Решение № 986 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря И.НА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110143140 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „************“ АД срещу „*******************“ АД, с която са предявени осъдителни искове за следните суми:

541.02 лв. – остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********20614 по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил марка „***********“, модел „*****“, с рег. № ************, причинени от ПТП, настъпило на 06.09.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от 11.08.2025 г. до окончателното плащане; 125.84 лв. – мораторна лихва за периода 23.11.2023 г. до 10.08.2025 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „***********“, модел „*****“, с рег. № ************. Излага, че на 06.09.2023 г. в гр. София е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № ***********, който при маневра пристрояване навлязъл в пътната лента, в която се движел лек автомобил марка „***********“, модел „*****“, с рег. № ************, и го ударил отляво, при което го увредил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № **********20614, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1 097.05 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че на 24.10.2023 г. е поканил ответника да изплати регресното си задължение, но последният е извършил само частично плащане – на сума в размер на 556.02 лв., поради което претендира в настоящото производство неплатената част от регресното задължение и мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че към процесната дата по отношение на лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № ***********, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите 1 при него, както и че е извършил частично плащане по регресната претенция на ищеца. От една страна, твърди, че ПТП е настъпило на твърдяните от ищеца дата и място и при описаните в исковата молба участници и механизъм, но от друга страна, оспорва настъпването на процесното ПТП при посочените от ищеца участници и механизъм, като възразява, че ПТП е резултат от поведението на водача на застрахования при ищеца водач, който е трябвало да съобрази поведението си с конкретните пътни условия и да продължи да се движи в същата лента за движение. Акцентира, че двустранният констативен протокол и заявлението за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ са частни документи и нямат доказателствена сила, както и че заявлението е съставено от заинтересовано лице.

Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и описаните от ищеца щети по лек автомобил с рег. № ************, като счита, че не всички са причинени при това произшествие. Оспорва заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишено по размер, включително при твърдение, че не е отчетена степента на овехтяване на увредения автомобил. Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил при твърдение, че той е извършил маневра за смяна на лентата, без да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за другите участници в движението. Поради неоснователност на главния иск оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете, а евентуално – за намаляване на дължимото обезщетение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2023 г. в гр. София, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 40383/30.09.2025 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „***********“, модел „*****“, с рег. № ************; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № ***********; заплащането 2 от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **********20614 във връзка с процесното ПТП в размер на 1 097.05 лв.; получаването на 24.10.2023 г. от ответника на покана за доброволно изпълнение; извършване от ответника на частично плащане по регресната пренеция на ищеца – на сума в размер на 556.02 лв.

Съдът намира, че в случая предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 411 КЗ, следва да се считат за признати от него извънсъдебно с конклудентни действия – с факта на извършеното от него частично плащане, покрИ.що част от претендираното от ищеца регресно вземане.

Частичното плащане в погашение на процесния дълг, без да се твърди същото да е било недължимо, съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в основанието на вземането. В тази връзка съдът счита, че заявеното от ответника в отговора на исковата молба оспорване на настъпването на ПТП, на участниците в него, на неговия механизъм и на вината на застрахования при ответното дружество водач е несъвместимо със собственото му извънсъдебно поведение. То е несъвместимо и със заявеното от него по-рано в отговора, че на 06.09.2023 г., в гр. София на бул. „**********“ № 87, е реализирано ПТП по механизъм, при който водачът на лек автомобил с рег. № *********** при маневра за смяна на лентите засича и удря лек автомобил с рег. № СВ 2408 ХМ, като единствено възразява, че е налице съпричиняване.

Следва да се посочи, че извънсъдебното признание на основанието на главното вземане кореспондира изцяло с фактите, удостоверени от водачите в Двустранен констативен протокол за ПТП /л. 29/ – времето и мястото на настъпване на ПТП, участниците и данните на управляваните от тях леки автомобили, схема на ПТП, зоните на първоначалния удар за двата автомобила и признание на водача на лек автомобил марка „********* **********“, че има вина. То хармонира и с фактите, отразени в Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС /л. 34/ – че по време на движение МПС, което се пристроява неправилно и влиза в лентата на Д., управлявала лек автомобил марка „*********** *****“, я засича и удря отляво предна броня, вежда и калник, за което са уведомени органите на МВР и е съставен Двустранен констативен протокол. Макар посочените писмени доказателства да нямат материална доказателствена сила, защото имат характера на частни свидетелстващи документи, в случая отразените в тях обстоятелства около настъпването на ПТП не са изолирани, а хармонират помежду си и с по-голямата част от доказателствата по делото.

В същия смисъл са и показанията на свид. Д.. Тя разказва, че процесното ПТП настъпило на булеварда преди НДК. Д. спряла управлявания от нея автомобил марка „*********** *****“ в дясната лента на пътя, за да слезе от него пътник. Междувременно другият автомобил, управляван от една дама, се намирал зад нея. След това, докато била още в спряло състояние /„на паркинг“/, Д. подала сигнал, че ще тръгва наляво, но не тръгнала, защото в огледалото за задно виждане видяла, че другият автомобил минал отляво, дал газ и се опитал много бързо и рязко да влезе вдясно пред нея, т.е. да я заобиколи, но настъпил сблъсък, който засегнал нейния автомобил отляво – в областта на преден ляв калник. Водачът на другия автомобил не спрял, поради което Д. тръгнала да го гони и го настигнала. В крайна сметка те спрели и дамата, управляваща другия автомобил, казала, че не е разбрала, че е станало ПТП. Те огледали двете коли, започнали спор чия е вината и Д. се обадила на телефонен номер 112, откъдето й казали, че другият водач вече ги е уведомил.

Двете изчакали идването на служители на КАТ, които минали покрай мястото на ПТП, за да видят какво се е случило, след което на Д. те съставили фиш за спиране на забранено място, а на другия водач искали да напишат акт. След като полицаите казали на другата дама, че трябва да й напишат акт, двете жени заедно попълнили двустранния констативен протокол за ПТП на л. 29 пред полицаите, като всяка от тях попълнила съответната графа от протокола.

Когато подписите в протокола били положени и служителите на КАТ щели да тръгват, другият водач се опитал да допише още нещо в протокола, но Д. не позволила това да се случи.

3

Съдът кредитира изцяло посочената доказателствена съвкупност относно обстоятелствата около настъпването на ПТП, включително неговия механизъм, който според заключението на съдебно-автотехническата еспертиза е технически възможен. Според вещото лице при този механизъм на ПТП причина за настъпването му е поведението на водача на лек автомобил марка „********* **********“, който при движение в лявата пътна лента на бул. „**********“ в района на кръстовището с ул. „********“ навлязъл в съседната дясна лента за движение и реализирал удар със спрелия отдясно лек автомобил марка „*********** *****“.

В противовес на изложеното са единствено показанията на свид. Ц., която разказва, че при ПТП през 2023 г. тя управлявала лек автомобил марка „********* **********“ в дясната лента по бул. „**********“ с посока от „Орлов мост“ към НДК и преди светофара на кръстовището с „Графа“ била ударена от джип. Преди удара джипът бил спрял преди кръстовището с мигащи светлини /на „аварийки“/ в забранена за спиране зона в дясната страна, но не помни дали се касае за бус-лента. Преди кръстовището Ц. усетила удар от дясната страна, който бил нанесен от въпросния джип. Преди удара не видяла джипа в движение, а той бил на „аварийки“. Джипът тръгнал отдясно, изпреварил я и я засякъл, при което я ударил в областта на вратите. Управляващата го дама явно била тръгнала с бърза скорост и без да се огледа. Не си спомня дали преди удара през цялото време се е движила в една пътна лента или е променяла лентите. Всичко станало за секунди и първоначално не могла да разбере какво става, а помислила, че е закачила кофа. След удара Ц. и другият водач били афектирани, водачът на джипа искал да пишат протокол, но свидетелката не била съгласна, защото считала, че е била засечена, поради което се обадила на телефонен номер 112. Дошла полиция, но служителите казали, че трябва да напишат актове и на двамата водачи. Ц. не била съгласна да й пишат акт, поради което ги посъветвали да попълнят протокол. В крайна сметка бил съставен Двустранният констативен протокол за ПТП на л.