Решение № 9192 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9192 гр. С., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110145907 по описа за 2025 година Производство е образувано по искова молба на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***********************, срещу **********************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:

*************************, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Д. А. К. не дължи на ********************** сумата в размер на 3800,59 евро, с левовата равностойност от 7433,30 лева, представляваща главница за топлинна енергия, за периода от м.01.2006г. до м.04.2008г. по изпълнителен лист от 05.10.2012г., издаден въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 9989/2010г. по описа на СГС, АО и решение № I-47-28 от 18.03.2010г. по описа на 1

СРС, 47-ми състав и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 386/2009г. по описа на СРС, III ГО, 81-ви състав, и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.

№ 690/2015г по описа на ЧСИ М., което е присъединено към изп.д. № 2023***0400678 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.

Ищцата твърди, че по първото изпълнително дело е извършено следното изпълнително действие – на 14.06.2015г. е наложен запор върху пенсията на ищцата, като е отговорено от РУСО, че удръжки е невъзможно да се правят. Посочва, че впоследствие в периода от 12.07.2015г. до 03.12.2019г. е заплащала по изпълнителното дело суми в размер на 100,00 лева, видно от отметките на гърба на изпълнителния лист. Твърди, че едва на 22.05.2025г. от взискателя е отправено искане за присъединяване. По изложеното счита че по изпълнителното дело е извършено едно изпълнително действие – запора, наложен на 14.06.2015г., като след него не са извършвани други същински изпълнителни действия, поради което от датата на запора – 14.06.2015г. до датата на издаване на удостоверението за присъединяване – 22.05.2025г. вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Твърди, че с извършваните плащания са погасявани първо суми за такси към ЧСИ и законна лихва, поради което е останала незаплатена главницата. Счита, че плащането от страна на 2 ищцата в хода на изпълнителното производство не прекъсва давността, но дори и да се приеме обратното счита, че от последното плащане на 03.12.2019г. до датата на издаване на удостоверението на 22.05.2025г. пак са изминали над шест години, което обосновава извод, че вземането е погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Релевира възражение, че в хода на изпълнителното производство са поискани и предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Поддържа, че за процесните вземания е приложим 5-годишният давностен срок, тъй като същите са установени с краен съдебен акт решение. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. А. К., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Ц., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

**********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 80192/13.03.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, 3 събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на 10.04.2019г. на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№ 386/2009г. по описа на СРС, 81-ви състав, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

Изпълнителен лист от 05.10.2012г. е издаден въз основа на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 32121/2009г. по описа на СРС, 47-ми състав в полза на ********************** срещу Д. А. Б., с настояща фамилия К., за сумата в размер на 7433,30 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, за периода от м.01.2006г. до м.04.2008г., ведно със законната 4 лихва, за периода от 05.02.2009г. до изплащане на вземането, за сумата от 1566,85 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 09.02.2006г. до 14.01.2009г.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ********************** от 02.06.2015г. е образувано изп.д.

№ 20157***400690 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. По делото се установява, че е наложен запор върху пенсията на ищцата със запорно съобщение от 14.06.2015г., като по делото са налице доказателства, че в периода от 12.07.2015г. до 03.12.2019г. ищцата регулярно е извършвала в хода на изпълнителното производство плащания в общ размер от 3 390,39 лева, видно от отметките на гърба на изпълнителния лист.

Впоследствие с молба за присъединяване с вх. № 60913 от 24.06.2025г. ответникът е поискал от ЧСИ В.М. да присъедини вземането по изпълнителния лист към изпълнително дело № 2023***400678 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.04.2023г., издаден по ч.гр.д. № 21331/2020г. по описа на СРС, 81-ви състав. С разпореждане от 08.07.2025г. ЧСИ М. е присъединила взискателя ********************** като такъв по изпълнително дело № 678/2023г. за сумите описани в удостоверение с изх. № 3174/23.05.2025г. по изп.дело № 20157***400690 по описа на ЧСИ М. М., като след датата на 5 молбата съдът констатира че по изп.д. № 678/2023г. са извършени следните същински изпълнителни действия: на 24.07.2025г. са наложени запори върху вземанията на ищцата в *****************, като във връзка с наложени запори за вземания по изпълнителен лист, издаден срещу ищцата, по който първоначално и преди присъединяването е образувано изп.д. № 678/2023г. в ************* и ********************, както и запор пенсия, до ******************** и *********** С. на 28.10.2025г. е изпратено съобщение за актуалния размер на дълга.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № 690/2015г. по описа на ЧСИ М. М. и изп.д. № 678/2023г. по описа на ЧСИ В.М., като извежда следните правни изводи:

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на 6 документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязло в сила решение давността е всякога петгодишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се 7 приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело № 690/2015г. е образувано при действието ППВС № 3/18.11.1980 то с молбата за образувато му на 02.06.2015г. давността е прекъсната, тъй като е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД. След дата 26.06.2015г. са приложими постановките на ТР № 2/26.06.2015г., което обосновава извод, че давността е прекъсната с предприемане на първото конкретно изпълнително действие след тази дата. След тази дата по изп.д. № 690/2015г. по описа на ЧСИ М. М. съдът не констатира извършване на същински изпълнителни действия, като единствено се установяват плащания регулярно от ищцата по изпълнителното дело в периода от 12.07.2015г. до 03.12.2019г.

Така съдът намира, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 05.10.2012г., доколкото по делото не се установи решение на СРС, постановено по гр.д. № 32121/2009г. ревизирано с решение от 27.04.2011г по гр.д. № 9989/2010г. по описа на СГС, АО, трети „В състав“, кога точно е влязло в сила. След 05.10.2012г., както бе посочено по-горе давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изп.д. № 8

690/2015г. на 02.06.2015г., след което е започнала да тече нова давност. Както бе посочено по-горе след 26.06.2015г. давността се прекъсва с извършване на същински изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността. Следва да се посочи, че извършените плащания доколкото са извършени в хода на изпълнителното производство, а не доброволно не прекъсват давността в хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Следователно от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. давността е изтекла преди подаване на молбата за присъединяване по изп.д. № 678/2023г. по описа на ЧСИ В.М. на 24.06.2025г. Следва да се посочи и че при определяне на сроковете следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на цитираната разпоредба. Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020 г./ и на осн. чл. 3, ал. 1, т. 2, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Поради това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл.