Решение № 487 от 22.04.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102652 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу В. Р. В.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 17.07.2018 година между "Вива кредит" ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 5454677, съгласно който дружеството й е отпуснало заем в размер на 500.00 лева, който се усвоява в търговските обекти на "Изипей" АД, като с подписването на договора В.В. е удостоверил, че е получил дадената в заем сума. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума, ведно с уговорената договорна лихва на 18 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43.50 лева. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Посочва, че начислената договорна лихва е в размер на 76.90 лева, за периода от 31.07.2018 година до 26.03.2019 година датата на последната погасителна вноска. Твърди, че на ответника е начислена и лихва за забава в размер на 19.28 лева за периода от 01.08.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2019 година. Посочва, че страните са се договорили заемателят да ползва допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, за която дължи на заемодателя такса за експресно разглеждане в размер на 206.10 лева. Твърди, че освен това при подписването на договора ответникът се е задължил да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му - поръчител ФЛ, което да отговаря на посочените в договора условия 1 или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 206.10 лева.

Посочва, че ответника е начислена и сумата в размер на 245.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Твърди, че на 01.04.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което, заемодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента прилага към исковата молба уведомление до ответника в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1673/2019г. на ГОРС. С Определение № 1529 от 23.09.2020 година по гр.д. № 924/2020 година на ГОРС, на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на претенциите за сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 11.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението; за сумата в размер на 76.90 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2018 година до 26.03.2019 година и за сумата в размер на 19.28 лева - обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 година до 30.08.2019 година. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на В. Р. В. , че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град София сумата в размер на 206.10 лева, представляваща неустойка по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година; сумата в размер на 206.10 лева - такса за експресно разглеждане на документи и сумата в размер на 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране, за които суми е издадена Заповед № 2642 за изпълнение на парично задължение от 02.12.2019 година по Ч.гр.д.

№ 1673/2020 година на ГОРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по същество неоснователни, доколкото клаузите, уреждащи претендираните вземания, в договора за паричен заем са нищожни и неравноправни. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем "Вивакредит план" № 5454677 от 17.07.2018 година /л. 6-8 от гр.д. № 924/2020г. на 2

ГОРС/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е предоставило на ответника кредит в размер на 500.00 лв., като последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документите в общ размер на 783.00 лева на 18 вноски - първата с падеж на 31.07.2018 година, а последната - на 26.03.2019 година, всяка в размер на 43.50 лева. Видно от чл. 1, ал. 3 от договора страните са уговорили такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 206.10 лева, т. е. уговорената между страните договорна лихва е в размер на 76.90 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 206.10 лева. В този случай размерът на погасителните вноски става 54.95 лева, а общото задължение по договора става в размер на 989.10 лева. Уговореният между страните Годишният процент на разходите е 49.39 % . В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че договорът има сила на разписка за предадената, съответно - получената сума.

По делото са приложени и заверени копия на Предложение за сключване на договор за паричен заем от 17.07.2018 година; Лична карта на В. Р. В.; Разходен касов ордер № 34 от 17.07.2018 година; Приходен касов ордер № 163 от 17.07.2018 година;

Приходен касов ордер № 161 от 17.07.2018 година и Тарифа на "Вива Кредит" ООД, приложима към договор за паричен заем "Вивакредит план" /л. 9-20 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/.

От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 година /л. 21-24 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД град София свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 28 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.04.2019 година вземания са прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 30 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/.

От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2019г. /л. 25-27 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата ма договора, главницата и др. По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което ищецът, в качеството си на 3 пълномощник на цедента и по договора за цесия /л. 29 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за заем, което е връчено на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1673година по описа на Районен съд Горна Оряховица за 2019 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.10.2019 година е издадена Заповед № 2220 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Р. В. за сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година, за сумата в размер на 76.90 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2018г. до 26.03.2019г., за сумата в размер на 19.28 лева обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г., до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за присъдените с нея суми. На 02.12.2019 година е издадена Заповед № 2642 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Р. В. за сумата в размер на 206.10 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата в размер на 206.10 лева - неустойка по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година и сумата в размер на 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на 4 вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на ищцовото дружество въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 година и Приложение № 1 от 01.04.2019г. към него, в което цедираното вземане е индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия, е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложеното по делото пълномощно безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Вива Кредит" ООД - град София да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на делото, но към исковата молба е приложено уведомителението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверен препис от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за паричен заем, сключен с В. Р. В.. Както бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ 5 исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.