Определение № 2366 от 03.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2511/2023
- Вид
- Определение № 2366
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Закон за лицата и семейството
- чл. 60, ал. 3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2366 гр. София, 27.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С определение № 10825 от 15.09.2023 г. по гр.д. № 87/23 г., СГС, 8 БС, е повдигната препирня за родова подсъдност между СГС и СРС.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:
Пред СРС по гр.д. № 35138/23 г., 139 с-в, СРС, е постъпила молба от А. Т. Б., родител и законен представител на Й. С., в която се сочи, че последният е роден във Франция, където е съставен акт за раждане от френските власти, но майката е представила неверни данни за себе си и именно те са били вписани в акта.
Понастоящем и тя, и детето живеят в България, където няма издаден акт за раждане.
Моли да се постанови решение, с което да се признае, че на ******** г. в гр. ***, РФранция, е родено дете от мъжки пол с име Й. С. и родители А. Т. Б. и Я. С. като се постанови съставяне на акт за раждане, който да се отбележи в съответните регистри.
С определение № 26505 от 27.07.2023 г., СРС, е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на СГС, който съд е счел за компетентен на основание чл. 104, т. 1 ГПК, тъй като е приел, че се касае до иск по чл. 60, ал. 3 СК.
По делото е представен акт за раждане на френски език, с легализиран превод, в който се сочи, че на ******** г. е роден Й. С., с баща Я. С., роден в ***, и с майка А.
С., родена в *** на ******** г., и двамата живущи в гр. ***, Франция.
Исковата молба е подадена от А. Т. Б., ЕГН **********, живуща в гр. ***. При служебно изготвена справка се установява, че ищцата е с българско гражданство.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни 1 изводи:
За детето Й. С. е представен акт за раждане, издаден от френските власти, където е посочено, че родителите му са сръбски граждани с имена Я. С. и А. С.. Твърденията в исковата молба са, че в акта са вписани данни за майката (имена, гражданство, дата на раждане), които са различни от верните в действителност. Безспорно български акт за раждане не е съставян, тъй като във френския документ е отразено, че се касае до родители, които не са български граждани, респ. съответните административни служби в РБългария не са били уведомени. В случай обаче, че майката действително е била български гражданин към датата на раждане на детето, то няма пречка акт да бъде издаден, като това може да бъде сторено след постановяване на съдебно решение.
Първият сезиран съд е следвало да даде указания и да изиска уточнение на молбата, като даде възможност на страната да заяви дали претендира само внасяне на поправка във издаден акт, респ. издаване на нов, или претендира оборване, респ. установяване на произход от майка. Такова искане (като последното) страната не е въвеждала изрично и не е поддържала поради факта, че твърди идентичност между физическото лице, посочено в акта, и молителката. Ето защо СРС при неуточнена искова молба е приел, че се касае до иск по чл. 60, ал. 3 СК и неоснователно е изпратил претенцията за разглеждане на СГС.
Следва да се отбележи, че подобни случаи са били дискутирани в практиката на ВС при действието на отменени текстове на ЗЛС. В т. 6 от Постановление № 5/78 от 21.02.1979 г. по гр.д. № 4/78 г. на Пленума на ВКС, е посочено следното: „Когато в акта за раждане на извънбрачно или брачно дете погрешно е вписан мъж като баща на детето, без да има припознаване или без влязло в сила решение за установено (оспорено) бащинство, вписаното като баща лице има право да поиска поправка на акта по реда на чл. 127 ЗЛС (отм. текст). При проверките, извършени в съдилищата, бе констатирано, че в някои случаи подадените молби вместо по чл. 127 ЗЛС се разглеждат като спорове за произход с допускане доказателства, включително и експертиза за произход. Такава практика е неправилна, тъй като с чл. 127 ЗЛС не се установява произход, а само се поправят явни грешки. Неправилното, погрешно или по незнание вписване на мъж като баща на извънбрачното дете съставлява "явна грешка" по смисъла на чл. 127 ЗЛС, тъй като вписването е несъвпадащо с действителността, с точното необходимо отбелязване, изискуемо по закона“. Ето защо е прието от Пленума, че лицето, което погрешно или въобще неправилно е вписано в акта за раждане като баща на извънбрачно дете, има право да поиска поправка на акта по реда на чл. 127 от Закона за лицата и семейството. То не е активно легитимирано да предявява иск за оспорване на произход. Това разрешение може да бъде отнесено към настоящият казус, като съответно се приложи сега действащата уредба – чл. 38 ЗГС, а претенцията се разгледа от районния съд при събиране на доказателства.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че преписката следва да се върне 2 на СРС, който се явява компетентен да се произнесе по предявената претенция, след съответно уточнение на същата.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата на А. Т. Б. с вх. № 180217 от 23.06.2023 г., подадена пред СРС, по която е образувано гр.д. № 35128/23 г., е Софийски Районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3