Решение № 56 от 14.03.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Б., 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20221810200054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление № * от 27.07.2020г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, упълномощен със Заповед № */20.07.2017 г. на МВР, с което на Д.А. С., ЕГН **********, на основание чл.

183, ал. 7 и чл.183 ал.1 т.1, пр. 2 от ЗДвП от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и

2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Д.А. С. е направено искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление. В жалбата се признава извършването на нарушенията, но се твърди че е било по невнимание. Не претендира разноски за водене на делото.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - Началник отдел „Пътна полиция“ към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В писмена защита от юрисконсулт Р. Р. наказващият орган е изложил 1 съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.А. С. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление № * за категория „С“, “СЕ”, „АМ“, „В“, „ТКТ“, „ВЕ“ както и контролен талон към него с № *0. Жалбоподателят е санкциониран многократно по административен ред за нарушение на правилата за движение /с 12 наказателни постановления и 10 фиша/.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № */17.07.2020г. от ИВ. СТ.

ИВ., младши автоконтрольор към ОДМВР С. за това, че на 17.07.2020 г., около 12.26 ч., в Община Б., на автомагистрала Х. 39.000 км, в посока към гр.

В., управлява влекач „*“, с рег. № *, с максимална допустима маса 19 тона, с прикачено към него полуремарке „Ш.“, с рег. № *, с максимално допустима маса 35 тона, и двете собственост на "Б*" ООД, с ЕИК *, като:

1. Водачът навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, от АПИ със заповед РД-*/ 16.12.2019 г., с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП и

2. При проверка не представя контролен талон, с което е нарушил чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя ИВ. СТ. ИВ., свидетеля при установяване на нарушението Г. М. Ж., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № * от 27.07.2020г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, упълномощен със Заповед № */20.07.2017 г. на МВР, с което са е наложено административно наказание „глоба“ от 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 17.07.2020 г., около 12.26 ч., в Община Б., на автомагистрала Х. 39.000 км, в посока към гр. В., управлява влекач „*“, с рег. № *, с максимална допустима маса 19 тона, с прикачено към него полуремарке „Ш.“, с рег. № *, с максимално допустима маса 35 тона, и двете собственост на "Б*" ООД, с ЕИК * като: Водачът навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, от 2

АПИ със заповед РД-*/ 16.12.2019 г. и при проверка не представя контролен талон.

Със заповед за прилагане на ПАМ № * от 20.07.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец, като заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.08.2020г., но липсват данни да е била обжалвана.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото доказателствени материали: АУАН серия GA № * от 27.07.2020г., справка за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, Заповед № * от 20.07.2017 г. на министър на МВР и Заповед РД-*/16.12.2019 г. на АПИ, справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление, както и от показанията на свидетелите ИВ. СТ.

ИВ. и Г. М. Ж..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. и Ж., тъй като те са житейски издържани, подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи. Тези двама свидетели са били очевидци, със съхранен спомен са и възпроизвеждат достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал влекач „*“, с рег.

№ *, с максимална допустима маса 19 тона, с прикачено към него полуремарке „Ш.“, с рег. № *, с максимално допустима маса 35 тона, в района на 39.000 км, в посока към гр. В., като навлиза при въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-*/ 16.12.2019 г. на АПИ.

Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедта на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 000кг, въведена с пътен знак В-4 АМ на АМ Х., в района на 39.000 км в посока към гр. В..

По делото не е налице нито едно пряко или косвено доказателство, което да обори тази еднопосочна доказателствена съвкупност, поради което въззивния състав на съда приема гореописаната фактология за безспорно установена по делото. Още повече самият жалбоподател не я оспорва, а я признава.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

3

Жалбата срещу НП № * от 27.07.2020г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок.

Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в жалбата.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

По нарушението по т. 1 НП- чл.6, т.1 от ЗДвП.

От обективна страна на 17.07.2020 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал влекач „*“, с рег. № *, с максимална допустима маса 19 тона, с прикачено към него полуремарке „Ш.“, с рег. № *, с максимално допустима маса 35 тона в района на 39.000 км, в посока към гр. В., като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-*/ 16.12.2019 г. на АПИ. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението. Нарушението е довършено с предприетите от жалбоподателя неправилни действия.

Разпоредбата на чл. 6 т.1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно. Както в АУАН така и в НП преди и след цифровото изписване на нарушената разпоредба словесно е уточнено, че водачът навлиза след знак забраняващ това, поради времена 4 забрана за движение на товарни правозни средства, тоест ясно и без всякакво съмнение е посочено в какво именно се изразява нарушението – водачът не е съобразил поведението си на пътя с пътен знак забраняващ навлизането след него. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Напротив от приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран многократно с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП – общо двадесет и два пъти. Изложеното води до извод, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения на ЗДвП. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

По нарушението по т. 2 от НП - на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Разпечатката съдържа 48 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e75fcdb-58c2-427a-869e-352717363531