Решение № 1000 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20222100101999 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на А. Д. М., ЕГН **********, от ***** и М. Д. М., ЕГН **********, от *****, против И. Т. К., ЕГН **********, от *****, С. В. К., ЕГН **********, от ***** и В. И. К., ЕГН **********, от ***** за обявяване за недействителен по отношение на ищците сключения между И. Т. К. и С. В. К. от една страна и В. И. К., със съгласието на назначения й от съда за извършване на действието особен представител Иван Илчев Николов договор за дарение на недвижим имот от 13.08.2020 година, обективиран в нотариален акт № 86, том 2, рег. № 6092, дело № 266 на нотариус рег. № 458 на НК, вписан в АВ, с вх. peг. 8851, акт. 90, том 27, дело № 4979 по отношение на дарената част от И. Т. К. на В. И. К. ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ОГКК, с адрес на имота *****, ***, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре, с площ от 61.05. кв. м., избено помещение № 5 с площ от 5.06 кв. м., при съседи: на същия етаж - СО с идентификатор № ***, под обекта - СО с идентификатор № ***, над обекта - СО с идентификатор № ***.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищците са кредитори на първия ответник, с вземане, произтичащо от присъда № 260119 от 21.10.2021 година, постановена по НОХД №1479/2020 година по описа на Pайонен съд-Бургас, потвърдена с решение № 144 от 28.07.2022 година по ВНОХД № 115/2022 година. Със същата ответникът И. Т. К. бил признат за виновен в това, че на 07.04.2018 1 година, в град Бургас, *** от метална каса, намираща се в складово помещение на къща за гости „Гран Виа“, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използването на неустановено техническо средство, упражнил натиск и повредил заключващия механизъм на врати, водещи към помещения, стопанисвани от ищците, както и повредил заключващия механизъм на метална каса посредством счупване /изкъртване/ и разблокиране на електронно кодовия механизъм, отнел от владение на ищците техни общи движими вещи в големи размери - пари, като следва: 1 100 евро, равняващи се на 1 251.34 лева, съгласно официалния курс на БНБ; 140 щатски долара, 1 равняващи се на 223.34 лева, съгласно официалния курс на БНБ за деня и 74 625.25 лева или общо пари в размер на 77 000 лева, по 38 500 за всеки един от тях, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За вземането си те са предявили граждански иск за сумата от 77 000 лева пред Бургаския окръжен съд, по което било образувано гражданско дело № 20222100101652, приключило с осъдително решение.

Ответникът И. Т. К. извършил действие, с което увредил кредиторите си А. Д. М. и М. Д. М. по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. След справка в имотния регистър ищците установили, че с нотариален акт за дарение от 13.08.2020 година, обективиран в нотариален акт № 86, том 2, рег. № 6092, дело № 266 на нотариус рег. № 458 на НК, вписан в АВ, с вх. peг. 8851, акт. 90, том 27, дело № 4979 ответникът и неговата съпругата прехвърлили на дъщеря си В. И. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота в *****, ***. Увреждането било налице, тъй като извършената разпоредителна сделка препятствала възможността кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника.

Твърди се, че е налице знание за увреждането и у двете страни по увреждащата сделка. Същата била безвъзмездна - дарение, извършено между родители и дъщеря. Знанието им се предполагало до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

С оглед на това, знанието за увреждането и у двете страни по сделката в случая се презюмирало. Самата сделка била извършена след възникване на вземането на ищците, поради което длъжникът категорично знаел, както за съществуване на вземането, така и за увреждащия характер на извършените от него разпоредителни действия.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците с указание за възможността в едномесечен срок от получаването им да депозиран писмен отговор и упражнят предоставените им от нормата на чл. 131 от ГПК права.

В така предоставения срок отговор са депозирали втората и третата 2 ответница. Изразили със същия становище за допустимост на заявените искови претенции, съответно неоснователност по същество. Твърди се от тях, че ищците се легитимират като кредитори на първия ответник с посочената от тях влязла в сила присъда. Поради това считат, че атакуваната разпоредителна сделка е извършена преди възникване на вземането, в който случай приложение намира нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която сделката е недействителна, само ако е предназначена от длъжника и лицето, с което договаря, да увредят кредитора. Твърдят в тази връзка, че нито една от тях не знаела за увреждането. С. К. и И. К. били във фактическа раздяла повече от 7 години, от когато последният съжителствал с друга жена. Съпругата му С. К. не знаела за твърдяното увреждане, а приела като разумно действие отношенията между тях по повод имуществото - съпружеска имуществена общност да бъдат уредени с извършването на разпоредителна сделка в полза на тяхната дъщеря. Последната към този момент била непълнолетна и изобщо не била запозната с престъпната дейност на баща си.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

В съдебно заседание ответниците поддържат оспорването.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение на кредитора по арг.от чл.133 от ЗЗД.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително вземане, възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ характер, както и да е налице определено субективно отношение – знание за увреждането.

Ищците се позовават на нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а не на чл.135 ал.3 от ЗЗД, като и според съда именно посочената от ищците квалификация на иска намира приложение в настоящия случай. Вземането за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане възниква от момента на деликта – чл.45 ал.1 от ЗЗД, като реализирането на наказателна отговорност с присъда (в случаите, когато деликтът е и престъпление) е ирелевантно за възникване на материалното притезателно право на обезщетение. Затова, от съпоставката на 3 датата на непозволеното увреждане в резултат на кражба, извършена на 07.04.2018 година, и датата на договора за дарение - 13.08.2020 година, се налага извод за възникване на вземането преди атакуваното действие и следователно приложима е именно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Вземането е съдебно установено с решение №857/19.07.2023 год., постановено по гр.д.№1652/22 год. по описа на БОС, потвърдено с решение №65/25.03.2024 год. по в.гр.д.№34/24 год. по описа на БАС, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение №2760/30.05.2025 год. по гр.д.№3492/24 год. 2-ро гр.о. ВКС.

Между страните е безспорно, че на 13.08.2020 година е бил сключен договор за дарение на недвижим имот между И. Т. К. и С. В. К. от една страна като дарители и В. И. К. като надарена, действаща със съгласието на назначения й от съда за извършване на действието особен представител Иван Илчев Николов, обективиран в нотариален акт № 86, том 2, рег. № 6092, дело № 266 на нотариус рег. № 458 на НК, вписан в АВ, с вх. peг. 8851, акт. 90, том 27, дело № 4979,с предмет недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ОГКК, с адрес на имота *****, ***, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре, с площ от 61.05. кв. м., избено помещение № 5 с площ от 5.06 кв. м., при съседи: на същия етаж - СО с идентификатор № ***, под обекта - СО с идентификатор № ***, над обекта - СО с идентификатор № ***.

Предметът на дарението е представлявал вещ, притежавана от дарителите в режим на СИО, с която те са надарили непълнолетната си дъщеря.

От представената справка от СВ за вписванията, отнасящи се за ответника К., е видно, че в съвсем кратък период от време той е извършил поредица от прехвърлителни действия, в т.ч. и процесното. Три дни преди дарението, на 10.08.2020 год., той е продал ½ ид.ч. от апартамент в гр.Бургас, к-с“Славейков“ с площ от 53,820 кв.м., и ¼ ид.ч. от апартамент в гр.Бургас, к-с „Лазур“ с площ от 68 кв.м., като купувач по двете сделки е Р.А.Б..

Съдебната практика със задължителен характер приема, че действието на длъжника уврежда кредитора когато длъжникът се лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не се обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си.

В конкретния случай чрез атакуваната сделка ответникът К. директно е намалил имуществото си, служещо като обезпечение на неговите кредитори, без да получи насрещна престация, при това след като е продал други притежавани имущества, което сочи на извод за увреждащ характер на договора.

Обективното увреждане на кредиторите обаче не е достатъчно за 4 основателност на Павловия иск – необходима е недобросъвестност както на длъжника, така на и съдоговорителя, изразяваща се в знание за увреждащия характер на действието, но само в случай, че действието е възмездно. Когато действието е безвъзмездно, такава недобросъвестност у третото лице – приобретател не се търси, тъй като законът предпочита интереса на кредитора, а не на третото лице, което не е престирало нищо срещу полученото – чл.135 ал.1 изр.второ от ЗЗД и т.1 от ТР №5/29.12.2014 год. по т.д.№5/13 год. ОСГТК ВКС, решение №201/31.10.2018 год. по гр.д.№1036/18 год. 3-то гр.о. ВКС.

От момента на противозаконното отнемане на парични средства от партимониума на ищците първият ответник е бил наясно със задължението си за обезвреда по реда на чл.45 от ЗЗД. Основите на правовия ред забраняват да се вреди другиму и изискват заплащане на обезщетение за имуществените вреди. След като първият ответник е бил наясно с фактите и обстоятелствата, от които произтича задължението му, той е бил недобросъвестен при извършване на дарението – така решение №201/31.10.2018 год. по гр.д.

№1036/18 год. ІV гр.о. ВКС.

Както вече се каза, добросъвестността на приобретателя по дарението е ирелевантна, вкл.ирелевантни са мотивите на родителите за неговото извършване, за липсата на информация за престъпната деятелност на бащата у дъщерята и за възрастта на последната. В съотвествие с горните мотиви не е необходимо да се изследва дали между съпрузите, респ.между бащата и дъщерята са били поддържани отношения в годините преди и след постъпването му в затвора за изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“, нито да се обсъждат свидетелските показания за раздялата на съпрузите от дълго време и неосведомеността на детето.

Възражението, че претенцията е неоснователна поради особения характер на бездяловата СИО, не може да бъде споделено. С цитираното погоре ТР №5/29.12.2014 год. по т.д.№5/13 год. ОСГТК ВКС е разяснено, че бездяловия характер на СИО не е пречка за уважаване на иска. Доколкото само единия от съпрузите има материалноправната легитимация на длъжник, Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник. При това положение, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.