Протокол № 26 от 01.02.2022, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 26 гр. Разград, 01.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Мариан В. Найденов и прокурора Ив. Р. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600260 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЗА РзОП се явява прокурор Р..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ ЕД. КР. ЕН. се явява лично със защитник адвокат Д..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ П. Н. Т. се явява лично със защитник адвокат Й..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ М. Р. АТ. се явява лично със защитник адвокат Д..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Р. Абд. Д., уведомена, не се явява.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Кр. Абд. Д. се явява лично.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д. Абд. Д. се явява лично.

За тримата частни обвинители и граждански ищци се явява повереник адвокат Е..

АДВ. Е.: Р. няма възможност да се яви, тя е извън страната, живее в Германия.

Другите ми доверители също живеят в Германия.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ К.Д.: Да се гледа делото.

1

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д.Д.: Да се гледа делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ Е.Е.: Да се гледа делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ П.Т.: Да се гледа делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ М.А.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки по даване ход на делото.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ към разпит на К.Д..

СНЕ самоличността на същата.

Кр. Абд. Д.: 25г., неомъжена, неосъждана, б.р.

ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Д.: Ако може да ми задавате въпроси и да отговарям. Минаха доста години. Преди случая не познавах жалбоподателите-подсъдими. Аз съм живяла само три години в България, живея в Германия от 7 години. Към момента на случая също не живеех в България, дойдох за бала на брат ми Д.. Отидохме в „Сохо“ след като закарахме брат ми до „Лес“. Ние отидохме към 01ч., не помня точно. Бяхме аз, сестра ми и брат ми Д. и братовчедката ми К.И. С нас нямаше други хора, имаше няколко момчета в заведението от компанията на брат ми, но аз не ги познавам. После дойде една моя приятелка Р.Б., може би след половин час или по-малко. Седяхме прави на маса. Още не си бяхме поръчали. Е. закачи сестра ми. Те бяха точно зад нас. Бяхме аз, брат ми и сестра ми и Е., А. и П. бяха точно зад нас. Те стояха на друга маса. Е. се закачи със сестра ми, не видях какво точно и направи, но видях, че тя се обръща и му казва „По полека“. Втори път продължи и тогава брат ми се обърна към него и му каза „По-полека, не се блъскайте“. Втория път видях брат ми като се обърна към него и говори с него и Е. в този момент удари брат ми. Отидох към тях и те започнаха и нас да бият. Сестра ми ми каза на арабски „Този се закача“. Каза „Зад нас са“, посочи. Аз като погледнах видях, че Е. говори с брат ми. С брат ми бяхме на една линия. После отидох между тях. Е. мисля, че удари брат ми с юмрук по главата. Отидох да ги разтърва и започнаха и нас да бият – Е., П., цялата компания. Аз не ги познавах тогава, тя бяха доста хора. Започнаха да удрят мен, сестра ми и брат ми Д.. Брат ми Д. беше навън. Той излезе за малко и после се върна. Той беше през цялото време навън. Ние като излизахме, той влизаше и се срещнахме точно на вратата. Удряха ни П., Е., М., А., Й., бяха доста момчета. Нашият стария адвокат не ги е писал всичките и някои са сега като свидетели.

Започнаха да ни удрят и тогава П. хвана брат ми и те започнаха да го удрят. Ние се мъчехме да ги махнем от него и да излезем, бутахме ги да се отдръпнат. Те бяха доста много. П. го 2 хвана отзад и брат ми нищо не можа да направи. Брат ми беше на 15 години в тоя момент.

Сестра ми ни дръпна, не знам защо спряха, излязохме всичките навън. Аз, Д. и сестра ми.

Другите хора не са се намесвали. Може някой да е помогнал, а аз да не съм видяла. Не помня и не знам дали излязоха с нас другите хора от компанията ни. Като излязохме навън, те тръгнаха след нас и там продължиха да ни удрят. Цялата компания бяха, аз не ги знаех и после разбрах кои са. Хората ми казаха кои са. Познавам жалбоподателите М. и П., бяха навън. Удряха ни. Те бяха доста хора, както казах. Удряха ни по стомаха, по крака, аз по едно време бях на земята, започнаха да ме дърпат. П. и М. ни удряха навсякъде. Имаше един Й. по-пълен, който удряше сестра ми. А. също ме удряше доста. П. тогава хвана пак брат ми зад едни решетки, които са пред „Сохо“ и започнаха да го удрят по стомаха – Е. го нямаше в този момент, но П. го беше хванал и го душеше, М., А. и Й. го удряха в стомаха и лицето.

После като го хвърли той на земята и видях, че Е. идва от страни и бяга и го рита в главата.

Тогава брат ми в този момент изгуби съзнание за четири-пет минути. След като го ритна викахме някой да викне линейка, помощ. Тогава дойде линейката. Имаше полиция, но те не са се намесвали, седяха отстрани. Мисля, че полицията бяха там - две патрулки в момента, когато ритнаха брат ми в главата. Имаше май две патрулки до „Сохо“ и една до такситата.

След това дойде линейката и в този момент сестра ми звънна на баща ми, или братовчедката ми и баща ми пристигна в този момент, пристигна и линейката и те взеха брат ми. Баща ми отиде при полицията и каза да вземат личните карти на тези момчета, които са го били. Брат ми седя в болницата. Имаше счупен зъб. Както казах, изгуби съзнание за няколко минути.

Беше целия ударен, одраскан, в кръв навсякъде – лицето, краката. Мисля, че стояхме няколко дена след инцидента и заминахме за Германия. Виждала съм подсъдимите, срещала съм ги в града, но не сме общували. След инцидента ходихме със сестра ми в болницата, защото бяхме доста ударени. Сестра ми мисля, че искаха да я вкарват в болница, но защото щяхме да заминаваме в Германия и тя не остана в болницата. На другия ден я прегледа съдебен лекар, направи снимки. Аз не тренирах бокс. Ние познавахме треньорката в боксовата зала, защото майка и познава майка ни отдавна и се запознахме. Ходехме само, не сме играли бокс. Брат ми Д. беше футболист в Лудогорец в спортно училище, а брат ми Д., защото го записахме в спортно училище и той ходеше на бокс, ама от време на време. Р. ходеше, но не е тренирала. Там правехме банкети – сядахме да ядем и пием в боксовата зала. Имаше една стая, в която се събирахме. Може два пъти на седмицата да сме ходели.

Бяхме там голяма компания, имаше боксьори. Както казах аз преди не съм живяла в България. Учех тук, изкарах средно и тогава заминах за Германия. В СОУ „Хр. Ботев“. В 11 и 12 клас съм живяла в България, през другото време не съм живяла. Живеехме в Сирия и идвахме лятото при дядо и баба за един месец и се прибирахме. На масата бях до сестра ми и брат ми. Брат ми се намираше от страната на сестра ми, сестра ми беше по средата между мен и брат ми. Зад нас беше Е., П. до него и от другата страна А., мисля, че така бяха, но със сигурност Е. беше зад нас. Май беше пусната музика в дискотеката. Тъмно беше в дискотеката, но имаше светлини. Сестра ми беше по средата, брат ми от другата страна. Аз не видях как Е. я закача, но видях като се обръща. Д. не е удрял Е., той не успя, сигурна съм, че не го е удрял. Е. започна боя. Не помня с коя ръка удари брат ми. Аз видях когато удари 3 брат ми. Аз се обърнах, когато Е. говореше с брат ми и видях в тоя момент как го удря.

Охраната не се намеси, за да предотврати конфликта. Доколкото видях нямаше охрана при нас. Никой не се меси. Навън на вратата имаше от охраната и аз казах: “Ще можеш ли да ни помогнеш, защото ни бият.” Аз съм го виждала в боксовата зала. Той каза: “Не мога да ви помогна, оправяйте се.” Е. ме е удрял вътре в дискотеката, като се мъчех да го отдалеча от брат ми. Удряше ме по лицето. Не мога да кажа с коя ръка, с юмруци и шамари. М. ме е удрял. М., П. и Е. най-много ме удряха. Удряха ме по цялото тяло – вътре в дискотеката и навън. Не знам къде стоеше на тяхната маса М.. Бяха доста хора, към 15 човека, аз никого не познавах от тях. Не знам как е дошъл, но всички бяха до нас. Брат ми Д. никого не е удрял.

Може да е бутнал някого, но не е удрял, не е ритал с крака никого. Не видях от къде идва Е. за да ритне брат ми, но видях като беше долу-горе до брат ми когато го рита, беше навън до решетките. Това беше пред дискотеката до решетките, П. го беше хванал и когато го хвърли, Е. дойде и ритна брат ми Д.. Брат ми Д. беше с нас навън когато Е. ритна Д.. Не сме казвали, че ще убиваме подсъдимите, че ще ги застреляме с калашници, те ни заплашваха и ни обиждаха с “цигани“ и още други думи. Не сме ги заплашвали с убийство. Май и сестра ми не ги е заплашвала, но тя какво е казвала, аз не знам. Брат ми Д. не ги е заплашвал, не е казвал, че ще ги застреля, той беше в безсъзнание, как да ги заплашва. П. държеше брат ми Д., душеше го. Вътре в дискотеката П. не е удрял брат ми. Навън видях само П. как го е хванал пред решетките и го душеше. Те го удряха по стомаха, М. Й. и А. и много други момчета, които не ги знам и досега.

СЪДЪТ НАМИРА, че с налице противоречия в показанията на свидетелката, дадени на досъдебното производство на 12.10.2018г. пред съдия с тези в днешно съдебно заседание.

Поради това на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК ПРОЧИТА показанията на свидетелката, приложени на л.136, т.1 от досъдебното производство.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Д.: В края пишеше, че мен не са ме ударили Е. и М., но аз това не съм го казвала, не знам как е писано. Аз съм сигурна, че това нещо не съм го казвала.

След това добавих още едно показание, след една година мисля и там имаше добавяне, където казах, че нас са ни удряли М., Е. и другите. В останалата част е вярно.

СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните да се прочетат показанията на свидетелката от 09.12.2019г., приложени на л.140-142, дадени в хода на досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

АДВ. Е.: Не възразявам

АДВ. Д.: Възразявам, тъй като тези показания не са дадени пред съдия. Преразказ по картинки става - един път едно, втори път друго.

АДВ. Й.: Възразявам срещу прочитането на показанията.

СЪДЪТ ПРОЧИТА показанията на свидетелката на основание чл.281, ал.4 НПК тъй като са налице противоречия с показанията, дадени в съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛКАТА К.Д.: Поддържам тези показания. Мисля, че първия път моите показания са верни, защото мина доста време, може много неща да съм забравила. Само дето 4 казах, че такова нещо не съм казвала, че М. и П. не са ме удряли, аз такова нещо не съм казвала. Когато излязохме от дискотеката излязохме от предния, главния вход, всички излязохме от там. Мисля, че подсъдимите излязоха от същия вход – някои бяха навън, други излязоха след нас. Мисля, че М. и П. бяха навън, но Е. не го видях навън, само като ритна брат ми и изгуби съзнание, в тоя момент го видях. Те бяха доста. Като не ги познавам не им помня лицата. Сами излязохме от дискотеката.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към възпроизвеждане на видеозаписите от камерите, като възпроизведе видеозапис с наименование ch02_20180525000123.mp4 СВИДЕТЕЛКАТА К.Д.: Никой не мога да разпозная от нашата маса. Въобще не виждам нашата маса. Ние бяхме още по-навътре. Виждам входа на дискотеката, в която бяхме. Мисля, че е „Сохо“, аз съм ходила сигурно два пъти. Не виждам нашата маса, ние бяхме по-надолу и не се виждаме в този кадър.