Определение № 798 от 28.02.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№798

28.02.2020г., гр. Бургас

ОКРЪЖЕН

СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове:

Кремена Лазарова

Йорданка Майска като разгледа докладваното от съдия Майска в.ч.гр.д. № 665 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал.

2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.

1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, жк.”Мотописта”, бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед № 21/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 44/2020г. по описа на РС-Средец в частта, с която заповедният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 584,81лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1153,81лева.

Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно посочва, че съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е "всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". Смята, че от това правило се налага изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице

– кредитополучателя и съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни и доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.

Несъгласие се изразява и с мотивите на заповедния съд, че уговореното между страните договорно възнаграждение е нищожно като противоречащо на законовите разпоредби на чл.11, ал.1 ,т.10 от ЗПК, вр.чл.26, ал.4 от ЗЗД и на добрите нрави, като изводите в тази насока се считат за неправилни.

Сочи, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Твърди, че тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Излага, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат процесния договор за потребителски кредит и подписаното към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. При тези условия и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договора за кредит с годишен лихвен процент от 41,17% и ГПР от 49,90%. Твърди, че длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с не обективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни вноски. Твърди, че "ПРОФИ

КРЕДИТ България" ЕООД в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а тази възможност през клиента се явява опционална.

Излага, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. В допълнение отбелязва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в даден договор биха били неравноправни и по отношение на подобни случаи чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) изрично препраща към чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Сочи, че чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Видно от цитираната разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП и всички суми по договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а именно -каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.

Въз основа на гореизложеното, твърди, че изводът на съда, че клаузите от договора за потребителски кредит са недействителни е неправилен.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в тази му част и да разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираното вземане за договорно възнаграждение и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал.

2 от ГПК).

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. № 44/2020г. по описа на Районен съд – Средец, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника Д.И.Г., ЕГН **********, за суми на основание договор за потребителски кредит №

**********/25.01.2016г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит с

№ **********/25.01.2016г., по силата на който кредиторът е предоставил кредит в размер на 2800лв, а длъжникът се е задължил да погаси задължението си за срок от 36 месеца, с месечни вноски в размер на 136,63 лв. и падеж всяко 24-то число на месеца, при ГПК 49,90, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден-0,11 и крайна дължима сума по кредита от 4918,68лв. По сключено към договора допълнително споразумение за пакет от допълнителни услуги е определено възнаграждение за пакета от 2530,80лв. с размер на вноската по пакета от 70,30лв.. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 7449,48лв., а дължимата вноска до 24-то число на месеца е в размер на 206,93лв.. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 584,81лв. дължимо за периода от 24.10.2017г. до 24.02.2019г.. Излага, че страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му и то следва да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като неплатеното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги възлиза на 1153,81лв. и е дължимо до 24.02.2019г.. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, заплатил е само 19 погасителни вноски и е изпаднал в забава, като падежът на последната погасителна вноска е бил на 24.02.2019г..

Твърди, че след като падежът и на последната погасителна вноска е настъпил, е налице основание да се претендира заплащане на сумите: 1737,90лв., представляваща главница; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 584,81лв. – договорно възнаграждение за периода от за периода от 24.10.2017г. до 24.02.2019г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1153,81лв., държавна такса от 69,54лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 21/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 44/2020г. на СРС за неплатена главница от 1737,90лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда- - 31.01.2020г. и разноски.

С обжалваното разпореждане инкорпорирано в разпоредителната част на посочената заповед, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, досежно претендираната сума от 584,81лв. – договорно възнаграждение за периода от за периода от 24.10.2017г. до 24.02.2019г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1153,81лв., по договор за потребителски кредит № **********/25.01.2016г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и за горницата над 34,76лева разноски за д.т. до целия търсен размер от 69,54лева и юк.възнаграждение над 25,00лв. до претендирания със заявлението размер.

Разпореждането се обжалва в частта относно претендираното вземане от 584,81лв. – договорно възнаграждение за периода от за периода от 24.10.2017г. до 24.02.2019г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1153,81лв..

В мотивите си заповедният съд е приел, че в частта относно възнаграждение в размер на 2530,80лв. за допълнителни услуги заявлението противоречи на закона –чл.10а ЗПК, намирайки, че тази клауза от договора е неравноправна, тъй като облагодетелства кредитора, предвиждайки че възнаграждение се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като длъжникът има право, но не е длъжен да поиска и получи дадена услуга. Заповедният съд е намерил клаузата за договорно възнаграждение за неравноправна като противоречаща както на закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, така и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД.

Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1153,81лв.

Съгласно представеното към процесния договор Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:

1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e77c7de-1f49-4f88-987b-04089893bfa0