет и два) лева и в нетен размер - 3 199,25 (три хиляди, сто деветдесет и девет и двадесет и пет) лева (вместо претендираните в Исковата молба 3 230,10 лева), до който размер претенцията за неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ се признава от Дружеството.

3.По отношение на претенцията за обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 221 от КТ: Размерът на същата отново се установявал от фиш за работната заплата за месец октомври 2024 г., а именно: в брутен размер - 16 588,68 (шестнадесет хиляди, петстотин осемдесет и осем и шестдесет и осем) лева и в нетен размер -14 929,81 (четиринадесет хиляди, двеста двадесет и девет и осемдесет и един) лева (вместо претендираните в Исковата молба 15 073,82 лева), до който размер претенцията за обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221 от КТ се признава от Дружеството. С оглед заявеното становище по т. 1 -3 общият размер на дължимите от „С. Г.“АД към Ищеца суми, която Дружеството признава, възлизал на 43 613,97 (четиридесет и три хиляди, шестстотин и тринадесет и деветдесет и седем) лева, включваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода месец май 2024 г. - месец септември 2024 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие (вместо претендираните с Исковата молба 55 412,61 лева).

На последно място в отговора на искова молба е формулирано „особено искане“.Сочи се ,че ответната страна е констатирала че в петитума на Исковата молба, при сборуваме на претенциите за неизплатени трудови възнаграждения за периода месец май 2024 г. - месец септември 2024 г., е допусната техническа грешка.Сборът на гореописаните претенции бил описан и претендиран в размер на „ 37108,69 (тридесет и седем хиляди, сто и осем и шестдесет и девет) лева. Общият размер на сумите за неизплатени трудови възнаграждения за периода месец май 2024 г. - месец септември 2024 г. възлизал, както следва: без приспадане на описаното частично плащане от 31.10.2024 г., покриващо частично претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2024 г. - 29 484,91 (двадесет и девет хиляди, четиристотин осемдесет и четири и деветдесет и един) лева нетно; след приспадане на описаното частично плащане от 31.10.2024 г., покриващо частично претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2024 г., което счита ответника, че следва да бъде отчетено - 25 484.91 (двадесет и пет хиляди, четиристотин осемдесет и четири и деветдесет и един) лева нетно. Предвид описаната техническа грешка, общият размер на претенцията на Ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за периода месец май 2024г. - месец септември 2024 г. /след приспадане на частично плащане от 31.10.2024 г./, обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 9 (девет) дни за 2024 г., обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, също сочи ответната страна, че е неправилно изчислен на 55 412,61 (петдесет и пет хиляди, четиристотин и дванадесет и шестдесет и един) лева. Общият размер на описаните в предходния параграф претенции /след коригиране на грешката в сборуваме и приспадане 3 на частично плащане от 31.10.2024 г./възлизал според ответната страна на 43 613,97 (четиридесет и три хиляди, шестстотин и тринадесет и деветдесет и седем) лева. Описаната техническа грешка в сборуване, посочва още веднъж ответната страна, че неправилно не е била отчетена както в Определение № 12622/07.11.2024 г. така и в Обезпечителна заповед № 256/08.11.2024г., като съдът е допуснал обезпечение на предявените искове до размер от 55 412,61 (петдесет и пет хиляди, четиристотин и дванадесет и шестдесет и един) лева. Именно до посочения в предходното изречение размер, към настоящия момент, е бил наложен запор върху банковата сметка на Дружеството в ***. Предвид изложеното, счита ответната страна, че за Дружеството -ответник съществува правен интерес от частична отмяна на допуснатото обезпечение.С оглед гореизложеното и на основание чл. 402. ал. 1 от ГПК ответната страна моли съда да допусне частична отмяна на допуснатото с Определение № 12622/07.11.2024 г. обезпечение на предявените искове до размера на дължимата от Дружеството сума. а именно -43 613.97 лева. включваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода месец май 2024 г. -месец септември 2024 г.. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие (вместо първоначално допуснатия размер от 55 412.61 лева). Ответната страна в срока по чл.131 ГПК е изразила становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца. като не възразява да се приемат като доказателства по делото приложените към Исковата молба писмени доказателства. По отношение на искането за допускане на ССчЕ счита. че предвид заявеното с настоящия отговор становище и с оглед процесуална икономия. същата не следва да бъде допускана. От една страна не били налице спорни обстоятелства между страните по отношение на същите обстоятелства, а от друга страна - по делото били представени достатъчно писмени доказателства. от които размерът на претендираните суми би могъл да бъде установен.