Решение № 137 от 14.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. В.Т , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Христо Томов

Лилия Ненова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500053 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на "БДЖ" ПП - Г.О, подадена чрез адвокат Д. Х. от АК-В, срещу Решение № 409-307 от 06.11.2020 г. по гр.дело № 1245/2020 г. на Горнооряховския районен съд, с което е отменена Заповед № 73/28.07.2020 г. на Директора на ППП - Г.О при „БДЖ-ПП“ ЕООД, с която на Д. П. С., в качеството на „кондуктор“ в Превозна служба гр. В към ПЦ-В – ППП гр. Горна Оряховица е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и е разпоредено на основание Заповед № 166/04.04.2019 г. да не се начислява премия „приход“ за месец юли 2020 г. С решението „БДЖ-ПП“ ЕООД – ППП - Г.О е осъдено да заплати на Д. П. С. сумата 200 лв., представляваща направени по делото разноски, а по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за предявения иск в размер на 50 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се заема становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение и постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика. Оспорва се като неправилен изводът на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ и се твърди, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелката Николина Б в тяхната цялост и по-точно по отношение на задължението на кондуктора да затвори вратите на вагоните и тогава да даде сигнал „готово“ на локомотивната бригада за потегляне на композицията. Изтъква се, че работникът/служителят няма право да избира кои трудови задължения да спазва и кои не, както и че затварянето на вратите гарантира сигурността, здравето и живота на пътниците. Сочи се практика на ВКС. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковата претенция и потвърждаване на атакуваната заповед за наложено наказание „забележка“ като законосъобразна. Претендират се разноски за две инстанции.

Препис от въззивната жалба е редовно връчен на насрещната страна Д. П. С., като в срока 1 по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. С депозирана по делото преди датата на съдебното заседание молба, чрез пълномощника адвокат Х., поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Излага доводи напълно идентични с тези по подадената жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК и подновява искането за присъждане на разноски.

Ответникът по жалба се представлява от адвокат М. С. от АК-В.Т, която оспорва въззивната жалба и моли за оставянето ú без уважение. Отрича съдът да не е обсъдил в пълнота показанията на свидетелката Б. Изтъква, че решаващият мотив на първостепенния съд за уважаване на иска е, че деянието не представлява дисциплинарно нарушение, срещу който жалбоподателят не е възразил. Счита останалите аргументи на жалбоподателя за неосносими.

Претендира се присъждане на разноски.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка въззивният съд намира, че първоинстанционното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Не са налице допуснати процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението. Това обуславя възможността за произнасяне по правилността на решението.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Д. П. С. срещу „БДЖ-ПП“ ЕООД, ППП - Г.О за отмяна на наложено на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищцата твърди, че работи при ответника на длъжност „кондуктор“. Сочи, че със Заповед № 73/28.07.2020 г. на Директора на ППП - Г.О ú било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 27.06.2020 г. се е обърнала с висок тон, викайки и ръкомахайки, към пътничка във влака да затвори вратата, до която стояла. Не оспорва този факт, но възразява, че тембърът на гласа ú е по-особен, а и заради наличието на предпазна маска, приглушаваща звука, и шума от движението на влака, се наложило да говори още по-високо. Твърди, че вратата на вагона, до която стояла пътничка, се отворила след потеглянето на влака и като видяла това, действала инстинктивно с цел предотвратяване непосредствената опасност от падане на пътничката от вагона. Заявява, че кондукторът не разполага с технологично време да провери добре ли са затворени всички врати на влака.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва наличието на съществуващо между страните в процеса трудово правоотношение. Заема становище, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на законовите изисквания и ред. Сочи, че затварянето вратите на вагоните е задължение на превозната бригада, към която се числи ищцата, като с действията си същата е нарушила чл. 12 от Инструкцията за кондуктора и Стандартите за поведение на персонала на БДЖ - ПП" ЕООД, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Изтъква, че наложеното на ищцата наказание е най-лекото предвидено в закона, като видно от обясненията на 2 същата, дадени по реда на чл. 193 от КТ, било очевидно, че служителката е наясно с допуснатите нарушения, но се опитва да омаловажи същите.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на валидно възникнало трудово правоотношение ищцата изпълнява при ответника длъжността „кондуктор“, което се установява и от трудов договор № XI-2665/26.10.2001 г. и допълнителни споразумения към същия, намиращи се в представеното по делото трудово досие на ищцата.

Видно от длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор“, с която ищцата е запозната срещу подпис, сред основните задължения на служителя е спазването на „Инструкция за кондуктора“ при обслужване на всички видове пътнически влакове, като сред основните нормативни актове, които следва да познава служителят са „Правила за етично поведение на персонала в „БДЖ-ПП“ ЕООД“.

Във връзка със сигнал вх.№ 03-20-513/30.06.2020 г., подаден от М.Х на официалния сайт на БЖД и телеграма № 690/02.07.2020 г., приобщени към доказателствения материал по делото, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е предоставил възможност на ищцата да представи писмени обяснения, като препис от уведомлението е връчен надлежно на служителката срещу подпис.

В изготвените до работодателя писмени обяснения и допълнителни обяснения ищцата е заявила, че подателката на сигнала се е качила на гара „Искърско шосе“ в момент, в който ищцата се е намирала по средата на вагона. Двукратно помолила на по-висок тон, защото била с предпазна маска, пътничката, която била със слушалки на ушите, да затвори вратата, но не била чута.

Придвижила се до вратата и затворила същата, като била нагрубена от пътничката, когато попитала защо не е затворила вратата.

Страните не спорят, че със Заповед № 73 от 28.07.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, препис от която е връчен на служителката на 13.08.2020 г.

Видно от съдържанието на заповедта наказанието е наложено за това, че на 27.06.2020 г. в гара С в качеството си на кондуктор на влак № 8651, непосредствено преди заминаването на влака ищцата се обърнала на висок тон /викайки и ръкомахайки/ към М.Х да затвори страничната врата на вагона. Посочено е, че затварянето на вратите е задължение на превозната бригада, към която се числи и служителката и че същата е следвало да бъде приветлива и добронамерена към клиента, като с действията си служителката е нарушила чл. 12 от „Инструкция за кондуктора“ и „Стандартите за поведение на персонала на БДЖ - ПП" ЕООД при обслужването на клиенти“.

Посочените нарушения работодателят е квалифицирал като такива по чл. 187, т. 3 и т. 7 от КТ – неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

Видно от приобщените към доказателствения материал „Инструкция за влаковия кондуктор“ и Заповед № 666 от 10.10.2014 г. на управителя на „БДЖ – ПП“ ЕООД за изменение и допълнение на инструкцията, в чл. 12 от инструкцията, раздел „Задължения на влаковия кондуктор преди заминаване на влака“ е разписано, че: „ След като влаковият кондуктор се е уверил, че няма пречка за тръгване на влака, затваря всички отворени врати на вагоните, за които отговаря, след което подава сигнал „готовност“, първо кондукторът в края на влака, а след него последователно и наредените напред влакови кондуктори.“.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните, като допустими, относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото. Други писмени доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са без значение за правилното решаване на спора.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Н Б, 3 на длъжност „началник-влак“ при ответника. В показанията си пред съда свидетелката сочи, че работи с ищцата в една служба. За процесния случай разказва, че пътничка, която била в първа класа, без да обяснява за какво става въпрос се оплакала на свидетелката, че имала проблем с ищцата и същата ú повишила тон. Заявява, че не е присъствала по време на визираната от пътничката ситуация. Обяснява, че кондукторът на превозната бригада и началник-влака са тези, които трябва да затварят вратите на вагоните. Свидетелката сочи, че въпросния ден влакът е имал само един кондуктор, като влаковата композиция се състояла от пет вагона и била с дължина 125 м. Посочва, че престоят на влака на гара „Искърско шосе“ е с времетраене половин минута.

Споделя, че от разстояние вратата на вагона може да изглежда като затворена, но да е плътно прилепнала и при по-висока скорост на движение, може да се отвори. Сочи, че тембърът на гласа на ищцата е по-висок и който не я познава може да приеме, че му се кара.

Показанията на свидетелката, преценени на плоскостта на чл. 172 от ГПК предвид възможната заинтересованост от изхода на делото като служители при ответника, съдът намира за логични, последователни и без вътрешни противоречия, кореспондиращи на останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВТОС намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, по който в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. По отношение на тези обстоятелства не е налице спор между страните, а и същите се установяват от представените по делото доказателства.

В тежест на ответникът по иска е при условията на пълно и главно доказване да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт и че съдържа изискуемите от закона реквизити; че ищцата е извършила посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в закона срокове.