Решение № 829 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110169183 по описа за 2024 година

С искова молба с вх. № 373336/20.11.2024г. ищцата Д. Б. З. е предявила против „Юробанк България“ АД обективно съединени следните отрицателни установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата установяваща задължение за заплащане на такса ангажимент в размер на 770,00 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 30.07.2020г. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“– клон България с правоприемник „Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит № PLUS-18001668, по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 22 000 лева. Ищецът дължал връщане както на предоставената сума, така и на сумата от 770 лева - еднократно платима такса ангажимент, представляваща 3,5% от размера на кредита, и на сумата от 10 216,80 лева, представляващи застрахователна премия по сключена в деня на договора застраховка „Защита на плащанията“. В договора била уговорена договорна лихва в размер 1 на 6.96% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 8.06%. Твърди, че към договора за потребителски кредит е сключен и договор за застрахователно посредничество, по силата на който заемателят е възложил на заемодателя да го представлява и посредничи за сключването на застрахователен/ни договор/и с „Кардиф Животозастраховане“- клон България и „Кардиф Общо Застраховане“- клон България. Във връзка с горното към процесния договор за потребителски кредит е бил сключен договор за застраховка „Защита на плащанията и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение““, обективирана в сертификат № PLUS-18001668, като посочената услуга било уговорено да бъде предоставена от „***** International“, като се покривали пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“. Поддържа, че клаузите от договора за кредит, въз основа на които са начислени посочените разходи за застрахователна премия и такса ангажимент, са нищожни, тъй като същите не са включени към размерите на лихвения процент и ГПР. Ставало въпрос за скрита лихва и невключването към ГПР на премията и таксата за ангажимент водело до недействителност и на целия договор за кредит, доколкото действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в договора. Не била посочена също така и методиката, въз основа на която се формира процента на разходите по кредита и не ставало ясно какво е включено в него. Излага, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и се накърнявали правата на другата страна по облигационното правоотношение, поради което същите били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Чрез включването на посочените такси в задълженията по договора се надвишавал максималният размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като чрез невключването им се заобикаляло правилото на посочената разпоредба. Релевира и довод, че сочените клаузи за сключване на застраховката са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не са били уговорени индивидуално и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Била нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като застрахователната премия не била включена в погасителния план и това също влечало след себе си недействителност. Не бил посочен начинът, по който се формира застрахователната премия към главницата, чийто размер съставлявал повече 50,00 % от главницата по договора за кредит, като чрез нея кредитодателят целят да включи в кредита разходи за допълнителни услуги, заобикаляйки по този начин чл.10а ЗПК. Договорът за кредит не бил индивидуално уговорен, така и не били изпълнени изискванията за минимален размер на шрифт, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че посочените клаузи, предвиждащи допълнително възнаграждение за такса за допълнителна такса ангажимент и за заплащане на застрахователна премия имат за последица нищожност на целия договор за кредит. В договора за застраховка не били посочени данни за ЕИК и регистрация на „***** International“, който следвало да осъществяв медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, така и не ставало ясно какъв размер е еднократната такса за използването .

Поддържа, че застрахователното правоотношение включвало задължение за заплащане на услуга, чиято стойност е предварително определена и е дължима, без да е от значение дали е използвана и какви услуги включва, както и къде може да бъде използвана. Намира, че застрахователният договор е нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави и била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации на двете страни по сделката, както и размерът на таксите бил предварително определен и застрахователната премия значително надвишавали обичайния размер при такъв вид застраховки. Искането към съда е да се признае за установено, че процесният договор за кредит е нищожен, като в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, то поддържа да е нищожни са клаузите, установяващи дължимост на застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева и такса ангажимент в размер на 770 лева.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, който оспорва исковете. Не оспорва наличието на облигационно 2 правоотношение по договор потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. и договор за застраховка „Защита на плащанията и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение““, обективирана в сертификат №PLUS-18001668/30.07.2020г. с посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че договорът за кредит съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, бил съставен в еднакъв размер и шрифт и е ясен, четлив и разбираем и за ищеца били ясни неговите параметри. Оспорва ищецът да има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поддържа, че на ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, касаеща услугите, включени в договора. Излага, че в договора за кредит е посочен годишният процент на разходите, като в същия не следвало да се включват допълнителни разходи по договора (застрахователната премия), като сочи, че таксата ангажимент е била взета предвид и е била включена в ГПР и посочена в договора. Отделно от горното посочва, че няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ била сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Излага, че договорът за застраховка съставлявал отделно правоотношение, което не било свързано с договора за кредит, както и че ищецът направил избор да сключи договор за застраховка и същият не съставлявал задължителна предпоставка за отпускане на предоставената сума, с оглед на което и не било налице основание за включване на застрахователната премия в ГПР по договора, както и същото било платимо на застрахователя. Поддържа, че таксата ангажимент е възникнала по основание и размер при сключването на договора за кредит и е била уговорена в посочения размер срещу поето насрещно задължение на кредитора приложимият по кредита процент възнаградителна лихва да е фиксиран за целия срок на договора, с оглед на което и съставлявала възнаграждение за допълнителна услуга и същото било взето предвид при изчисляване на ГПР по договора, като е посочен начинът на формирането му и взетите предвид допускания. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че на 06.06.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписан договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, по силата на който „Юробанк България“ АД придобива търговското предприятие „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит PLUS-18001668, сключен на 30.07.2020 г., се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, като кредитодател, и Д. Б. З., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата в размер на 22 000 лв. – за потребителски цели. Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита 22 000 лв., застрахователна премия – 10 216,80 лв., такса ангажимент – 770 лв., погасителни вноски – 120 бр., размер на погасителна вноска – 339,44 лв., обща стойност на плащанията – 40 736,80 лв., годишен процент на разходите – 8,06 %, лихвен процент – 6,96 %. В договора за потребителски кредит е инкорпориран и погасителен план (с падежни дати на месечните погасителни вноски), от който се установява, че падежната дата на първата вноска е 15.08.2020 г., а на последната вноска – 15.07.2030 г.

В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е също така, че посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на 3 посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.

Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.