Решение № 4580 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100508923 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 31419/12.07.2023г., депозирана от Б. Д. С., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 2017858040310 на ЧСИ У.К.- Д., рег. № 858 в КЧСИ, чрез адв. К., срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в резолюция от 26.06.2023г. по повод подадена от жалбоподателя нарочна молба.

В жалбата се твърди, че горепосоченото изпълнително дело се е прекратило по силата на закона поради настъпила “перемпция“. Обосновава се липса на валидно извършени изпълнителни действия в периода от 28.02.2017 г. до 18.02.2020 г. Отправя се искане към съда да отмени незаконосъобразния отказ.

По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, в които се твърди, че в рамките на посочения от длъжника период дружеството не е бездействало, а надлежно е депозирало молби за извършване на конкретни изпълнителни действия.

Излагат се аргументи срещу доводите на длъжника за невалидно извършени 1 действия по изпълнение. Отправя се искане до съда да остави без уважение депозираната жалба, съответно да потвърди отказа за прекратяване на изпълнителното производство.

В мотивите, с които изпраща жалбата в съда, ЧСИ У.К.- Д. излага съображения за нейната неоснователност, като моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2017858040310 по описа на ЧСИ У.К.- Д. е образувано по молба от 17.01.2017 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2016 г., издаден на основание влязло в сила Решение от 10.03.2016 г. по гр. д. № 61763/2014 г., с което длъжникът Б. Д. С. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 3 009, 54 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2013 г., сумата от 393, 89 лв.- лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до 28.05.2014 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2013 г. до окончателно плащане на вземането.

В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия по изпълнение:

На 20.02.2017 г. е изпратено съобщение до "УниКредит Булбанк" АД, с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 във вр. с чл. 446 от ГПК ЧСИ У.К.- Д. е наложила запор върху всички сметки на длъжника Б. С., открити в посочената банка, до размера на сумата от 5 048, 36 лв., изчислена към 06.03.2017 г.

На същата дата е изпратено идентично съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД относно запориране на сметки в посочената банка до размера на горепосочената сума.

На 19.04.2018 г. е съставено постановление за налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от притежавания от Б. С. недвижим имот, представляващ Апартамент № 4, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ул. ******* На 15.01.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк.

М.Л., е депозирал молба в кантората на ЧСИ У.К.- Д., с която е отправил 2 искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, както и на неговото трудовото възнаграждение и/или пенсия. Към молбата не е приложено пълномощно.

На 18.02.2020 г. е съставено постановление за налагане на възбрана върху 1/3 ид.ч. от притежаваните от Б. С. недвижими имоти, а именно: нива с площ от 7.140 дка, находяща се в м. „Шумата“, землището на с. Брягово, общ.

Първомай, област Пловдив, и пасище с площ от 16.868 дка, находящо се в м.

„Ахматево“, землището на с. Брягово, общ. Първомай, област Пловдив.

На 19.10. 2022 г. е изпратено съобщение до ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с което е наложен запор върху всички вземания, които евентуално биха се породили в полза на длъжника Б. С. по изп. д. 20208630400754, по което длъжник е същото лице, в случай че остане сума, която следва да се изплати.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна- длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да се прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ У.К.- Д. да прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК образуваното пред нея изпълнително производство, който отказ е обективиран в резолюция от 26.06.23 г., поставена върху молба с вх. № 27974/ 26.06.23 г., изходяща от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Разпоредбата е въведена с оглед принципното положение, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия, изцяло в интерес на взискателя е събирането на вземането му, поради което същият е длъжен да поддържа висящността на производството със своите 3 действия и искания, като това не включва единствено подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване, а предполага и постоянна активност и заинтересованост на същия. В тази връзка следва да се има предвид, че двугодишният срок по см. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече не от последната молба на взискателя за извършване на определения действия, а от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, доколкото същото може да е изрично поискано от взискателя, но е възможно и да е предприето по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на общо възлагане от страна на взискателя.

С оглед на това важно е да се направи разграничение между гореизложеното и отражението, което действията по изпълнение имат върху теченето на срока на погасителната давност. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС - ОСГТК по тълк.д. № 2/2013 г. реалното и валидно извършване на изпълнителните действия е от значение за прекъсването на давността по чл. 116, буква "в" от ЗЗД, а не за наличието на прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно чл. 116, б.

"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на самите действия за принудително изпълнение на вземането, а не с оглед наличието или липсата на искане за извършването им. В този смисъл бездействието тук е свързано с липсата на активност от страна на самия изпълнителен орган, както и със законосъобразността на извършваните от него действия. Тази разлика произтича от нееднаквото предназначение на сроковете. Докато т. нар.

„перемпция“ по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК препятства единствено възможността правото да бъде реализирано в рамките на това конкретно изпълнително производство, то давността изключва принудителното му изпълнение в рамките на което и да е изпълнително производство.

Следователно изискванията за активност в двете хипотези са различни- при прекратяване на дадено изпълнително дело от значение е поведението на лицето, по чиято инициатива същото е образувано, докато при погасяване на възможността за принудително осъществяване на дадено материално правно определяща е липсата на валидни изпълнителни действия.

С оглед на всичко изложено възраженията на жалбоподателя относно валидността на определени действия, извършвани в рамките на процесното изпълнително производство са ирелевантни за наличието на предпоставките 4 на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в случая. Дори и към молбата на взискателя да не е приложено пълномощно, то това обстоятелство подлежи на саниране и не е основание настоящият състав да приеме, че действието не е осъществено.

Имайки предвид това, съдът намира, че поддържаното основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК не е налице. Видно от книжата по приложеното от ЧСИ У.К.- Д. копие на изпълнително дело № 2017858040310, след образуване на изпълнителното производство с молба от 17.01.2017 г. съдебният изпълнител регулярно е извършвал действия по изпълнение, някои от които по изрична молба на взискателя, като не се установява период от 2 години, в рамките на който да не са предприемани такива.

Съобразно изложеното съдът намира, че посоченото от длъжника Б. С. основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, поради което отказът на ЧСИ У.К.- Д. да прекрати същото се явява законосъобразен, а депозираната жалба- неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 31419/12.07.2023г., депозирана от Б. Д. С., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20178580400310 на ЧСИ У.К.- Д., рег. № 858 в КЧСИ, срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в резолюция от 26.06.23 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5