Определение № 1437 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900521 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строителни и технически флот” АД, чрез адв. Св. Т. от АК-Варна, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 294/27.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 371/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ състав, с което е потвърдено решение № 182/02.05.2025 г., постановено по т. д. № 543/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, в частта, в която са уважени предявените от акционера Ф. К. Ч. срещу „Строителен и Технически Флот” АД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на акционерите на „Строителен и Технически Флот” АД, проведено на 30.09.2024 г., както следва: 1) по т. 5 - за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2023 г. и 2) по т. 9 – да не се гласува предложение на акционера Ф. К. Ч. за приемане на решение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ срещу членовете на Съвета на директорите И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди в резултат на действия и бездействия на членовете на Съвета на директорите през 2023 г. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в частта, в която са отхвърлени 1 предявените от Ф. К. Ч. срещу „Строителни и технически флот” АД конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията по т. 7 – за назначаване на И. Д. Г. за контрольор за проверка на ГФО за 2023 г. и по т. 8 – за приемане за сведение на доклад на изпълнителния директор с информация за състоянието на дружеството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, в която апелативният съд е разгледал предявения иск за отмяна на решението на общото събрание на акционерите по т. 9 от дневния ред, тъй като не е породена една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на процесуалното право на иск – правният интерес. Счита, че, когато не е взето решение на проведено общо събрание, целената с конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ правна промяна не може да бъде постигната – дори и в конкретния случай отрицателното решение по т. 9 от дневния ред да бъде отменено от съда, не би се достигнало до положително решение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ срещу съответните лица. Касаторът излага подробни правни съображения за неправилност на въззивното решение в частта, в която е отменено решението на общото събрание на акционерите по т. 5 от дневния ред, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – правната норма, уредена в чл. 229, т. 2 ТЗ, като императивна не подлежи на разширително тълкуване, поради което е неприложима при гласуването на акционер за освобождаването му от отговорност като член на съвета на директорите на акционерното дружество. Счита, че дори и от общия брой гласували за приемане на оспореното решение на съвета на директорите на ответното търговско дружество да се изключат притежаваните от члена на съвета на директорите – С. С., акции, то отново би се постигнало мнозинство за вземане на решение за освобождаването му от отговорност на основание чл.

240, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 221, т. 10 ТЗ. Твърди, че с оглед на обстоятелството, че при предпоставките на чл. 240а ТЗ миноритарните акционери Ф. Ч. и К. Л. са предявили осъдителен иск за ангажиране на имуществената отговорност на членове на съвета на директорите за причиняване на твърдени имуществени вреди от техни конкретни действия, извършени през периода от 2019 г. до 2022 г., вкл., надлежно е било упражнено правото на търговското дружество да иска от тези членове на съвета на директорите заплащане на компенсаторно обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди и оспореното 2 по т. 9 решение, с което общото събрание е приело да не гласува предложението за предявяване на иск за ангажиране на основание чл. 240, ал.

2 ТЗ отговорността на членове на съвета на директорите за причиняване на имуществени вреди и овластяване на акционера Ф. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството, се явява законосъобразно.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът обосновава както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелните селективни основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно частично недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни въпроси: 1) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на съвета на директорите, който е и акционер, и дружеството тогава, когото се гласува решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ?” (твърди, че по правилното тълкуване и прилагане на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не е формирана нито задължителна, нито казуална практика на ВКС, като същевременно този материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата в Република България – посочени са влезли в сила решения на апелативни и окръжни съдилища) и 2) по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Ако при гласуване от общото събрание на акционерите на решение за освобождаване на отговорност за вреди на член на съвета на директорите, който е и акционер, въпреки изключването на акциите му при гласуването на основание чл. 229, т.

2 ТЗ, все пак се достига до необходимото мнозинство за вземане на такова решение, то решението законосъобразно ли е дори и акционерът да е участвал в гласуването?” (по този въпрос твърди противоречие с решение № 188/05.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2017 г.).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че е запознат с резултата от извършена проверката за допустимост на въззивни решения по предходни съдебни спорове между същите страни по предявени искове по чл. 74 ТЗ срещу други решения на общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот” АД, които по съдържание били сходни с това по т. 9 от дневния ред - с тях е прието, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Но апелативният съд е обосновал правно съждение, че, докато в другите случаи решенията са били по същество „да не се взема решение за предявяване на искове по чл. 240, ал. 2 ТЗ срещу членове на СД”, с процесното решение фактически се премахва от дневния ред разглеждането и гласуването по въпрос, който е бил надлежно включен по реда на чл. 223а ТЗ - по искане на ищеца Ф. Ч. като миноритарен акционер.

Доколкото лимитативно установените от законодателя допустими предпоставки за искова защита по чл. 74 ТЗ били налице, с оглед съдържанието на конкретното решение правният интерес на акционера от воденето на исков процес за отмяната му следвало да бъде зачетен.

Разглеждайки го по същество, апелативният съд е приел за основателен конститутивния иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на акционерите да не се гласува по предложението за решение по т. 9 от дневния ред (за предявяване на иск по чл.

240, ал. 2 ТЗ срещу членовете на Съвета на директорите И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди в резултат на действия и бездействия на членовете на СД през 2023 г.). Счел е за безспорни между страните следните правнорелевантни факти: 1) при провеждане на общото събрание на акционерите (30.09.2024 г.) Ф. К. Ч. е акционер, притежаващ 22621 бр. поименни акции с право на глас, представляващи 34,29% от капитала на дружеството; 2) на 05.08.2024 г. е проведено заседание на Съвета на 4 директорите на ответното дружество с участието на И. П. Д. и С. Я. С., на което е взето решение за свикване на релевантното общо събрание на акционерите при дневен ред: 1. Отчет на СД за дейността на дружеството през 2023 г.; 2. Приемане на ГФО на дружеството за 2023 г.; 3. Приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2023 г.; 4. Приемане на решение за разпределяне на печалба за 2023 г.; 5. Освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2023 г. и 6. Избор на дипломиран експерт-счетоводител - регистриран одитор, за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2024 г.; 3) поканата за свикване на общото събрание е оповестена своевременно в ТР и 4) по искане на миноритарни акционери по реда на чл. 223а ТЗ в дневния ред на общото събрание на акционерите са включени три допълнителни въпроса - от т. 7 до т. 9.

Приел е за установено, че Съветът на директорите (СД) на „Строителен и технически флот” АД е в състав: М. А. П., И. П. Д. и С. Я. С., с мандат, изтичащ на 31.07.2020 г., като на 26.06.2020 г. е проведено общо събрание на акционерите за избор на нов СД – за негови членове са били избрани И. П. Д., С. Я. С. (членове и на предходния СД) и В. П. М.. Това решение не е било вписано в ТР по партидата на търговското дружество, но е оспорено с иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ от акционера Ф. Ч.. С решение № 65/07.07.2021 г. по в. т. д. № 195/2021г. на ВнАпС решението за избор на В. П. М. за член на СД е било отменено, а с определение № 50618/17.11.2022г. по т. д. № 2514/2021г. на ВКС, II т. о. въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

Следователно, считано от 17.11.2022 г. персоналният състав на СД на дружеството съвпадал с вписания в ТР: М. А. П., И. П. Д. и С. Я. С.. Преди провеждане на заседанието от 05.08.2024 г. на СД, на което е взето решение за свикване на процесното общо събрание на акционерите, е взето решение за избор на В. П. М. за трети член на СД на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 28.05.2024 г.

Това обстоятелство било заявено за вписване, като регистърното производство е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 285/2024 г. по описа на ВОС, което не е приключило. Апелативният съд е изяснил, че искът за отмяна на решението на общото събрание на акционерите, проведено на 28.05.2024 г., по т. 1 от дневния ред за избор на В. П. М. за член на СД е отхвърлен с решения на 5 окръжен и апелативен съд, но е постъпила касационна жалба, по която към момента липсвало произнасяне.

Разглеждайки предявения конститутивен иск за отмяна на взетото от общото събрание на акционерите решение по т. 5 от дневния ред, въззивният съд е пояснил, че общото събрание на акционерите е върховният колективен орган, в чиято изключителна компетентност е вземането на решение за отговорността на членовете на СД. Законодателят не е въвел разграничителни критерии при конфликт на интереси – според обстоятелството дали този конфликт се отнася до поведението на акционер или и в качеството му на член на СД. Употребеното в чл. 229 ТЗ понятие „акционер” е функция на правото на акционера на участие в работата на общото събрание на акционерите, като целта на тази норма е насочена към ограничаване на участие в случаите, когато то може да повлияе върху решенията, които общото събрание на акционерите трябва да вземе, за да защити интересите на дружеството.