Решение № 104 от 06.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ловеч, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200105 по описа за 2023 година С наказателно постановление № 22-0906-001223/16.01.2023 год.на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР -Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на П. С. П. от гр.Ловеч, ЕГН:

**********, за това, че на 30.03.2022 год. в 16:33 часа в гр.Ловеч, бул.”Освобождение” №11 с посока на движение към гр.Ловеч, къстовище с бул.“Мизия“, управлява собствения си лек автомобил „Н.“ с рег.№ ** **** ** със скорост 105 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, въведена с п.з. Д-11. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с №120CD3D заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №120CD3D/0009344 радар ARH CAM S1 с №120CD3D. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №11611 в присъствието на нарушителя. Като собственик отказва да посочи и попълни декларация по чл.188 от ЗДвП за водача управлявал автомобила на датата на нарушението.

АУАН е съставен по преписка №906р-1627/22 г., във връзка с нарушение №11611 от 30.03.2022 г., което представлява нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП. С НП са отнети на основание Наредба № I-з-2539 на МВР общо 12 1 контролни точки.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката П. С. П., която го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като актосъставителят е настоявал за попълни декларация, че е управлявала автомобила на 30.03.2022 г., което според нея не е необходимо.

Излага, че при съставяне на АУАН не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН и е издаден след посочения тримесечен срок. Освен това наказващият орган не е изложил мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподател ката, редовно призована се явява лично и с адв.С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени НП и да им присъди направените по делото разноски.

Ответникът - Началник група сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не изпраща представител. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата и материалите по преписката е изразено становище за потвърждаване на НП, като е направено възражение относно размера на разноските при уважаване на жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите С. С., П. П., И. И. и Я.П., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.12.2022 год. бил съставен Акт № 174280 за установяване на административно нарушение от свид. С. С., в присъствието на свид.П. П. и И.

И., срещу П. С. П., за това, че на 30.03.2022 год. в 16:33 часа в гр.Ловеч, бул.”Освобождение” №11 с посока на движение към гр.Ловеч, къстовище с бул.“Мизия“, управлява собствения си лек автомобил „Н.“ с рег.№ ** **** ** със скорост 105 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, въведена с п.з. Д-11. Превишението от 55 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с №120CD3D заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №120CD3D/0009344 радар ARH CAM S1 с №120CD3D. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №11611 в присъствието на нарушителя. Като собственик отказва да посочи и попълни декларация по 2 чл.188 от ЗДвП за водача управлявал автомобила на датата на нарушението.

АУАН е съставен по преписка №906р-1627/22 г., във връзка с нарушение №11611 от 30.03.2022 г., което представлява нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката е вписала, че има възражения.

Писмени възражения са депозирани пред наказващия орган и са приложени към преписката. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно представената с преписката заповед на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Жалбоподателката е санкционирана за това, че в качеството си на собственик на процесния л.а., с който е извършено нарушение на 30.03.2022 г. е отказала да посочи и попълни декларация по чл.188 от ЗДвП за водача, управлявал автомобила на датата на нарушението. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство”. Тук следва да се отбележи, че в АУАН и НП нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не присъства посочване на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. По този начин възниква въпроса дали жалбоподателката е санкционирана в качеството й на водач, извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП или в качеството й на собственик на процесния л.а., за това, че не е предоставила информация за лицето, което е управлявало автомобила, с който е извършено нарушението превишена скорост. Този пропуск на наказващия орган при посочване на правната квалификация на нарушението е съществен, тъй като именно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП позволява да се санкционира собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил управлението на МПС, с което е извършено нарушение. Още по- неясна остава волята на наказващият орган относно обстоятелството в какво качество и за какво нарушение е санкционирана жалбоподателката с оглед представените 3 писмени доказателства към преписката. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след констатиране на нарушението, преписката е изпратена в РУ-Ловеч за установяване на собственика на МПС и връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП, от която да се установи водача, управлявал автомобила на датата на нарушението. В тази връзка е и писмо с рег.№906р3106/11.04.2022 г.на сектор ПП до РУ-Ловеч. На 02.12.2022 г. е изпратено напомнително писмо със същото съдържание. В материалите към преписката присъства декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на автомобила – жалбоподателката/л.9/, от която се установява, че жалбоподателката на 06.12.2022 г. е отразила във въпросната декларация, че на 30.03.2022 г. около 16.33 часа автомобилът е управляван нея. При това положение в противоречие с представените от наказващия орган доказателства се явява констатацията в АУАН и НП, че жалбоподателката е отказала да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП и да посочи водача на автомобила.

Обстоятелството, че към датата на съставяне на АУАН - 08.12.2022 г. преписката от РУ-Ловеч не е била върната в сектор ПП и контролните органи не са били в известност за това открит ли е собственика на автомобила, попълнил ли е декларация по чл.188 от ЗДвП и посочил ли е конкретен водач е било основание да не се съставя АУАН на тази дата, а да се изиска преписката, да се съобразят приложените към нея доказателства и едва тогава да се пристъпи към съставяне на АУАН, съответно към издаване на НП.

Вместо това полицейските служители са поискали отново от собственика на автомобила да попълни декларация и след последвал отказ и известен спор със жалбоподателката и нейния съпруг са съставили процесния АУАН, което е неправилно, тъй като в закона не присъства разпоредба, която да задължава собственика неколкократно да декларира едни и същи обстоятелства.

Процесната декларация не е оспорена по предвидения от закона ред и независимо от колебливите отговори на жалбоподателката при предявяване на декларацията, поканата за съставяне на АУАН и АУАН в с.з., съдът приема, че не са налице основания за изключване на процесната декларация от доказателствата по делото.

Основателно е възражението изложено в жалбата относно неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Видно от материалите по преписката нарушението е извършено на 30.03.2022 г., своевременно на 11.04.2022 г. е изпратена преписката до РУ-Ловеч за установяване на водача 4 на МПС, с което е извършено нарушението, но въпреки това не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта. ОД на МВР-Ловеч разполага с данни за собствеността на процесното МПС и неговия адрес и е следвало да съблюдава за своевременното открИ.е на собственика на автомобила, респ.неговия водач. Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя възможност на административния орган да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у административно наказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за административно наказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит с изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца, но в конкретния случай следва да се има предвид, че контролните органи са установили извършено нарушение, имали са данни са собственика на МПС, с което е извършено наушението - жалбоподателката, същата е с постоянен адрес в гр.Ловеч, на който е призована и за съдебното производство и е могло да положат усилия за откриването й, съответно за получаване на данни за водач на МПС . Липсват доказателства по преписката жалбоподателката да е търсена и да не е открита на посочения адрес, т.е. налице е бездействие от страна на наказващият орган да установи нарушителя, въпреки че с оглед изложеното по-горе същият е имал възможност да стори това, още повече, че закона дава възможност в случая да бъде санкциониран собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Съгласно цитираната по – горе разпоредба е задължение на АНО, в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административно-наказателното 5 производство с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се погасява и възможността за реализиране на административно - наказателната отговорност на нарушителя.

Поради изложеното съдът приема, че изтъкнатите процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП са съществени и са абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на процеса и съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, но същата следва да бъде уважена в размер от 400 лева, съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 450 лева следва да бъде отхвърлена/възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН, изразено в съпроводителното писмо/, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, касае се за едно нарушение по ЗДвП, по делото са разпитани трима свидетели по почин на съда – актосъставител и свидетели по акта, което е обичайно за този вид дела, като защитата е поискала разпит на един свидетел и не е направила други доказателствени искания, като делото е приключило в едно заседание, т.е. упълномощеният адвокат е положил обичайните за осъществяване на защитата усилия.