Решение № 296 от 29.07.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. П., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101684 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. В. Л., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ***, против Л. К. Т., ЕГН: **********, с местожителство и съдебен адрес гр. П., ***, Е. И. Т., ЕГН: **********, с местожителство и съдебен адрес гр. П., ***, А. И. Я., ЕГН: **********, с местожителство и съдебен адрес гр.

П., ул. „***“ № 26 и А. Г. Я., ЕГН: **********, с местожителство и съдебен адрес гр. П., ул.

„***“ № 26.

Сочи се в исковата молба, че ищецът и майката на първата ответница (Л. К. Т.) Г. В.а С.ова са законни наследници на своите родители В. Г. Л., починал на *** г. и И. Г. Л.а, починала на *** г., в резултат на което по силата на наследствено правоприемство са съсобственици на недвижимото имущество, останало в наследство от родителите им. Посочва се още, че по силата на нот. акт № 59, том I, дело № 186 от 21.05.1969 г. на РС-П., в наследствената маса се включват следните недвижими имоти: 1. Дворно място в гр. П., заснето като имот с пл. № 1216, за който е отреден парцел V (пети) в квартал 49-А, урегулиран с площ от 610 кв.м., ведно с къщата в него, което понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, индивидуализиран по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 651 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес: гр. П., ***, номер на имота по предходен план - 1608, кв. 52, парцел V-пети, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

1

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***,

ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***; както и върху построения върху имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, индивидуализиран по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-1870/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ***, етаж - 0, гараж - 1, с предназначение на обекта - гараж в сграда, брой нива - 1, площ 20,80 кв.м., при съседи: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***, под обекта СОС с идентификатор ***, който СОС е в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, за който първата ответница се е снабдила с Нотариален акт по давност № 053, том III, peг. № 7581, дело № 386 от 17.12.2020 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511, с район на действие РС-П., вписан в СлВп под дв.вх.рег. № 2312/17.12.2020 г., Акт № 2, том IX, дело № 1388/2020 г., без наличие на фактическия състав на чл. 79 от ЗС върху СОС в полза на молителя по акта и нейния съпруг в режим на СИО.

Посочва се, че през годините, в резултат на поредица от правни сделки, касаещи двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П., е възникнал режим на етажна собственост, като самостоятелен обект на приземния етаж от сградата е преминал в изключителна собственост на първата ответница, самостоятелен обект на първия жилищен етаж от сградата е собственост на И. Л., а вторият жилищен етаж е собственост на внука на праводателите - В. С.ов Л., но дворното място е останало в патримониума на праводателите – наследодателите на ищеца и майката на първата ответница, които са наследили по 1/2 ид.ч. от него.

Твърди се, че посредством Нот. акт за покупко-продажба № 177, том I, peг. № 3258, дело № 169 от 12.05.2023 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511, с район на действие РС-П., вписан в СлВп под дв.вх.рег. № 1200/12.05.2023 г., Акт № 22, том V, дело № 673, Л. К. Т., заедно със съпруга си Е. И. Т., е сключила възмездна сделка за прехвърлянето на правата върху описаните недвижимости, като в една сделка са извършили разпореждане с жилищния етаж, гараж и дворно място, респективно с 1/2 ид.ч. от гореописания съсобствен ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П., в полза на купувачите - вторите ответници А. И. Я. и А. Г. Я., без знанието на ищеца и отправяне на предложение до него за изкупуване, като съсобственик върху земята, при същите условия, и дадено от същия предварително съгласие за разпореждане в полза на трети лица, т.е. при несъблюдаване на изискванията на законодателя по чл. 33, ал. 1 ЗС.

Релевира се, че макар и правната последица да не е нищожност на сделката, то се касае за пряко нарушаване на изискването на хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗС, установяваща задължение за предлагане на другите съсобственици за изкупуване при покупко-продажба, ведно с настъпване на преобразуващото право на изкупуване като акцесорно право.

Навежда се, че на 31.10.2023 г. при разговор с вторите ответници - семейство Я.и, които ищецът считал за наематели, узнал за действителния им правен статут, а именно на нови 2 собственици на наследственото имущество.

Ищецът оспорва обстоятелството, че към 17.12.2020 г. продавачите по спорната сделка са придобили и са разполагали с материални права по давност и в режим на съпружеска имуществена общност по отношение на един от прехвърлените имоти, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.

(гараж), като твърди, че в спорното дворно място на името на родителите му В. и И. Л.и били изградени два гаража с негово участие, включително и спорният такъв, а след открИ.е на наследството по отношение на визираните обекти не е извършвано разпореждане или делба между законните наследници. Навежда се, че с последващото дарствено разпореждане от другия наследник Г. С.ова, другият дял от 1/2 ид.ч. е преминал в лична собственост на ответницата Л. Т., която заедно със съпруга си Е. Т., в режим на СИО, необосновано е процедирала обстоятелствена проверка за установяване на право на собственост върху спорната гаражна клетка в наследствения имот.

Твърди се още, че спорният гараж не е бил във фактическа власт, в заявения давностен период за Т.и, които установили такава едва след дарственото разпореждане на 07.12.2020 г., както и че към датата на разпореждане със същия - 12.05.2023 г., когато гаражът е продаден на вторите ответници и понастоящем, последните са същинските владелци на имота (включително и към момента на депозиране на иска). Поддържа се, че в резултат на липсата на установен фактически състав на давността за ответниците Т.и, липсва правна възможност за законовото зачитане на права в патримониума им и съответно на прехвърляне на такива на вторите ответници Я.и и по отношение на втория спорен обект, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.

(гараж).

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което:

Приемайки за действителен сключения между ответниците Л. К. Т., с ЕГН ********** и Е.

И. Т., с ЕГН **********, като продавачи и ответнците А. И. Я., с ЕГН ********** и А. Г. Я., с ЕГН **********, като купувачи по Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 177, том I, peг.

№ 3258, дело № 169 от 12.05.2023 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511, с район на действие РС-П., вписан в СлВп. под дв.вх.рег. № 1200/12.05.2023 г., Акт № 22, том V, дело № 673 и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, да допусне ищецът С. В. Л., с ЕГН **********, да изкупи правото на собственост върху 1/2 ид. част от Дворно място в гр. П., заснето като имот с пл. № 1216, за който е отреден парцел V-пети в квартал 49-А, урегулиран с площ от 610 кв.м., което понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № ***, индивидуализиран по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-1870/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 651 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес: гр. П., ***, номер на имота по предходен план - 1608, кв.

52, парцел V-пети, при съседи на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

3

*** и ПИ № ***, като в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила заплати на първоначалните купувачи сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, договорена като продажна цена по сделката;

Признавайки за установено по отношение на ответниците Л. К. Т., с ЕГН ********** и Е. И.

Т., с ЕГН **********, правото на собственост на действително легитимирания наследствен правоприемник С. В. Л., с ЕГН **********, с припадащата му се наследствена квота - 1/2 ид.ч. от наследствената маса на наследодателите му - В. Г. Л., поч. на *** г. и И. Г. Л.а, поч. на *** г. и върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, индивидуализиран по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ***, етаж - 0, гараж - 1, с предназначение на обекта - гараж в сграда, брой нива - 1, площ 20,80 кв.м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор № ***, СОС с идентификатор №

*** и СОС с идентификатор № ***, под обекта: СОС с идентификатор № ***, който СОС е в сграда с идентификатор №

***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, за който първата ответница като молителката в открито охранително нотариално производство се снабдила с Нотариален акт по давност № 053, том III, peг. № 7581, дело № 386 от 17.12.2020 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511, с район на действие РС-П., вписан в СлВп. под дв.вх.рег.

№ 2312/17.12.2020 г., Акт № 2, том IX, дело № 1388/2020 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да отмени издадения в полза на отв. Л. К. Т., с ЕГН ********** и Е. И. Т., с ЕГН **********, документ за собственост, обективиран по съдържание в Нотариален акт по давност № 053, том III, peг. № 7581, дело № 386 от 17.12.2020 г. на нотариус Фани Шутова, рег. № 511, с район на действие РС-П., вписан в СлВп. под дв.вх.рег. № 2312/17.12.2020 г., Акт № 2, том IX, дело № 1388/2020 г., за удостоверяване на правото на собственост, придобито по давност, до размера на заявената и претендирана с настоящата наследствена квота от 1/2 ид.част, ведно с произтичащите от това правни последици за последващите приобретатели и същински владелци към момента на депозиране на иска.

Признавайки за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.част от индивидуализирания обект, на основание чл. 108 от ЗС, да осъди ответниците А. И. Я., с ЕГН ********** и А. Г. Я., с ЕГН **********, като същински владелци към датата на депозиране на исковата молба, да предадат собствеността и владението на действително легитимирания собственик - ищеца С. В. Л., с ЕГН **********, върху припадащите се и признати по наследство и обем права на върху 1/2 ид.част от така индивидуализирания имот, представляващ Гараж в сграда, брой нива - 1, площ 20,80 кв.м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор № ***, СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***, под обекта: СОС с идентификатор № ***, който СОС е в сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***.

Претендират се сторените по делото разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответната страна, се поддържа становище за 4 неоснователност на предявените искове.

По отношение на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС ответната страна не оспорва обстоятелството, че ответницата Л. Т. е продала на ответниците Я.и 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот - ПИ с идентификатор ***, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и че при сключване на договора за продажба на процесните недвижими имоти ответницата Л. Т. не е предложила на ищеца да изкупи процесните 1/2 ид.ч. от съсобствения поземлен имот. Твърдят обаче, че това не е било необходимо, тъй като, както е посочил и ищецът, по отношение на двуетажната жилищна сграда, изградена в процесния поземлен имот, е налице вертикална етажна собственост. В тази връзка, посочват, че при хоризонталната етажна собственост земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата - суперфициарна собственост. По изложените съображения релевират, че чл. 66, ал. 1 ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се идеални части от дворното място, както и че това са единствените случаи, при които чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или част от сграда.