Акт № 9714 от 29.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9714

Бургас, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20267040701332 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба, подадена от С. В. В. от гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 41 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2891853/07.06.2026г. на инспектор към СДВР РУ 09 София, с която, на основание чл.171, т.1, б.“з“), гг) от ЗДвП, е разпоредено временното отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят В. оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Възразява, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва негово виновно поведение, предвид обстоятелството, че не е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Възразява още, че целта на ПАМ е постигната, тъй като застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена в същия ден и нарушението е преустановено. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Негов пълномощник е изпратил писмена защита, претендира присъждане на разноски.

Ответникът – инспектор към СДВР РУ 09 София, наложил принудителната административна мярка, също не се явява и не изпраща представител. Чрез представляващия го юрисконсулт е изпратил становище, видно от което счита жалбата за неоснователна, отрича да са налице пороци, обуславящи отмяна на административния акт, претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че против жалбоподателя С. В. е бил съставен АУАН серия GA с № 5660724 от 07.06.2026г., видно от който, на същата дата, около 16:46ч., в гр.София, по бул. „Джавахарлал Неру“, управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с рег. № А6587НР, за който автомобил, при извършена служебна проверка, е констатирано, че е със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от отбелязването в акта, водачът не е вписал възражения. Иззети са 2 бр. регистрационни табели с номер А6587НР, СУМПС и СРМПС.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.171, т.1, б.“з“), гг) от ЗДвП е издадена процесната Заповед № GPAM-2891853/07.06.2026г., с която, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”, в мотивите на която административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, като е посочил, че водачът управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, което е счетено за нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б. “з“), гг) от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… з) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: …… гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В случая, мярката е приложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация поради липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно изменението на нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. (ДВ, бр.64 от 2025г.), за административния орган е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС в хипотезата на служебно прекратяване на регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за извършената дерегистрация на МПС е неоснователно, тъй като към датата на дерегистрация – 05.05.2026г., респ. към датата на издаване на заповедта – 07.06.2026г., за административния орган е отпаднало това задължение съобразно посочената законодателна промяна, приложима след 07.09.2025г. Позоваването на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълк.дело № 3/2022г. на ВКС и ВАС е неприложимо в административното производство по издаване на административен акт, какъвто е процесната заповед. То е приложимо в административнонаказателното производство по ЗАНН, където съответният съд изследва въпроса за вината, като субективен елемент на деянието, който въпрос не стои в административното правораздаване.

Независимо от това заповедта е незаконосъобразна.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.“з“), гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни за адресата последици, с цел постигане на правно определен резултат. В случая, правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ като процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Отнесено към настоящия случай, видно е, че застраховката „Гражданска отговорност“, липсата на която представлява нарушение, е сключена незабавно на същия ден 07.06.2026г. - деня на констатиране на нарушението и на издаване на ЗПАМ, поради което целта на закона е постигната, тъй като нарушението е преустановено. По арг. от чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Изложените данни могат да обосноват извод, че прилагането на процесната мярка се явява в отклонение от принципа на съразмерност и целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.

На основание изложените мотиви издадената заповед следва да бъде отменена, като съобразно този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът направи мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счете за основателно. По това възражение съдът съобрази следното: Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. По отношение на критериите съдът съобразява, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, липсват усложнения във връзка със събиране на доказателства, в т.ч. липсват експертизи, разпити на свидетели и др.под., извършената от пълномощника на жалбоподателя дейност включва запознаване с преписката, изготвяне на жалбата, депозиране на писмени бележки без явяване в съдебно заседание. Съобразно тези критерии на обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение, съдът счете за такова - възнаграждение в размер на 300евро. Присъждане на възнаграждение под законовия минимум е допустимо съобразно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело № С-438/22. Следва да се присъди и внесената държавна такса от 5,11евро.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, 9-и състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2891853/07.06.2026г., издадена от инспектор към СДВР РУ 09 София.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. В. В. от гр.Бургас, ул.“Трайчо Китанчев“ № 41, с [ЕГН], сумата от 305,11евро разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�