Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2989 от 20.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10157/2023
Вид
Решение № 2989
Подписан
20.05.2024
В сила
20.05.2024
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.29 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2989 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100510157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „Софийска вода“ АД- гр. София- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да измени постановление за разноските по изпълнително дело № 2023851 0401026 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие- СГС, относно начислени такси по т.4 и т.31 ТТРЗЧСИ, обективиран в уведомление от 24.07.2023 г. Жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено решение за отмяна на постановлението за разноските в горепосочената част.

Взискателят по изпълнителното дело- „Б.С.М.“ ЕООД не изразява становище по жалбата на длъжника.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 202385104 01026 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на КЧСИ, е образувано по повод подадена на 22.03.2023 г. от 1 взискателя „Б.С.М.“ ЕООД- чрез адв. М. Л. писмена молба с приложен към нея Изпълнителен лист от 7.07.2022 г., издаден въз основа на решение по гр. дело № 39215/ 2021 г. на СРС, с което "Софийска вода“ АД /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на праводателя на взискателя- адв. С.Д. /цедент/ сумата 300 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

На 22.03.2023 г. е издадено постановление за разноски по изпълнителното дело, с което ЧСИ е „приел за събиране“ разноски по ТТРЗЧСИ, включващи сумата 24 лв. /с ДДС/, обозначена като „допълнителни разноски по т.31“.

С резолюция от 5.04.2023 г. ЧСИ е “приел за събиране“ допълнително разноски по т.4 ТТРЗЧСИ, чийто размер е посочен в уведомление от 3.05.2023 г.- 12 лв. /с ДДС/, като такса за същото уведомление.

При съобразяване на всички релевантни за преценка основателността на жалбата факти и обстоятелства Софийски градски съд намира, че обжалваното постановление на ЧСИ е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.

Липсва основание за начисляване и събиране от длъжника по изпълнението както на таксата по т.4 ТТРЗЧСИ- „з а изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа“, в размер на 10 лв., така и на таксата по т.31 ТТРЗЧСИ„допълнителни разноски за: а) получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения“; и т.н., тъй като липсват доказателства първата, представляваща обикновена такса, и втората, представляваща допълнителни разноски, да са били авансово заплатени от взискателя- съобразно разпоредбата на чл.29 ТТРЗЧСИ. Необосновано е събирането им и поради обстоятелството, че такива действия по изпълнението от страна на ЧСИ фактически не са били извършени, тъй като книжа от категорията на посочените в т.4 ТТРЗЧСИ не са били изпращани по пощата от ЧСИ, като основание за плащането на разноски за изпращането на книжа по електронна поща в случая липсва. „Изпращане по пощата“ по смисъла на т.4 ТТРЗЧСИ изисква ползването на пощенска услуга по Закона за пощенските услуги, което е свързано със заплащането на разходи на лицето /пощенски оператор/, предоставящо пощенски услуги, каквито не се дължат при изпращането на книжа по електронна поща. Няма данни да са извършени от ЧСИ и посочените в т.31 ТТРЗЧИ дейности, налагащи извършването на допълнителни разноски на това основание. При това положение възлагането на посочените разноски в тежест на длъжника по изпълнението е незаконосъобразно и обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ по жалбата на „Софийска вода“ АД- гр. София- длъжник по изпълнението, Постановление на ЧСИ от 24.07.2023 г. /обективирано в уведомление от същата дата/, издадено по изпълнително дело № 2023851 04 01026 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е „отказана отмяна на приетите за събиране“ такса по т.4 ТТРЗЧСИ- в размер на 12 лв. /с ДДС/, и такса по т.31 ТТРЗЧСИ- в размер на 24 лв. /с ДДС/.

Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3