Решение № 3188 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20261110201413 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Х. А. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-016581 от 18.08.2023 г., издадено от началник сектор при О „ПП“ - СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 50 (петдесет лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на истината, тъй като е управлявал МПС с поставен колан. При така изложеното моли НП да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2026 г., жалбоподателят, редовно призован, явява се лично като поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено

АНО, редовно призован, представлява се юрк. М., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира от фактическа страна следното:

Н а 03.07.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от инспектор при О "ПП" СДВР В. К. Я., оправомощен по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, осъществено на 03.07.2023 г. в 00.37 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ***, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение 1 от бул. „Александър Малинов“ към бул. „Симеоновско шосе““. В АУАН било посочено, че жалбоподателя е управлявал МСП без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудван.

Жалбоподателят възразил срещу АУАН, като посочил, че е бил с колан като има и свидетели. Впоследствие депозирал и възражение по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, в което са възприети идентични фактически и правни констатации и на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 50 (петдесет лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка, въз основа на следния доказателствен материал: обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите В. К. Я. и В. И. Н. – частично, както и показанията на св. М. Р. Р. и К. Д. К., и заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.

Съдът съобрази, че по делото са налични две групи гласни доказателствени средства, от една страна обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Р. и Н. и от друга страна показанията на полицейските служители Я. и Н., поради което за правилното установяване на обективна истина по делото ги подложи на внимателен анализ самостоятелно и поотделно.

Съдът намира, че следва да кредитира обясненията на жалбоподателя, доколкото същите са последователни, непротиворечащи се и намират подкрепя в показанията на св. Р. и Н.. Жалбоподателят правдоподобно обяснява, че с останалите свидетели са се прибирали от море и тъй като е бил изгорял е придърпвал колана си, което може да е било неправилно възприето от полицейските служители като непоставяне на обезопасителен колан.

Посоченото от жалбоподателя намира своята подкрепа в показанията на св. Р., която потвърждава, че жалбоподателят е бил с поставен колан, както и самата тя, поради претърпявана катастрофа. Разяснява, че жалбоподателят от време на време си е дърпал колана, но не го е свалял, бил е с поставен колан и когато са били спрени за проверка, но го е свалил за да слезе от колата. Св. К. потвърждава заявеното от двамата като потвърждава, че всички са били с поставени колани, включително и той. Тримата потвърждават и местата, на които са се намира в МПС.

На следващо място съдът обсъди и показанията на полицейските служители Я. и Н. относно релевантните обстоятелства като установи, че в същите се разкриват известни противоречия относно твърдения начин как е било установено, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан.

От една страна св. Я. твърди, че е възприел описаното обстоятелство при разминаване с автомобила на жалбоподателя и последващо изравнява на двата автомобила, като впоследствие го спрели за проверка, но в същото време няма спомен дали когато са отишли при него е бил с поставен колан. В същото време св. Н. твърди, че било установено, че жалбоподателят е бил без 2 поставен колан, докато се движели зад него, в същото време няма спомен дали когато са отишли при жалбоподателя е бил с поставен колан, както и дали ги е изпреварал.

При така изложеното съдът намира, че следва да се довери на обясненията и показанията на жалбоподателя и св. Р. и К., доколкото същите правдоподобни и последователни. Не се характеризират с някакви вътрешни противоречия, както и помежду си и позволяват по един категоричен начин да бъде установена обективната истина по делото.

В същото време показанията на полицейските служители са непоследователни, противоречащи относно фактите /как и кога е установено, че жалбоподателят е без колан/ и избирателни за съществени обстоятелства /демонстрират запазен спомен за това, че при управление жалбоподателя е бил без колан, в същото време не могат да посочат дали когато са отишли при него за проверка е имал поставен такъв/. Така изложеното поставя в позиция съда да не се довери на тези свидетели относно главния факт на доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от лице с активна легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановената форма и срок. По същество е основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В АУАН и НП са описани обстоятелствата на твърдяното нарушение, поради което не може да се приеме, че са нарушени правата на жалбоподателя да разбере за какво деянието му е повдигнато настоящото обвинение.

На жалбоподателя е повдигнато обвинение да е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В същото време от кредитирания по делото доказателствен материал, категорично се опроверга повдигнатото обвинение, доколкото от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Р. и К. безспорно се установи, че на датата, времето и мястото, посочени в АУАН и НП жалбоподателят е управлявал процесното МПС с поставен обезопасителен колан, като грешната преценка на полицейските служители се дължи на обстоятелство заявено от жалбоподателя и св. Р., че е придърпвал колана си, поради заявените причини.

Поради горното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление (НП) № 23-4332-016581 от 18.08.2023 г., издадено от началник сектор при О „ПП“ - СДВР, с което на Х.

3

А. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 50 (петдесет лева) лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4