Определение № 314 от 25.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500261 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ПЛ. В. Б., Т.П. Б. и Г. СТ. Б., чрез адвокат Д.Й. против протоколно определение № 277/19.05.2022 г. на Окръжен съд – Русе, постановено по гр.д. № 655/2021 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

Частните жалбоподатели твърдят във връзка с полученото от ответното дружество писмо от 27.09.2021 г., че е необосновано искането застрахователя за представяне на допълнителни документи. Изразено е становище, че по същество това искане на застрахователя, осъществява хипотезата на чл. 498 ал. 3 пр.2 от КЗ, тъй като преценката за необходимостта и относимостта им към определяне на застрахователното обезщетение, не е предоставена на увреденото лице. Поддържа се довод, че изискването от страна на ответното дружество на допълнителни документи във връзка с произнасяне по застрахователната претенция, е приравнено на отказ от страна на застрахователя за изплащане на обезщетение. В жалбата се прави оплакване че определението е постановено в нарушение на материалния закон. В настоящия случай, представеният към претенцията констативен протокол за ПТП, изцяло удостоверява настъпването на застрахователното събитие и при наличието му застрахователят не е имал основание да откаже да се произнесе по основателността на претенцията. Писмото на ответната страна, с което се изискват допълнителни документи относно процесния казус, има характера на отказ по смисъла на чл. 498 ал. 3 от КЗ и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отказал да отчете това негово значение за допустимостта на предявените искове. Искането е да се отмени обжалваното определение ведно с всички законови последици.

От ответната по жалбата страна „Дженерали застраховане“ АД град София е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба оплаквания и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по 1 същество същата е неоснователна.

Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от В. Т. Б., като в качеството му на пострадало лице при ПТП настъпило на 14.08.2021 г. в гр. Русе. В. Т. Б. е предявил писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 21.09.2021 г., чрез адвокат Д.Й., На 27.09.2021 г. от ответното дружество е изпратено писмо до адв. Д.Й., с което същата се уведомява, че по предявената претенция от В.Т. Б. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и във връзка с ПТП настъпило на 14.08.2021 г., при което са му причинени телесни повреди, е регистрирана ликвидационна преписка № 210948737. С писмото застрахователното дружество уведомява адв. Й. за следното: за да се произнесе по претенцията, следва да представят допълнително автотехническа експертиза, съдебен акт, прокурорско постановление и /или друг документ, доказващ отговорността на водача на автомобила; не може да се приеме представения констативен протокол за ПТП за такова доказателство, както и че е необходимо също така да се представи банкова сметка на увреденото лице. След представяне на изисканите документи дружеството ще се произнесе със становище по случая. Исковата молба е постъпила в съда на 08.10.2021 г. Видно от препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, ищецът В. Т. Б. е починал на 8.10.2021 г.

За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай към момента на завеждане на иска предпоставките на чл. 498 ал. 3 от КЗ за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, не са били налице, тъй като исковата молба е предявена преди изтичане на установения в КЗ тримесечен срок, т.е. към момента на завеждане на иска същият е бил недопустим. Русенският окръжен съд приема че с оглед на факта, че предмет на исковата претенция е заплащане на обезщетение на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди, то обстоятелството, че тримесечния срок към настоящия момент /момента на постановяване на определението/ е изтекъл се явява ирелевантно, тъй като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява. Преди изтичане на законно установения тримесечен срок първоначалния ищец В. Т. Б., е починал, поради което не може да се обоснове и извод, че предявената исковата молба от него може да породи правото процесът да продължи с участието на неговите законни наследници, тъй като към момента на подаване на исковата молба предявеният иск е недопустим. По тези съображения съдът е приел, че предявения иск е недопустим и е прекратил производството по делото.

В случая писмената претенция на увреденото лице В. Т. Б. пред ответното застрахователно дружество е предявена на 21.09.2021 г., а исковата молба е постъпила в съда на 8.10.2021 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба тримесечният срок не е бил изтекъл. На 8.10.2021г. ищецът В. Т. Б. е починал. Същият е заместен в процеса от наследниците му-настоящите частни жалбоподатели.

При тези данни въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 498 ал. 3 КЗ обвързва допустимиостта на прекия иск от увреденото лице срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл тримесечен срок от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов представител. Уреденият в чл. 496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на неоснователни искове в случаите, когато застрахователя е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди. Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която 2 съдът следи служебно.

В разглеждания случай тази предпоставка не е налице към момента на подаване на исковата молба в съда, както и не е налице към момента на смъртта на ищеца.

Обстоятелството, че тримесечният срок по чл.496 от КЗ е изтекъл към момента на постановяване на обжалваното определение от първостепенния съд/19.05.2022г./, е ирелевантно, тъй като към този момент ищецът не е бил жив и в този случай процесуалната предпоставка за изтичането на тримесечния срок трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда, тъй като тя е от значение за възникването на правото на пряк иск срещу застрахователя. Процесуалната предпоставка за изтичането на тримесечния срок трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда, тъй като се касае за иск за обезщетяване на неимуществени вреди, който е личен и единствено обектът на въздействието при непозволено увреждане може лично да прецени дали са му причинени или не неимуществени вреди.

Съдебната практика на ВКС: определение по ч.гр.д. № 466/2011 г. определение № 332/19.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1614/2018 г. І ТО, определение № 165/24.03.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 306/2017 г., ІІ ТО, определение № 224/15.05.2019 г. на ВКС по ч т.д № 805/2019 г. І ТО, съгласно която при проверка на предпоставките обуславящи правото на иск включително и във въззивната инстанция се дължи самостоятелна проверка както на общите условия от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните предпоставки – в конкретният случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от ГПК и с оглед на тази проверка съдът е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 от ГПК в хода на образуваното пред него производство, съдът намира в случая за неприложима, тъй като ищецът е починал преди изтичането на тримесечния срок по чл.496 от КЗ и независимо, че е предявил претенция пред застрахователя, предявеният от него иск е процесуално недопустим.

Отправеното в случая от застрахователя изявление не може да се квалифицира като отказ, тъй като по съдържанието си, то не съдържа окончателно произнасяне по претенцията и не съдържа отказ за плащане. Изискването от застрахователя от увреденото лице на допълнителни документи, не може да се приравнява на отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в случаите на преценка за ненужност на такива документи, тъй като застрахователят има възможност да изисква допълнително документи/ в случая с основание е изисквана и банковата сметка на увреденото лице/, както и има правото сам да попълва застрахователната преписка с документи. Предоставения на застрахователя срок за преценка по чл.496 ал.1 от КЗ не може да се съкращава или игнорира на базата на преценка дали са нужни изискваните от него документи в рамките на същия срок и при липсата на изричен отказ от плащане. Ето защо доводът на частните жалбоподатели, че в случая е налице отказ по чл.498 ал.3 предл.2 от КЗ, е неоснователен.

По изложените съображения въззивният съд приема, че в случая предявеният иск е процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. До същия извод е достигнал и първостепенния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Великотърновският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 19.05.2022 г.

3 на Окръжен съд –

Русе, постановено по гр.д. № 655/2021 г. по описа на същия съд, с което прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4