Решение № 357 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100511947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 4353 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 36206/2021 г. по описа на СРС, 177-и състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Е. В. Т., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за следните суми:

1446,62 лв. – главница, представляваща предоставена сума по договор за кредит № 30037558595, сключен между страните на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане, договорно възнаграждение в размер на 558,18 лева – възнаградителна лихва, законна лихва в размер на 183,48 лева за периода от 02.10.2020 г. до 23.03.2021 г. и лихва за забава в размер на 127,33 лева за периода от 21.07.2019 г. до 02.10.2020, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 834,89 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „П.К. Б.“ ЕООД, в която се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно.

Твърди се, че районният съд неправилно е счел предявените искове за недоказани. Поддържа се, че дружеството не е било задължавано да представя договора за кредит в оригинал, като се сочи, че същият не е недействителен само на основание, че е представен в заверено от страната копие. Излагат се подробни съображения относно действителността на договора и всички приложени към исковата молба документи. Отправя се молба първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който да бъдат уважени предявените искове.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от Е. В. Т., ЕГН **********, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковете отхвърлени.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени следните неподписани документи: Искане за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Договор за потребителски кредит № 30037558595/20.06.2019г., заедно с приложения към него погасителен план, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на „П.К. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, както и банково извлечение за сумата от 1 500 лева.

С протоколно определение от 11.10.2021г. районният съд е задължил „П.К. Б.“ ЕООД да представи в оригинал следните документи: Искане за отпускане на потребителски кредит, Договор за потребителски кредит № 30037558595/20.06.2019г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

С последващо протоколно определение от 09.11.2021г. след като констатира, че по делото не са постъпили горепосочените документи в оригинал, съдът ги изключва от доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

2

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство в заверено от страната копие. При поискване обаче тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.

Ако същата не стори това, съдът изключва документа от доказателствената съвкупност и не може да го ползва при постановяване на окончателния акт по същество на спора. Това действие не засяга действителността на самия документ, а единствено правното му значение по конкретното дело- същият се счита за несъществуващ.

В конкретния случай първоинстанционният съд коректно е изпълнил предписаната от закона процедура, като след изрично искане на ответната страна е задължил дружеството да представи в оригинал част от приложените към исковата молба документи, констатирал е неизпълнение на това задължение, което е санкционирал съгласно разпоредбата на чл. 183 от ГПК с изключването им от доказателствената съвкупност. Предвид това, същият е намерил за недоказани предявените искове.

Настоящият съдебен състав намира за правилен крайния извод на съда.

Доколкото ищецът претендира връщането на суми на основание на изключените от доказателствената съвкупност договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предявените от него искове се явяват недоказани. В тежест на ищеца е било задължението да установи положителния факт на съществуване на договорно 3 отношение между страните, включително чрез проявяване на активност и представяне на необходимите за това доказателства в оригинал. Проявявайки бездействие, ищецът е възпрепятствал установяването на твърдените от него факти, поради което и поведението му е санкционирано от районния съд чрез тяхното игнориране.

Предвид изложеното относно недоказаността на предявените искове, обсъждането на останалите изложени от жалбоподателя възражения срещу постановения от районния съд акт се явява безпредметно.

С оглед съвпадението в изводите на двете първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. инстанции,

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира сумата от 300 лева., представляваща хонорар за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Посоченият размер е в рамките на минимума съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на жалбоподателя за прекомерност се явява неоснователно.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4353 от 02.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 36206/2021 г. по описа на СРС, 177-и състав.

ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Е. В. Т., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4