Решение № 729 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100513490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба от 20.11.2023 г. на “МИВ КЪНСТРАКШЪН” АД срещу решение № 16582 от 13.10.2023 год. по гр. дело № 20221110110982 по описа на Софийски Районен съд за 2022 год., 76-ти състав, в частта с която по отношение на ..МИВ КЪНСТРАКШЪН“АД се признава за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. че дружеството се е обогатило без основание за сметка на ищеца и дължи сумата от 50,76 лв. - главница във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в град София, жк. ******** за периода от м. 03.2019 г. - м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.08.2021г.) до окончателното плащане, както и сумата от 11,92 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане от 01.05.2019 г. до 23.08.2021 г., както и дружеството е осъдено да плати разноски по заповедното производство и по първоинстанционното съдебно производство. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения па съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя се искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи при коректно установена фактическа обстановка. Претендира и разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „БРУНАТА” ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и 1 събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т.

1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, "правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия на "Топлофикация София" ЕАД, представени и приети в заверен препис по делото. Ето защо, доколкото се касае за презюмиран договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателката Л. Н. Н. като 2 собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следва да се приеме, че между нея от една страна и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а от друга страна се установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга. Следователно е налице основанието на чл.

59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание - в периода от „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД ответникът е потребител на енергия за спонаски нужди по смисъла на §1, т. 43 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.

Видно от общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задлължения.

Софийски районен съд е кредитирал заключенията на приетите по делото съдебно техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Поради това, съдът правилно е приел за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него - в процесния период в имота абонатен номер 431659 е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по СТЕ за процесния период възлизащи на 50.76 лева главница), които не са платени. Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на уважената й част от 50.76 лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 11.92 лв. СРС правилно е извел, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните заключения на 3 експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.

Ответникът не е доказал надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито пълно плащане на задълженията си, като направеното възражение пред СРС за давност е неоснователно, тъй като за процесния период не са налице задължения, погасени с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО). Така като законна последица от частичното уважаване на главния иск е била присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.