Решение № 1442 от 13.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000500545 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивни жалби, предявени от всеки от ищците по гр.д.

14 958/16 г. по описа на СГС. С решение по делото № 262 885/05.09.22 г., като се позовава на разпоредбата на ал. 13, чл. 10 ЗСПЗЗ, даденото от ВКС тълкувание в ТР 6/06 г. и доказателствата по делото, с обосновка, че не следва да осъществи косвен съдебен контрол над решение за земеделска реституция, даващо права на ответниците като собственици по наследство и реституция над незастроен имот в чертите на гр.

София, СГС е отхвърлил предявените установителни искове за собственост на ищците, базираща се на делба и наследяване.

Недоволни от решението са ищците. Те утвърждават, че съобразно чл. 17, ал.

2 ГПК съдът е длъжен при спор за собственост да анализира легитимиращия като собственици административен акт с конститутивно действие. Позовават се на доказателства за замяна на имот с идентична квадратурата като имота, посочен от праводателката като подлежащ на възстановяване. При замяната имот, описан на името на съпруга на праводателката на ответниците бил предоставен на трети лицанекооператори, чиито деми били в обсега на ТКЗС. Поради горното на основание чл.

18з, ал.3 ППЗСПЗЗ се изключва действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

Молят постановеното решение да бъде отменено, а предявеният установителен иск, уважен, като се признае в полза на всеки от ищците право на ½ идеална част от придобития от родителите им имот.

СГС е бил сезиран с положителен установителен иск, предявен от наследниците на М. С. Д. и А. М. К. – М. А. К. и М. А. К. срещу наследниците на М.

М. З. - лице, зачетено като правоимащо по чл. 18, б.„ж“, вр. чл. 18, б.„з“ ППЗСПЗЗ по силата на решение на ОСЗГ „Овча купел“. На база първоначално подадената искова 1 молба било образувано гр. д. 14 958/16 г. по описа на СГС срещу ответника К. Й. Г..

На основание чл. 213 ГПК към същото е присъединено производството по гр.д.

15 467/19 г. СГС (по установителен иск от същите ищци срещу ответниците Й. Х. К. и В. Ц. С.), като с определението, допускащо присъединяването (опред. 9843/17.06.20 г. л. 159) съдът е разпоредил, че занапред производството ще протича под общ № 14 958/16 СГС. Поради настъпила смърт на ответничката В. С., на осн. чл. 227 ГПК, с определение 13 379/19.08.20 г. (л. 176) са конституирани наследниците й Л. В. П. и Д.

В. С.. Наследственото правоотношение със заявителката по земеделската реституция М. З. се установява от удостоверение за наследници, класирано на с. 103 от първоинстанционното дело.

С исковата молба ищците твърдят, че са наследници на М. С. Д. и А. М. К.. По силата на нотариален акт 86 н.д. 3555/27.09.61 г. М. Д., при спазване на специалните изисквания на действалия към момента Закон за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, закупила от ТКЗС с. Симеоново дворно място от 1548 кв.м, парцел III-2704, кв. 3 по плана за в.з. Американски колеж II а. С уточнение на исковата молба (л. 262) е посочено, че днес имотът е ПИ ***, по скица л. 47 (бивш имот № 54, кв. 3, парц. III).

С писмо от 14.03.96 г. ТОА Витоша уведомила ищците, че има заявено искане за земеделска реституция на същия имот. След представяне на документите за собственост, с които ищците разполагали, не последвало решение от ОСЗГ Витоша относно собствеността на имота. При вадене на скица ищците установили, че като забележка относно придобития от М. Д. имот е записано, че има подадено заявление С – 344/14.05.92 г. за възстановяване собствеността над същия имот.

През 2010 г. с решение 7733/22.07.10 г. въз основа на заповед РД – 030147/07.06.10 г. ОСЗГ Овча купел възстановила на наследниците на М. Г. З. нива с площ 1 463 кв.м. (УПИ III-54, кв. 3 ЗПР Малинова долина 2а).

На л. 299 е класирано удостоверение, издадено от СО, р-н Витоша, от 09.12.16 г., за идентичност на имената М. М. З. и М. Г. З..

Видно от отразеното на с 2 от решението на ОСЗГ Овча купел, за издаването му са представени препис от емлячен регистър и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, като последното е издадено от ОСЗГ Витоша. На л. 311 е изготвената реституционна скица, индивидуализираща имота.

Ответниците извеждат правото си на собственост от констативен нотариален акт от 14.05.1920 г. (л. 306), според който М. М. (баща на М. З.) е собственик на нива в м.

Банска река от 1.5 ара при съседи Г. М., В. М. и река.

На с. 367 е класиран Протокол за извършване на замяна от 08.11.48 г., според т.

29 от който (л.378) полските имоти на некооператорите братя Н. и М. А., включени в кооперативните блокове, се заменят с нива от 4.3 дка на Г. П. З. от с. ***, в местността Банска река, при съседи Х. З., Н. М. и път.

По делото са приети първична и допълнителни технически експертизи, извършени от вещо лице Л. Г.. Същата анализира документите, удостоверяващи собствеността на ответниците и обобщава, че не може да се направи извод за идентичност на имотите по констативния нотариален акт, удостоверяващ собствеността на М. М. и имота, описан в протокол за заменки от 08.11.48 г. Видно от вписването в емлячния регистър на името на М. З. са записани два имота в местността Банска река – ниви от 4.3 дка и 0.5 дка. Няма индивидуализация на имотите чрез описване на прилежащите имоти.

При така събраните доказателства настоящият състав приема, че по силата на чл.

17, ал. 2 ГПК дължи анализ относно валидността и законосъобразността на решение 2

7733/22.07.10 г., издадено въз основа на заповед РД – 03-0147/07.06.10, издадена от ОСЗГ Овча купел, по чиято сила се възстановява нива с площ 1 463 кв.м. (УПИ III-54, кв. 3 ЗПР Малинова долина 2а) на наследниците на М. Г. З. (ответници по делото).

Общинските служби по земеделие и гори са административни колективни органи, действащи на териториален принцип. С оглед разпоредбата на чл. 12 ЗСПЗЗ заявлението (за възстановяване на земеделски и приравнени на тях земи) се отправя до съответната общинска служба по земеделие и гори, като съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост. Териториалната подялба следва да се преценява към момента на постановяване на реституционното решение. Същото е издадено от ОСЗГ Овча купел, но се отнася за имот, в бившето землище на с.

Симеоново, а към момента на реституцията – в рамките на София град, район Витоша.

Видно от приложеното като доказателство удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, същото е издадено от ОСЗГ Витоша, на чиято територия се намира имотът, заявен за реституиране, но решението, имащо конститутивно действие, е на ОСЗГ „Овча купел“. Казаното обосновава липса на компетентен орган, издал индивидуалния административен акт – решение за възстановяване собствеността над земеделски земи.

Осъществената реституция е материално незаконосъобразна. Според описанието на приложените към заявлението за земеделска реституция документи, собствеността се удостоверява единствено от записка в емлячния регистър, в който имотите са вписани само с квадратури, без граници. Копие от записа в емлячния регистър се намира на с. 309. Няма яснота как ОСЗГ Овча купел/съответно техническата служба на община Витоша е установила, че заявените ниви с размер 4.3 дка и 0.5 дка в местността Банска река са имотът, отразен на намиращата се на с. 311 скица, частично съвпадащ с имота на ищците.

Няма доказателства за това, че замененият имот, описан като принадлежал на Г.

З. е различен от наследените от М. З. (съпруга на Г. З.) ниви. Една от границите на нивата на наследодателя на М. З. в местността Банска река е река, а по никоя от издадените и изследвани от вещото лице скици, няма регистриране на имот с такава граница. Вещото лице с висока степен на вероятност допуска, че принадлежалите на З. две ниви са заменени за имот на лица некооператори (които през време на втория етап на колективизацията били фактически приобщени като един имот към земите на ТКЗС). Съгласно чл. 18з ППЗСПЗЗ при заменени имоти и осъществени разпореждания (в конкретния случай – продажба на имота на физическото лице М. Д.), не подлежат на възстановяване притежаваните преди замяната земи в реални граници. Като не е отчела това обстоятелство, ОСЗГ е постановила материалноправно незаконосъобразен акт.

Недоказано е и обстоятелството, че заявителката З. е лично или наследница на правоимащо лице. Според чл. 10 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Няма нито твърдения на заявителката, нито доказателства от вида на изброените в чл. 12 ЗСПЗЗ, че се претендира възстановяване на земи, участвали в осъществената масовизация на земята. Това обосновава противоречие на издаденото решение с целите на реституционния закон.

Поради извода на САС, че с оглед допуснатите нарушения на изискванията на чл. 146 АПК решението за възстановяване на земи в полза на наследниците на М. З. не поражда придаденото му от закона конститутивно действие, следва да се приеме, че претенциите на ответниците са непротивопоставими на ищците.

М. А. К. и М. А. К. са наследници на валидно придобит от наследодателката им М. С. Д. имот, чиято собственост по силата на съдебна спогодба в делбено 3 производство е поставен в техен общ дял. От последното следва, че всеки от тях е приобретател на ½ идеална част от ПИ ***, по скица л. 47, бивш имот № 54, кв. 3, парц. III по плана на гр. София, Вилна зона Малинова долина“ с размер 1548 кв.м. по нотариален акт, а според графичните данни – 1507 кв.м., при съседи имот ПЛ № ***, ***, ***, *** и ***

(според класираната с утоняваща исковата молба скица, с. 47 от първоинстанционното дело.)

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата М. А.

К. сумата 4617.36 (4370 лв. адв. хонорар, 232.36 държ. такса и 15 лв. такса за частно производство), които се разпределят по следния начин: по 1539.12 лв. се дължат от всеки от ответниците К. Й. Г. и Й. Х. К. и по 769.56 лв. от всеки от ответниците Л. В.

П. и Д. В. С.. По сметката на адв. Е. В. (BG********) следва да се възстанови сумата 232.36 лв. надвнесена държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение.

В полза на ищеца М. А. К. се дължат разноски в размер на 1464.72 лв. (1000 лв. адвокатски хонорар и 464.72 лв. държавна такса), рзпределени така: по 488 лв. се дължат от всеки от ответниците К. Й. Г. и Й. Х. К. и по 244 лв. се дължат от всеки от ответниците Л. В. П. и Д. В. С.. При определяне на дължимите разноски САС не зачита направеното възражение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Спорът е със сериозна фактическа сложност. Събирани са доказателства през време на целия първоинстанционен процес, без да се приложат разпоредбите за доказателствени преклузии (изследват се документи, с които ищците могат да се сдобият само на база издадено от съда съдебно удостоверение или чрез изискването им от съда от трети лица – административни органи). Изслушани са многобройни експертизи в опита да се установят фактическите граници на имотите на праводателката на ответниците и съвпадението на последните със закупения от праводателите на ищците имот.

Въззиваемите следва да заплатят на адв. В. В. А. адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на 400 лв.

Водим от горното, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 262 885/05.09.22 г., постановено по гр.д. 14 958/16 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. А. К. и М. А. К. от една страна и К. Й. Г., Й. Х. К., Л. В. П. и Д. В. С., че М. А. К. и М. А. К. са съсобственици при равни квоти (по ½ идеална част) на ПИ ***, по скица л. 47, (бивш имот № 54, кв. 3, парц. III по плана на гр. София, Вилна зона „Малинова долина“) с размер 1548 кв.м. по нотариален акт, а според графичните данни – 1507 кв.м., при съседи: имот ПЛ № ***, ***, ***, *** и