Определение № 906 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500248 по описа за 2026 година

С частна жалба № 377125/ 18.11.2025г. ответникът в първоинстанционното производство П. В. В. обжалва определение от 07.11.2025г, постановено по гр.д.№ 60984/2024г. от СРС, с което съдът е оставил без уважение искането за освобождаването му от внасяне на определения депозит за експертиза. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, защото при основна заплата от 2405 лева и два стари леки автомобила / които не носят доход/, както и издръжката на двама души / на ищеца, майка му, издръжка на две деца, преценката на съда, че молителят има средства да заплати сумата за депозит не е съобразена с битовите, ежедневни разходи на живот на молителя, заплащане на комунални разноски. Счита, че следва да се съобрази, че ответникът упражнява право на защита, като счита, че правото му е накърнено. При условията на евентуалност, се прави искане за намаляване на депозита до поносим за молителя размер.

В срока за отговор, насрещната страна по жалбата – ищец в производството, счита същото за правилно, като развива мотивите, изложени от СРС в оспореното определение .

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е подадена в срок /определението на съда е връчено на жалбоподателя на 10.11.2025г /, държавна такса, предвид оспореното определение не се дължи, жалбата е администрирана, намира следното.

С протоколно определение от 29.10.2025г. на СРС, по искане на ответника , направено в отговора, съдът е допуснал изготвянето на съдебно - психиатрична експертиза, видно от мотивите на съда, за обратно доказване, което всъщност съставлява оборване на твърденията на ищеца в исковата молба, в частност – че ищецът не страда от психично заболяване. Със същото определение от о.с.з., СРС е определил вещо лице и депозит от 300 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от о.с.з.

С молба от 5.11.2025г., процесуалният представител на ответника е направил искане 1 за освобождаване от такси и разноски в производството, в това число - и внасяне на депозит, като е представил декларация по чл.83,ал.2 ГПК. В нея е посочено, че ищецът няма сключен граждански брак, като има заплата / посочено като „основна/ - 2405 лева, осигурява издръжка на себе си и майка си, не притежава недвижими имоти, като има два леки автомобила – 2008г. и 2013г., не притежава влогове, като в графа „други обстоятелства“ молителят е посочил, че осигурява издръжка на едно непълнолетно дете в размер 250 лева, и на пълнолетно дете от 200 лева, за университет.

Първоинстанционният съд, след разпореждане да се изготвят справки с отдалечен достъп, е установил, че молителят има две деца – син, роден 2005г., и син, роден 2013г., както и че ищецът има сключени два безсрочни трудови договора, непрекратени към справката – с трудов договор, сключен на 1.2.2008г., ищецът е назначен на длъжността „шофьор на такси“, като с трудов договор, сключен на 18.6.2025г., ищецът е назначен на трудов договор като „шофьор на автобус“.

С оспореното определение, като е приел, че молителят полага труд по две трудови правоотношения, декларирал е движимо имущество, недоказано е твърдението за заплащане на издръжка, и същото е неоснователно.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна, а оспореното определение е правилно.

Действително, молителят към датата на произнасянето на СРС е бил назначен на две трудови правоотношения, без вписване, че някое от тях е прекратено. Същевременно, молителят декларира, и поддържа пред въззивния съд, че получава основно възнаграждение от 2405 лева. Неясно остава обстоятелството дали и какви доходи получава молителя от дейността като таксиметров шофьор. Дори да се приеме, че не получава доходи от тази дейност, то следва да се посочи, че липсват каквито и да е доказателства, че майката на молителя е лице, което се нуждае от допълнителни доходи за издръжката си, както и че е налице хипотезата на чл.139 СК, още по – малко какви средства предоставя молителят за издръжката на родителя си. Липсват доказателства за твърдението, направено в частната жалба, че молителят заплаща консумативни разноски, още по – малко за неговия размер.

Към момента на произнасянето на СРС, както и към момента на произнасянето на въззивния съд, молителят е декларирал единствено, че получава 2405 лева, че плаща издръжка на непълнолетното си дете, в размер 250 лева, и на пълнолетно дете от 200 лева, за университет. Не са представени никакви доказателства за определената издръжка на двете деца. Ако се приеме декларираният от молителя размер, то разходите възлизат на 450 лева.

При недекларирани доходи от таксиметрова дейност, и ако се съобрази, че това е единственият доход на ищеца, то извън средствата, платими ежемесечно за издръжка, остава сумата 1950 лева. Към произнасянето на съда през месец ноември 2025г., линията на бедност по данни на НСИ възлиза на 638 лева, а средната заплата за страната - 2549 лева, при минимална работна заплата от 1077 лева. Дори съдът да не взема предвид автомобилите, притежавани от молителя, отново остава свободна от разходи сума от 1950 лева. При недоказани други разходи, молителят не доказва твърдението си, че е лице, което няма средства, за да плати сумата 300 лева, ето защо, молбата е напълно неоснователна, както е 2 приел и първоинстанционният съд.

Относно искането за намаляване на депозита, съдът намира, че не следва да се произнася в рамките на производството по частната жалба, защото това определение на първоинстанционния съд не е сред определенията, подлежащи на обжалване. На собствено основание, определението не е окончателно, тъй като възнаграждението на вещото лице за изготвена експертиза се определя от съда при приемането й, в съответствие с декларираните в справка – декларация от вещото лице данни за действително отработени часове, в съответствие с чл.24 от Наредба № Н-1-14.2.2023г.- за вписването, квалификацията, възнаграждението на вещите лица.

На основание чл.274,ал.2 ГПК, настоящото определение е окончателно.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 377125/ 18.11.2025г. на П. В. В. против определение от 07.11.2025г, постановено по гр.д.№ 60984/2024г. от СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3