Решение № 1000 от 07.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пловдив, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330112847 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът Е. Р. П. е предявил против „Макс Колект“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 24, 90 лв. – главница по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет от 03.01.2011 г., сумата от 7, 51 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до изплащане на вземането, и сумата от 125 лв. – разноски, обективирани в изпълнителен лист от 14.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 284/2014 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано изп.д. № ***** по описа на ** К. П. с рег. № ** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

В исковата молба се твърди, че в полза на „Макс Колект“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 14.04.2014 г. въз основа на Заповед № 108/16.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 284/2014 1 г. на Районен съд – Пловдив за сумата от 24, 90 лв. – главница по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет от 03.01.2011 г., сумата от 7, 51 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до изплащане на вземането, и сумата от 125 лв. – разноски. Сочи, че по молба на кредитора от 03.08.2020 г. е образувано изп.д. № ***** по описа на ** К. П. с рег. № ** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, по което не са предприети изпълнителни действия. Твърди, че е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради изтичане на предвидената в закона давност, но последната бил оставена без уважение. Счита, че до момента на образуване на изпълнителното производство е изтекла общата погасителна давност от 5 години, започнала да тече на 14.04.2015 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Макс Колект“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се прави възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Пловдив, тъй като счита, че в случая не следва да намери приложение специалната разпоредбата на чл. 113 ГПК. Моли се за прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд. В отговора на исковата молба са изложени и подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че за принудителното събиране на вземането първоначално е образувано изп.д. № ** г. по описа на ** К. П., което е прекратено по преценка на кредитора, като твърди, че с молбата за прекратяване на изпълнителното дело не е признал недължимостта на задължението. Твърди, че давността за вземането е прекъсната с молбата за образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П., в която са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети. Счита, че за вземането установено с влязла в сила заповед за изпълнение следва да намери приложение общата петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 3 ЗЗД, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Сочи, че от образуването на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. до образуването на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. не е изтекъл давностният срок. Твърди, че по новообразуваното изпълнително дело претендира само разноските по заповедта за изпълнение, което е 2 ирелевантно, тъй като преценка на кредитора е каква част от задължението да претендира. Твърди, че с образуването на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. давността по отношение на вземането също е прекъсната. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че задълженията, предмет на издадения изпълнителен лист са погасени по давност, изтекла до датата на образуване на изпълнителното производство. В този смисъл предявеният иск е такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а не за установяване на изтекла погасителна давност за задължението в хода на образуваното изпълнително производство по реда на чл. 439 ГПК, доколкото в изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 23146/11.10.2022 г. и с уточнителна молба от 31.10.2022 г. ищецът посочва, че предявява исковата претенция единствено на посоченото основание.

Ищецът твърди, че до датата на образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. с рег. № **, е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на образуване на изпълнителното производство.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Установява се, че с изпълнителен лист № 3497/14.04.2015 г. по ч.гр.д. № 3

284/2014 г. на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на “Макс Колект” ООД, ищецът е осъден да заплати сумата от 24, 90 лв. – главница по Договор ** от 03.01.2011 г. за предоставяне на мобилен достъп до интернет от 03.01.2011 г., сумата от 7, 51 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до изплащане на вземането, и сумата от 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Между страните в производството е безспорно, че вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д. № 284/2014 г. на Районен съд – Пловдив заповед за изпълнение са такива на основание сключен между страните договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет, както и че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като против последната не е било депозирано възражение в срок.

Следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на задължението по давност е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, а именно от 14.04.2015 г., доколкото по делото не са налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл съдът съобрази разясненията, дадени с Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, в мотивите, на което се приема, че давностният срок започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В производството по делото не следва да се изследва изтеклата до датата на издаване на заповедта за изпълнение погасителна давност за вземането. При издадена заповед за изпълнение длъжникът следва да защити правата си по реда на чл. 414 ГПК - с подаване на възражение срещу заповедта и в този случай за кредитора възниква правото да предяви установителен иск за съществуване на вземането си. Ако длъжникът не е защитил правата си в рамките на заповедното производство с влизане в сила на заповедта за изпълнение за него се преклудира възможността да оспори по исков ред съществуването на вземането въз основа на факти, настъпили преди издаване на заповедта. В Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените 4 факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й.

Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение да се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност. Следва да се посочи, че заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В този смисъл е Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г., ГК, III г.о. на ВКС и Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 14.04.2015 г. по ч.гр.д. № 284/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано изп.д. № ** г. по описа на ** К. П..

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез 5 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.