Решение № 1194 от 02.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1194

Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЕЛЧЕВА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180702109 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Д. П., [ЕГН], понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказание в Затвора – гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. С. И., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Искът е предявен с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл. 3 от същия закон и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, като се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

С уточнителна молба от 28.11.25г., подадена в изпълнение на дадени от съда указания в съдебно заседание, ищецът конкретизира периодите, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди. Посочва се:

- Първи период от 15.05.2024 г. до 10.07.2024 г., през който ищецът е бил задържан и настанен в Ареста към Затвора – гр. Пловдив, като за този период се претендира обезщетение в размер на 3000 лв.

- Втори период от 10.07.2024 г. до 28.10.2024 г., през който ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора – гр. Пловдив, като за този период се претендира обезщетение в размер на 1500 лв.

- Трети период от 30.05.2025 г. до 01.10.2025 г., през който ищецът отново е изтърпявал наказание в Затвора – гр. Пловдив, като за този период се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв.

В исковата молба се излага, че ищецът е бил задържан и лишен от свобода за продължителен период, като по време на престоя си първоначално в Ареста към Затвора – гр. Пловдив, а впоследствие и в самия Затвор – гр. Пловдив, е бил поставен при изключително тежки и нечовешки условия на задържане. Твърди се, че в ареста ищецът е бил настанен в крайно пренаселени килии, при които на човек се е падала жилищна площ под минимално изискуемите 3 кв. м., като това обстоятелство само по себе си представлява нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека. Излага се още, че достъпът до санитарен възел и течаща вода е бил силно ограничен, възможността за къпане – крайно недостатъчна, хигиенните условия – лоши, а в помещенията е липсвала адекватна вентилация и проветряване, което е водело до задушлив и нездравословен въздух.

Ищецът твърди, че в килиите постоянно е имало хлебарки, дървеници и други паразити, които не са били унищожавани въпреки подавани сигнали до администрацията, както и че храната е била оскъдна, еднообразна и неотговаряща на физиологичните нужди. Посочва се, че след преместването му в Затвора – гр. Пловдив условията на изтърпяване на наказанието са се влошили още повече, като в помещенията са пребивавали по около десет лица в килия, при значително по-малка от минимално изискуемата жилищна площ за всеки от тях. Излага, че през последните месеци от този период наличието на дървеници е било масово, което е причинявало постоянен дискомфорт и здравословни проблеми, както и че често е липсвала вода с часове, което е правело невъзможно поддържането дори на елементарна лична хигиена. Твърди се и липса на основни санитарни принадлежности.

Според ищеца тези условия са довели до сериозни физически и психически страдания, изразяващи се в постоянно чувство на унижение и малоценност, стрес, безсъние и влошаване на здравословното му състояние. В исковата молба се поддържа, че описаните обстоятелства представляват унизително и нечовешко третиране по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, за което държавата отговаря по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати общо сумата от 6000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. ДТ и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Т. Й. Ч.. В отговора се излага становище, че предявената от С. Д. П. искова молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ответната страна поддържа, че в исковата молба не са конкретизирани твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, поради което не са представени доказателства нито за наличието на такива действия или бездействия, нито за претърпени от ищеца вреди. Посочва се, че при тази липса на конкретика към момента ответникът не е в състояние да представи адекватни доказателства за защита в процеса.

В отговора се излага още, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при условия, които не се различават от условията на останалите лишени от свобода в Затвора – гр. Пловдив, считано от 30.05.2025 г. Ответникът сочи, че на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода и счита, че кумулативното въздействие на условията в затвора не е годно да доведе до твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, огорчение и възмущение.

Ответната страна заявява, че е изпълнила задълженията си и че не са налице незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца. В заключение ответната страна поддържа, че предявената парична претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

От фактическа страна Съдът установява следното:

От приетата по делото писмена справка (л. 49), се установява, че ищецът С. Д. П. е бил задържан и приведен в Ареста – Пловдив на 15.05.2024 г., като е пребивавал там непрекъснато до 10.07.2024 г., когато е бил преместен в Затвора – Пловдив, а не до 30.05.2024 г., както е посочено в писмения отговор на ответната страна.

Установява се, че през процесния период ищецът С. Д. П. е бил настанен в килия № 225, находяща се на втори етаж на ареста. Килията е била с обща площ от 14,74 кв. м., като в нея ищецът е съжителствал с още две задържани лица, общо трима души.

В справката е посочено, че санитарният възел в килията е с размери 125/112 см., с площ 1,4 кв. м., като тази площ е включена в общата квадратура на помещението. След приспадане на площта на санитарния възел, използваемата жилищна площ на килията е 13,34 кв. м., при което на всеки от тримата настанени в помещението се е падала жилищна площ от 4,45 кв. м.

От данните в справката се установява, че килията е била оборудвана с три легла с размери 190/70 см., като две от леглата са били разположени едно над друго, както и с маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар е включвал възглавници, одеяла и чаршафи, като чаршафите са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста. На задържаните лица е била предоставена и възможност да използват собствени чаршафи.

В справката е отразено, че коридорите и всички общи помещения в Ареста – Пловдив са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Представени са два протокола за извършена ДДД обработка на Арест Пловдив с дати 01.06.24г. и 27.07.24г. (л. 61 и л. 62).Храната на задържаните лица се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер, от Затвора – Пловдив. Количеството и калорийният ѝ състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, като разпределението на храната е извършвано за всяко задържано лице при спазване на разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Установява се още, че всяка килия е била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, като топла вода е била осигурявана всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, обслужващи двата етажа на ареста. В помещението е била изградена система за диференцирано дневно и нощно изкуствено осветление, съобразена с изискуемите стандарти за осветеност.

От справката се установява, че Арестът – Пловдив е бил оборудван с водни климатични конвектори, свързани към газов котел за отопление, както и с чилърна инсталация за охлаждане през летния сезон. Вентилацията е била осигурена чрез всмукателна и нагнетателна система, при която посредством въздушни турбини въздухът от помещенията се е отвеждал навън, а пресен въздух отвън е постъпвал в килиите.

Дневна светлина в килията е прониквала през прозорец с размери 150/150 см., снабден с отваряемо крило, което е позволявало проветряване. На ищеца е било осигурявано ежедневно времето за престой на открито, предвидено в закона, в обособени карета, разположени извън сградата на ареста, на територията на Затвора – Пловдив, като престоят е бил организиран по утвърден месечен график и е бил с продължителност един астрономичен час дневно.

От приетата по делото писмена справка (л. 120), изготвена от инспектор Г. А. въз основа на данни от информационната система ИСИН, се установява, че ищецът С. Д. П. е постъпил в Затвора – Пловдив от ОЗСА – Пловдив на 10.07.2024 г. При постъпването си е бил настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение, където е пребивавал до разпределянето му в пета група на 16.07.2024 г.

От справката се установява, че през периода на престоя си в стая „РЦ“ на Приемно отделение ищецът е пребивавал с други лишени от свобода, както следва: на 10.07.2024 г. – с 6 лица, на 11.07.2024 г. – с 6 лица, на 12.07.2024 г. – с 3 лица, на 13.07.2024 г. – с 3 лица, на 14.07.2024 г. – с 4 лица и на 15.07.2024 г. – с 5 лица.

Посочено е, че стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв. м., като тази площ е без включена площ на санитарния възел. В справката е отразено, че санитарният възел към помещението е с площ 2,66 кв. м. и разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,20 м. Санитарният възел е снабден с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,20 м. и 1,00 м. х 1,20 м., както и с две осветителни тела, осигуряващи изкуствено осветление и достъп до дневна светлина. Отоплението в помещението е осъществявано чрез централно парно отопление.

В справката е посочено, че санитарната обработка срещу дървеници, хлебарки, гризачи и други вредители в Затвора – Пловдив се извършва редовно от външна лицензирана фирма. Отразено е, че за процесния период няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стая „РЦ“, нито с какви размери са били те.

Посочено е още, че при постъпването си в затвора на всички лишени от свобода, включително и на ищеца, са предоставяни за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като е осигурена възможност за използване и на лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

В справката изрично е отбелязано, че по време на престоя си в Приемно отделение ищецът не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

От приета по делото справка (л. 122), се установява, че за периода от 16.07.2024 г. до 28.07.2024 г. ищецът С. Д. П. е бил настанен в V-та група на Затвора – Пловдив, в спално помещение № 56.

Съгласно справката, спално помещение № 56 в V-та група е с площ 27,89 кв. м., като тази площ е без включена площ на санитарния възел. Помещението разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м. Санитарният възел към помещението е с площ 2,33 кв. м., разполага с един отваряем прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м. и представлява обособено помещение с отделен вход.