Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 590 от 27.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 144/2021
Вид
Определение № 590
Подписан
27.05.2021
В сила
27.05.2021
Състав
Петър Узунов, Александър Трионджиев, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.82, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Благоевград , 26.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20211200500144 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба на С. А. Д., гр.Петрич, ул.“Бистрица“№2, против определение №8127/20.10.21г на РС-Петрич по гр.д.№531/20г по описа на с.с.,подадена по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт ЕТ е отхвърлено искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса от 200лв

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки лаконични съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и освобождаване от държавна такса.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че с влязло в сила определение №9081/11.09.20г решаващия състав е осъдил по реда на чл.77 ГПК ищеца(въззивник) да заплати по сметка на РС държава такса от 200лв по предявеният иск, поради пропуск да я събере първоначално.По тези въпроси 1 не се спори, както и че инициираното от жалбоподателя исково производство пред РС е прекратено преди това – с определение №1853/24.07.20г, поради оттегляне на иска.

При тези данни подадената от ищеца на 13.11.21 молба за освобождаване от държавна такса, заради отсъствие на достатъчно средства, не намира опора в закона и данните по делото.

Общоизвестно е, че при исковите производства като настоящото, държавните такси по арг. на чл.73, ал.3 ГПК се събират при предявяването на иска.Именно в исковата молба е най-ранния момент, в който може и следва да се релевира искане за освобождаване от такси и разноски на ищеца, и да се представят съответните доказателства за това.В разглеждания казус липсва както внесена държавна такса, така и искане по чл.82, ал.2 ГПК.Последното не е заявявано също в срока за обжалване на определение №9081/11.09.20г(вж.частната жалба срещу него), постановено по реда на чл.77 ГПК, безспорно приложим за принудителното събиране на суми, за които страната е останала задължена.Искане по чл.83, ал.2 ГПК не е правено и в хода на въззивното производството срещу горния акт(вж. материалите по образуваното в.ч.гр.д.№1295/20г на БОС).

Искането за освобождаване от такси е заявено едва на 18.01.21г, т.е. след влизане в сила на определението по чл.77 ГПК, със всички произтичащи от това последици. Възприемане тезата на жалбоподателя е равносилно на неговото ревизиране.

Неоснователни са оплакванията за нарушени права, вследствие пропуск на РС да укаже на ищеца възможностите по чл.83, ал.2 ГПК.Това е така, понеже за съда липсва задължение да приканва страните към освобождаване от държавни такси и разноски, респ. да представят доказателства в тази насока(така Опр.№673/20.02.20г на САС по в.гр.д.№136/20г и др.).Освен това, от осъществяваното процесуално представителство от адвокат от самото начало на исковия процес, допълнително опровергава доводите за незнание на процесуалните възможности по чл.83, ал.2 ГПК.Искането по цитираната норма в молбата от 18.01.21г,също индицира в нужната степен знанието им, след като е заявено без указания от съда.

2

Дори горното да се игнорира, е наложително да се отбележи, че в случая не са установиха предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, налагащи освобождаване на ищеца от държавна такса.Според представената декларация за материално и гражданско състояние молителя е декларирал единствено лек автомобил, без недвижимости.От служебно извършената справка в Имотния регистър обаче, се установи наличието на недвижимо имущество, с което е извършвал и делби и разпоредителни сделки(вж. справка №579686/25.05.21г).Така констатираното несъответствие между действителното имуществено състояние(вж. справката) и декларираното такова(вж. представената декларация), придава на последната характера на твърдения на заинтересовано лице.Невярно декларирания имуществен статус разколебава достоверността ин останалите декларирани обстоятелства.Други доказателства за отсъствието на имущество и доходи,респ. за наличието на обстоятелства, препятстващо плащането на държавна такса от 200лв, липсват.От тук и неоснователността на исканото освобождаване.

Впредвид изложеното атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8127/20.10.21г на РС-Петрич по гр.д.

№531/20г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3