Решение № 667 от 12.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501408 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 ГПК и сл. и е образувано по жалба от Община-Пловдив,представлявана от Кмета Костадин Димитров чрез главни юрисконсулти Палчева-Бонева и Кинаева срещу Разпореждане изх.№ 25487/16.07.2026г. по изп.д.№ 381 на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ и с район на действие- съдебния район на БОС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Община-Пловдив за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и относно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се изтъкват съображения затова, че Община-Пловдив изпълнила задължението си в срока за доброволно изпълнение, посочен в ПДИ;неоснователно в мотивите на обжалваното постановление били проследени процесуални действия преди образуване на изпълнителното дело , както и начина на протичане на гражданското производство.Намира, че адвокатското възнаграждение следвало да бъде не повече от 200 лева/ 102,26 евро/ за образуване на изпълнителното производство,като намират за неприложима разпоредбата на чл.10т.2 във връзка с чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. , за което се излагат доводи и съображения. Цитирасе и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22/ и се моли съобразяване размера на адв. възнаграждение при съобразяване на правната и фактическата сложност по делото.На следващо място се излагат съображения и за неправилно изчисляване размерът на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, за което се излагат аргументи и се цитира практика на съдилища в РБ.При условията на евентуалност сочи, че доколкото таксата по т.26 се дължала върху събраната сума,която ще бъде намалена в случай на уважаване на искането за редуциране на адв. хонорар, следвало да бъде намалена и 1 дължимата по ЗЧСИ такса.

Постъпило е възражение срещу жалбата от „МИДЕКС“ ООД, ЕИК 102750941, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Цар Самуил“ № 12, вх. В, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Мира Херман Рошманова чрез адв. Станислав Славов, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се моли оставянето й без уважение. Подробно е изложена фактическата обстановка, като се проследяват търговския и граждански спорове ,възоснова на решенията по които е издаден изпълнителния лист.Посочват се действията, извършени от процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело: проучване имущественото състояние на длъжника от Служба по вписванията; искане и реално налагане на възбрани върху два недвижими имота; формулиране на искане за удовлетворяване от внесеното във ВКС обезпечение; съобразяване на предмета на изпълнението с частичната отмяна на въззивното решение; съообразяване на особения режим на изпълнение срещу община, като се изтъкват и съображения за неотносимост на соченото от жалбоподателя решение № 1272/11.12.2023г. по в.гр.д.№ 1953/2023г. на ОС-Бургас.Развити са и съображения затова, че размерът на възнаграждението не бил прекомерен и при преценка по критериите на решението на СЕС по дело № С-438/22 Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Делян Николов, в които се излага фактическата обстановка по делото и се навеждат правни доводи за неоснователност на жалбата; представено е копие от изп.дело на ел.носител.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,с платена по сметка на БОС държавна такс, поради което и същата се явява процесуално допустима.

При разглеждането й по същество БОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.д.№ 381 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 при КЧСИ и район на действие- района на БОС , е образувано на 03.07.2026г. срещу длъжника Община-Пловдив по молба от взискателя „МИДЕКС“ ООД, ЕИК 102750941 и изпълнителен лист № 120/120/12.06.2025г. на Апелативен съд – Пловдив възоснова на Решение №119/16.04.2025г. по в.т.д.№ 696/2023г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260157/02.12.2020г. по т.д.№ 728/2017г. на ОС-Пловдив.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „МИДЕКС“ ООД, ЕИК 102750941 е посочил, че е постановено Решение № 169/01.07.2026г. по к.т.д.№ 1537/1537/2025г. на ВКС, първо т.отд., с което въззивното решение на Апелативен съд-Пловдив е оставено в сила досежно следните вземания: главница 120 000,64 лв./равностойност на 61355,35 евро/; лихва в размер на 9969,74 лева/ равностойност на 5097,45 евро / върху главница от 32690,64 лева за периода от 01.12.2014г. до 01.12.2017г.; лихва в размер на 26627,13 лева/ равностойност 13 614,24 евро/ върху главница от 87310 лева, за периода 01.12.2024г. до 01.12.2017г.; законната лихва върху 2 главницата, считано от датата на предявяване на иска на 04.12.2017г. до окончателното плащане, която е изчислена в размера от 114936,01 лева за периода 04.12.2017 г. - 02.07.2026 г. За разноските за всички инстанции в размера от 11864,03 евро сочат, че допълнително ще бъде представен изпълнителен лист. Поискано е налагане на възбрана върху два недвижими имота- частна общинска собственост в гр.Приморско; поискано е удовлетворяване от внесено от длъжника обезпечение, определено с определение № 3655/22.12.2025г. по к.т.д.№ 1537/2025г. на ВКС в размера от 201075,79 лева/ 102808,42 евро/, респ.- запор върху вземането на длъжника за връщане обратно от ВКС на внесеното обезпечение.

В молбата за образуване на изпълнителното дело са изброени приложените документи към същата, а именно: Изпълнителен лист; Решение № 169/01.07.2026г. по к.т.д.№ 1537/1537/2025г. на ВКС, първо т.отд.; определение № 3655/22.12.2025г. по к.т.д.№ 1537/2025г. на ВКС;справка по лице от Служба по вписванията; пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. От изготвения в обикновена писмена форма Договор за правна помощ и съдействие е видно, че за образуване на изпълнителното дело и последващи процесуални действия взискателя „МИДЕКС“ ООД е уговорил заплащане на адвокатско възнаграждение от 4850 евро на адв.С., от които 50% платени при подписване на договора на 03.07.2026г. и останалите 50% платими в 1-седмичен срок от извършване на първото изпълнително действие или при окончателно приключване на изпълнителното производство, което от двете събития настъпи по-рано.Освен тези документи,непосредствено след тях в изпратеното от ЧСИ на електронен носител копие от изпълнително дело се съдържат и два броя разписки, и двете от 03.07.2026г., с които се удостоверява от взискателя „МИДЕКС“ ООД, че на адв. Станислав Славов заплатени и така уговорените две вноски от адвокатското възнаграждение в общ размер от 4850 евро. С Разпореждане на ЧСИ от 03.07.2026г. са приети като разноски по изп.д. адвокатско възнаграждение от 4850 евро и такси на ЧСИ 40,70 евро.На 03.07.2026г. е изпратено искане до Сл.Вп. при РС-Царево за налагане на възбрана на два имота на длъжника в гр.Приморско , за което е извършен разход от 7,67 евро от платена такса, като вписването на възбраната е извършено на 06.07.2026г./ л. 56 от изп.д./.

На 10.07.2026г. с платежно нареждане / л.44 от изп.д./ Община-Пловдив е привела сумата от 149206,05 евро на ЧСИ. На 13.07.2026г. Община-Пловдив е предявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за което е развила подробни, обстоятелствени и аргументирани съображения и освен това е посочила, че ЧСИ не е изпратил на длъжника план-сметка по чл.79 от ЗЧСИ за да се установи:какви парични вземания са включени в размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.Моли се намаляване на адв. възнаграждение на процесуалния представител на взискателя поради прекомерност до размера от 200 лева, както и намаляване размера на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ на ЧСИ.

На 14.07.2026г. от ЧСИ е съставен документ-сметка за такса по т.26 от Тарифата в размер на 5422,25 евро / с ДДС/, като е отбелязано, че тази сума била платена по банков път/л.33 от делото/. С

Разпореждане №

3

25487/16.07.2026г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника Община-Пловдив за намаляване поради прекомерност на присъденото адв. възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и за преразглеждане на определените и начислени по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ такси за изпълнението в тежест на длъжника.

Съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение: В конкретния случай от процесуалния представител на взискателя „Мидекс“ ООД –адв. Славов, е подадена молба за образуване на изпълнително дело с приложен към нея изпълнителен лист, издаден от Апелативен съд-Пловдив преди постановяване на решението на ВКС,като с последното са отхвърлени част от присъдените в полза на „Мидекс“ ООД и в тежест на ОбщинаПловдив парични суми.Установява се, че ВКС е постановил определение № 3655/22.12.2025г. по к.т.д.№ 1537/2025г. на ВКС ,за спиране на изпълнението на решението на Апелативен съд-Пловдив до произнасяне от ВКС по касационната жалба, за което е било представено обезпечение по чл.282,ал.2,т.1 ГПК от Община-Пловдив в размер на 201 075,79 лева.От взискателя с молбата за образуване на изп.дело е поискано удовлетворяване от така внесеното от длъжника обезпечение.Поискано е и налагане на възбрана върху два недвижими имота на длъжника в гр.Приморско,с представена за това справка от Сл.Вп. от 2023г.

Изпълнителното производство е било образувано от ЧСИ на 03.07.2026г.; поканата за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 07.07.2026г.,като на 10.07.2026г. от Община-Пловдив по сметка на ЧСИ е била преведена сумата от 149206,05 евро, която при извършени от настоящия съд изчисления включва целия паричен дълг на длъжника, възложените в негова тежест адв. разноски по изпълнителното дело в размер на 4850 евро и такси на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ,които са в размер на 5422,25 евро съгласно план-сметка на ЧСИ от 14.07.2026г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на 4 изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.