Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15070 от 01.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38634/2023
Вид
Решение № 15070
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15070 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110138634 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от *********, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************, срещу И.

С. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.01.2017 год. между ********* и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 808439/17.01.2017 г. и договор за поръчителство, по силата на които била отпусната сумата от 600,00 лева. Твърди още, че срокът на действие на договора бил 12 месеца с краен срок на погасяване - 31.01.2018 г. Изложени са твърдения, че на 02.03.2021 г. вземането било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество, за което ответникът бил уведомени надлежно с имейл от 01.04.2021 г. Поддържа, че за периода след датата на извършване на цесията до датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил погасил задължението си, за което било образувано ч. гр. дело № 3013/2023 г. на СРС, 154 състав. Искането е съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 516,10 лева (петстотин и шестнадесет лева и 10 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 102,50 лева (сто и два лева и 50 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 28.02.2017 г. до 31.01.2018 г., сумата 212,05 лева (двеста и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., 424,15лева (четиристотин двадесет и четири лева и 15 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за период от 17.01.2017 г. , ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,39 лева (сто четиридесет и пет лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3013/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира сторени по заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявеният иск като недопустим, алтернативно неоснователен по основание и по размер. Твърди още, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод, че кредитът е реално усвоен, както и да е налице основание за плащане по него.

Навежда възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност, на основание чл.

110 и чл. 111 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявеният иск като недопустим, алтернативно като неоснователен за главница и лихви, както и претендираните от ищеца разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото представен договор за потребителски кредит № 808439, сключен на 17.01.2017 г. между ********* и И. С. Д., като кредитополучател. В предмета на договора е посочено, че горепосоченото дружество, се задължава да предостави на кредитополучателя – настоящ ответник, потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от дружеството. В Приложение № 1 към договора е посочено, че предоставения кредит е в размер на 600,00 лева, при лихвен процент по кредита – 41,24 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 50,00 %, със срок на кредита – 12 месеца, брой погасителни вноски – 12, с размер - 61,86 лева.

Съгласно обективирания в приложението погасителен план, първата погасителна вноска е с падеж на 28.02.2017 г., а последната – на 31.01.2018 г. С чл. 4 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия за предоставяне на кредити на *********, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

Представена е разписка за извършено плащане № 2000000118689435/17.01.2017 г., видно от която е нареден от страна на ************ в полза на И. С. Д. паричен превод в размер на 531,55 лева, както и справка – извлечение от системата на ************ по договор № 808439, според която чрез ********** в полза на И. С. Д. е заплатена сумата от 531,55 лева с посочено основание на превода „превод разлика по нов заем“, както и сумата от 68,45 лева с посочено основание на превода „погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем“.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство със страни *********** и И. С. Д. от 17.01.2017 г. По силата на последния *********** поело задължение да обезпечи пред ************ задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът И. С. Д. се задължила да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 43,23 лева за периода на действие на договора за кредит. С договор за поръчителство от 17.01.2017 г., сключен между ************, в качеството на кредитор, и ***********, в качеството на поръчител, поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за потребителски кредит № 808439 на 17.01.2017 г. и последиците от неизпълнението.

По делото е представен договор за цесия от 02.03.2021 г., сключен между ************ и *********** от една страна, като цеденти и *********, като цесионер, на ищеца са прехвърлени парични вземания по договори за кредит, парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя *********** в правата на кредитора ************ по просрочени и неизплатени договори за кредит, сключени между ************, като първоначален кредитор и физически лица, в качеството им на кредитополучатели, както и парични вземания по договорите за предоставяне на поръчителство по тези потребителски кредити, които би трябвало да са индивидуализрани в Приложение № 1 към цесионния договор.

Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по делото.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното по предявения иск:

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.

1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е извършено валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответника. С оглед възражението на ответника за погасяване на задължението поради изтекли давностни срокове, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на 2 процесните задължения, както и възражението си за изтичането на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва.

По делото се твърди договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство да са сключени с ответника чрез средства за комуникация от разстояние. В тази връзка са представени документи, които не носят подписа на ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПК, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и общи условия към него.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). В случая по делото не е представено подаденото заявление в електронна форма на хартиен носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни документи във връзка с кореспонденцията между страните. По делото не е представен и договорът за кредит под формата на електронен документ и поконкретно – носителят, от който същият може за бъда възпроизведен (магнитен, оптичен или друг носител). Следователно, настоящия съдебен състав счита, че по делото не се установява, валидно сключен договор за заем от разстояние под формата на електронен документ между кредитора и ответника.

Отделно от изложеното и дори да се приеме, че е била спазена формата за сключване на договора за потребителски кредит, следва да се посочи, че получаването на сума не е от естество да обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези посочени от ищеца. Получаването на сумата от ответника предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Липсата на съгласие има за последица липсата на договорна връзка между страните.

Съдът не споделя изложените от ищеца доводи в смисъл, че дори да се приеме, че не е налице сключен по реда на ЗПФУР договор за кредит, то следва да се приеме, че е налице валидно облигационно отношение между ********* и ответника, доколкото договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума от заемателя. Доводите на ищеца са неоснователни, доколкото реалният характер на договора за заем не изключва съгласието на заемателя за получаване на сумата, като елемент от фактическия състав на договора. Обстоятелството, че заемодателят е отразил счетоводно сумата по процесния договор за потребителски кредит, също не води до извод за изразено от ответника съгласие за сключване на процесния договор.