Решение № 7 от 17.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сливен, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232200600286 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител М. К. А., чрез повереника й адв. К. К. от АК - Сливен, срещу присъда № 36/22.02.2023 г. постановена по нчхд № 81/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият П. Д. Н. е признат за невиновен в това, че на 30.12.2021 г. в гр. Сливен причинил на М. К. А. лека телесна повреда изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М.

К. А. против подсъдимия П. Д. Н. граждански иск за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата.

М. К. А. е осъдена да заплати на П. Д. Н. сумата от 1000 лв., представляваща направените от подсъдимия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

М. К. А. е осъдена да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 370 лева по бюджета на държавата по сметка на СлРС.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство 1 пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като материално и процесуално незаконосъобразен, необоснован и несправедлив. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск за причинените от тъжителката неимуществени вреди, както и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за разглеждане в Районен съд - Сливен от друг съдебен състав.

Впоследствие е депозирано допълнение към жалбата, в което се заявява, че се поддържат оплакванията и подкрепящите ги съображения в първоначалната жалба и се навеждат допълнителни и конкретни възражения. Заявява се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с важни обстоятелства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства приобщени в хода на съдебното следствие, като в тази връзка се обоснова извод, че при прецизен анализ на доказателствения материал събран по делото може да се направи обоснован извод за извършеното престъпление от подсъдимия, така както същото е описано в тъжбата. По отношение на гласните доказателства се сочи, че по делото са били разпитани две групи свидетели: такива водени от тъжителката, както и тези поискани от подсъдимия свидетели - полицейски служители.

Твърди се, че свидетелите на тъжителката дават непротиворечиви и убедителни показания, но въпреки това съдът неправилно ги е преценил и е отказал да ги кредитира. Акцентира се върху показанията на свид. Д.а - дъщеря на тъжителката, която е единствен очевидец на инцидента, както и на показанията на свид. К., която е посетила тъжителката в дома й след инцидента и преразказва случилото се, което е научила от самата тъжителка. Коментира се и извършения в хода на съдебното следствие следствен експеримент подсъдимият. Оспорва се преценката на съда, който е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че тъжителката е получила нараняването си от цветарника, който е хвърлила от терасата си, като се сочи, че това представлява негова защитна позиция и не се подкрепя с други доказателства.

Обосновава се извод, че с оглед на събраните по делото доказателства няма кой друг, освен подсъдимият, който да е причинил телесните повреди на тъжителката при това по начина описан в тъжбата. В тази връзка се аргументира тезата, че всички относими към казуса обстоятелства не са били анализирани прецизно от съда, поради което не са го мотивирали същият правилно и обективно да изгради своите изводи за да постанови една законосъобразна присъда, която би следвало да е осъдителна. Заявява се, че вместо това съдът превратно и избирателно е интерпретирал доказателствения материал съдържащ се в делото, на базата на непълен и еднопосочен анализ на събраните доказателства. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск за причинените от тъжителката неимуществени вреди, както и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за разглеждане в Районен съд - Сливен от друг съдебен състав.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката М. К. А., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си повереник. Последният заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания и настоява за уважаването й. Настоява за отмяна на присъдата, за постановяване на нова, осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Алтернативно настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и направените в двете инстанции разноски. Самата тъжителка също настоява за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Подсъдимият П. Д. Н., редовно призован, не се явява лично. За него се явява упълномощения му защитник. Последният оспорва основателността на въззивната жалба.

Заявява, че присъдата на СлРС правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените пред тази инстанция разноски.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ принципно правилно и в достатъчна степен е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата, а именно:

Тъжителката М. А. и подсъдимият П. Н. се познавали добре помежду си, тъй като са съседи. Същите обитават обща жилищна сграда – къща, находяща се в гр.Сливен, като входът за жилището на тъжителката е на ул. К., а входът на жилището на подсъдимия е на ул. **. Подсъдимият Н. обитава част от приземния етаж, а тъжителката А. - първи жилищен етаж. На втория жилищен етаж живее синът на подсъдимия.

На 30.12.2021 г. вечерта тъжителката била в дома си заедно с дъщеря си - свид. Д.а и малолетния й син. В дома си бил и подсъдимият. Тъй като се чувал силен шум от жилището на тъжителката, а вече минавало 22.00 часа, подсъдимият излязъл на двора и с дръжката на четка за почистване почукал по щорите на южния прозорец на жилището на тъжителката, за да ги накара да преустановят шума. След това отишъл да си вземе дърва за през нощта.

В това време тъжителката и дъщеря й излезли на терасата. Опитали се да установят къде е подсъдимият, но тъй като в двора му било тъмно, първоначално не успели да го видят. През това време отправяли обиди и заплахи спрямо него. В един момент дъщерята на тъжителката го видяла и показала на майка си къде е. Тогава тъжителката взела от терасата си тежък цветарник и като го вдигнала, замерила с него към подсъдимия. При това тялото й 3 се наклонило силно напред и главата й се ударила в цветарника. Цветарникът се търкулнал по покрива на пристройката на подсъдимия, закачил се леко за улука и паднал върху него, като последният се предпазил с ръка и цветарникът го ударил в ръката. Към момента на падането на предмета, подсъдимият вече бил до входната си врата, за да се прибере в дома си.

След като се прибрал, подсъдимият продължил да чува заплахи и тъй като се уплашил от думите им и от хвърления тежък предмет, напуснал жилището си и отишъл да спи на вилата си.

Тъй като тъжителката получила нараняване над лявата вежда, се обадила на РУ на МВР - Сливен, като на място пристигнал полицейски екип и екип на ЦСМП. Полицейските служители снели сведения от тъжителката, потърсили подсъдимия, но не го открили, тъй като същият вече бил напуснал дома си. Пристигналият на място екип на ЦСМП откарал тъжителката до ЦСМП, където раната на главата й била обработена и същата се прибрала в дома си. На следващия ден тя посетила и съдебния лекар д-р Ч., който й издал съдебномедицинско удостоверение.

По делото, в хода на съдебното следствие била назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че М. К. А. е получила плоска, охлузва рана, с кръгловата форма и диаметър около 6 см и разкъсно-контузна рана в долния край на горната, в областта на лявата очница с неравни, разкъсани и натъртени ръбове с дължина около 3 см. Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар и или върху) на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да бъде получена по начина, описан от тъжителката А., а именно чрез удар от хвърлено срещу нея дърво, както от удар с, така и от удар върху твърд тъп и/или тъпоръбест предмет. Разкъсно-контузните рани в тази област на главата имат в голяма част от случаите цепковидна форма, която се обуславя от различните анатомични характеристики на тъканите в областта. При удар в тази област с или върху твърд предмет е контактна повърхност, чиято дължина надвишава значително широчината й се получават най-често разкъсно-контузни рани с неравни, разкъсани и натъртени ръбове. При удар с или върху предмет с остър ръб раната не би имала описаните в съдебно-медицинско удостоверение № 585/31.12.2021 г. характеристики. Кръгловатата охлузна рана, разположена над цепковидната свидетелства за тангенциално действие на травмиращия агент. Вещото лице определя, че телесните увреждания се дължат на удар с тъп или тъпоръбест предмет и е найвероятно да са получени по начина, описан от тъжителката А., но е възможно разкъсноконтузната рана да се получи при падане и удар върху твърд тъп или тъпоръбест предмет, макар и този механизъм е по-малко вероятен.

По искане на страните в хода на съдебното следствие е бил проведен и следствен експеримент с цел да се установи положението на страните по време на инцидента, както и дали е възможно подсъдимият да хвърли описаните предмети до терасата на тъжителката и да й причини увреждане. От проведения следствен експеримент е било установено точното разположение на имота, както и частта, която всяка една от страните обитава. Установено е 4 къде са се намирали тъжителката и дъщеря й, както и подсъдимият. Установени са и две много важни обстоятелства, а именно броя, вида и размерите на дърветата, които тъжителката твърди, че са били хвърлени по нея. Тъжителката е посочила и показала, че най-напред е била замерена с плоско дърво около 40 см. дълго, което е преминало покрай нея и е паднало в терасата й. Второто дърво е било с неправилна форма с две рамена под ъгъл под формата на „бумеранг“, като около средата на дървото имало израстък, като кука.

Дървото било дълго 50 см., с дебелина 3 см., като с това дърво била ударена. След това я е замерил с трето дърво, което представлявало част от сап с дебелина 4-5 см. и с дължина 4050 см., което е преминало през терасата и е паднало в двора й. Второто важно обстоятелство е намереният в двора на подсъдимия цветарник, за който той твърди, че е бил хвърлен от тъжителката и при това тя се е ударила в него. За въпросния цветарник или стойка за цвете тъжителката заявила, че е неин и е изчезнал от терасата й няколко дни след инцидента.