Решение № 1455 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100103170 по описа за 2024 година

Ищецът К. Б. С. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на същата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2023 г. в гр. Пазарджик на път II-37, километър 122-1-600 в посока АМ „Тракия“ по вина на Я. А. Д. - водач на л.а. „БМВ Х5 Драйв“ с peг. № PA ******* КМ, който нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, като реализирал удар с движещия се пред него л.а. „Фолксваген Поло“ с peг. № *******, управляван от майката на ищеца, в който последният пътувал.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП.

Претендира законната лихва за забава от 11.05.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебна претенция за доброволно плащане пред ответника.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Признава, че въз основа на извънсъдебно заявената от ищеца застрахователна претенция е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800 лв. и за имуществени вреди в размер на 10.50 лв. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал автомобила без поставен обезопасителен колан. Счита претенцията 1 за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с водача на лекия автомобил към датата на ПТП.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор относно механизма на настъпване на процесното ПТП и факта, че същото е резултат от противоправното виновно поведение на застрахования при ответника водач Я. Д., който на 16.03.2023г. при движение с управлявания от него л.а. БМВ, модел „Х5 Драйв 3.5Д“ с peг.

№ РА ******* КМ по второкласен път II-37, км. 122+600, в дясната пътна лента на еднопосочното платно за движение в посока от гр. Пазарджик към АМ „Тракия“ преди табелата „край на населено място Пазарджик“ около 21.30 часа е застигнал и ударил отзад управлявания от майката на ищеца автомобил.

Установено е, че основната причината за настъпване на произшествието е в субективните действия на водача на л.а. „БМВ“, който не е внимавал достатъчно при управлението на автомобила, със скорост по-висока от допустимата за населено място, и е допуснал да застигне и да удари отзад движещият се попътно пред него л.а. „Фолксваген Поло“. Водачът на л.а.

„Фолксваген Поло“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от ангажираните писмени доказателства от административнонаказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, АУАН серия GA акт № 903092/17.03.2024 г., Докладна записка с peг. № 5065/29.03.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПазарджик, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 49/16.03.2023г. и влязлото в законна сила Наказателно постановление № 231006-0006535/31.03.2023 г., по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПазарджик, приетите по делото и неоспорени от страните заключения на вещото лице доц. А. по назначените САТЕ (лист 110 и сл.) и КСМАТЕ (лист 116 и сл.), както и от показанията на водача на л.а. БМВ Я. Д..

При разпита в о.с.з същият заявява, че е другия участник в процесното ПТП. Спомня си за произшествието, което се случило на 1,5 - 2 км. след стадиона (в гр. Пазарджик), преди село Драгор. Заявява, че пътувал от гр.

Пазарджик към селото си при мъгливо време, с киша и намалена видимост, поради което шофирал със скорост от около 80-90 км/ч. в дясната лента на платното за движение, когато ударил лек автомобил „Фолксваген Поло“ отзад.

Заявява, че преди удара не видял автомобила пред него. След удара слязъл, за да види как са пътниците в другия автомобил, който се намирал на около 20 метра напред, и установил, че в него има две деца и една жена, след което се 2 обадил на тел. 112, за да съобщи за ПТП. По-голямото момче било на предната седалка, а по-малкото - отзад. Няма спомен дали момчето отпред е било с предпазен колан. Признава, че във връзка с това ПТП му е наложено наказание за несъобразена скорост и неспазване на дистанция.

От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък и разкъсно-контузна рана на главата, повърхностна травма на лява подбедрица, както и обща контузия на гръбначния стълб.

След инцидента на 16.03.2023 г. К. С. е транспортиран от екип на Център за спешна медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ „Пазарджик", където постъпва в 22,49 часа. Поставена му е основна диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“. Напуснал болничното заведение в 01,15 часа на 17.03.2023 г. след проведени изследвания на ПКК, ЕКГ, преглед от хирург, рентген на глава и шийни прешлени и компютърен томограф (КТ) на главен мозък, в резултат на които е констатирано задоволително общо състояние, без отклонения от страна на вътрешните органи и системи и с препоръка за хоспитализация в хирургично отделение.

В периода 17.03. – 23.03.2023 г. е проведено болнично лечение в клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. При постъпването ищецът е имал оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж с обективно състояние – разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата. Поставена му е диагноза „комоцио церебри“ с придружаващо заболяване „Хидроцефалия – без оперативно лечение“. Бил е в ясно съзнание, контактен, адекватен, зеници реактивни на светлина, без двигателен дефицит, ТР – контролира, ВКФ - амнезия за травмата. От приетата по делото епикриза от болничното заведение се установява, че са проведени консултации, лабораторни и образни изследвания, които установяват, че ищецът е с ясно съзнание, контактен, адекватен, без двигателен дефицит и с амнезия за травмата. При КТ - изследване на главен мозък не са установени огнищни промени в мозъчния паренхим. След проводени консултации с детски хирург и детски травматолог не са установени данни за увредени вътрегръдни и вътрекоремни органи, като е констатирана болка и повърхностна травма на лява подбедрица. След клинично обсъждане е взето решение за консервативно лечение на ищеца. Проведено е активно наблюдение и симптоматично лечение с натриев хлорид Перфалган. Ищецът е изписан за домашно лечение с препоръки за хранително-двигателен режим.

На 03.04.2023 г. е извършен контролен преглед в спешен кабинет по неврохирургия към КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” по диагнозата “мозъчно сътресение“. Описани са оплаквания от локална болка на мястото на травмата в дясната челно-теменна област на главата, без главоболие.

3

Обективното състояние на ищеца е оценено като добро общо състояние, нормален неврологичен статус. Дадени с а указания при промяна в неврологичния статус да се проведе нова консултация.

На 19.04.2023 г. е извършен повторен контролен преглед в спешен кабинет по неврохирургия към КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” с оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж, без повръщане. Обективно: добро общо състояние, нормален неврологичен статус. Не са установени данни за спешно неврохирургично страдание, налагащо допълнителни изследвания и лечение.

Травматичните увреждания на К. С. получени при процесното ПТП мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата, повърхностна травма на лява подбедрица, обща контузия на гръбначния стълб, са с доказан произход и в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По своя медико-биологичен характер черепно-мозъчната травма се характеризира като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Черпно-мозъчната травма е лека по степен, преценена като мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно зашеметяване, непълен спомен за инцидента, без данни за неврологична симптоматика.

От пряко причинените от процесното ПТП травматични увреждания ищецът е търпял болки и страдания за период до 30 дни, в който период се е възстановил напълно. Травмата при К. С. настъпва и протича на фона на придружаващи заболявания - тежки преморбидни мозъчни увреждания: вродена хидроцефалия, установена в първата година след раждането и симптоматична епилепсия, която се проявила на 9-месечна възраст на ищеца.

Пристъпите зачестили до 10 пъти дневно, което наложило лечение във Франция с промяна на терапията, което намалило пристъпите до 1 път месечно. След инцидента на 16.03.2023г., пристъпите зачестили до 1 път седмично, въпреки повишената лекарствена доза, появили се хронично посттравматично главоболие, замайване, замъгляване на погледа, падания.

Ищецът има забавено двигателно развитие, задръжка в говорното развитие, ментални нарушения, ювенилна идиопатична сколиоза.

Горното се установява от приетата по делото медицинска документация - амбулаторен лист № 1519/20.06.2023 г. за преглед от детски невролог, амбулаторен лист от 14.06.2023 г. за преглед от травматолог, амбулаторен лист от 06.07.2023 г. за преглед от специалист „Физикална и рехабилитационна медицина“, амбулаторен лист от 07.07.2023г. и от 26.07.2023г. за преглед от детски невролог, Експертно решение на ТЕЛК № 130/12 от 17.01.2024 г., както и от приетите по делото и неоспорени от страните заключения на вещо лице др М. по назначените СМЕ и КСМАТЕ, които съдът кредитира изцяло.

4

Според посочените експертни заключения, пряко получените увреждания от ПТП са възстановени в пълна степен, но тяхното неблагоприятно въздействие върху протичането на съпътстващите заболявания продължава и до момента. Вещото лице акцентира, че от една страна, всяка черепно-мозъчна травма протича по-тежко и с повече възможни усложнения при наличие на значими придружаващи и съпътстващи заболявания, особено мозъчни, а от друга – черепно-мозъчната травма утежнява протичането на съпътстващите заболявания, което е изцяло валидно и в конкретния случай, особено по отношение на симптоматичната епилепсия.

Заключението е категорично, че получените травматични увреждания на ищеца се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката Б. А. С. - майка на ищеца. Заявява, че в момента на настъпване на процесното ПТП тя е шофирала л.а. „Фолксфаген Поло“. К. пътувал на предна дясна седалка, а на задната седалка пътувал по-малкият му брат. Били с поставени предпазни колани. Описва детайлно звуковите и физическите си възприятията при настъпването на самото ПТП като силен трясък в момента на удара и при приземяването на автомобила, разпилени отломки от пластмаса и стъкло в купето. След удара забелязала, че ищецът е в безсъзнание, а в дясната част на челото му имало кръв. Поради деформация на купето не успяла да откопчае предпазния си колан и да отвори вратата.

Описва, че нейните и на К. крака били притиснати в долната част на таблото, а задната седалка била прилепена до предните. Непознат мъж се притекъл на помощ, като се опитал първо да извади ищеца от автомобила, но свидетелката помолила да не бъде местен, понеже страдал от епилепсия. Мъжът се обадил на тел. 112, след което извадил от автомобила по-малкия брат на ищеца и помогнал на свидетелката да излезе. В същото време К. дошъл в съзнание и тя установила, че има охлузна рана и подутина на челото. Тогава пристигнала полиция и линейка, която ги откарала в спешното отделение на местната болница, където престояли няколко часа. Ищецът не се чувствал добре трудно се движел и изпитвал силни болки в главата. Впоследствие, познати на свидетеля ги откарали в гр. София, където били прегледани в спешен неврохирургичен кабинет в „Пирогов“ и хоспитализирани в детска неврохирургия, където престояли една седмица. През цялото време К. бил лекуван с обезболяващи медикаменти и системи. Охлузната рана на главата му била обработена без шевове и лепенки, но отокът останал. Свидетелката твърди, че след изписването от „Пирогов“, К. отсъствал от училище около два месеца, поради затруднено придвижване. Усещал болки в главата, зачестили епилептичните пристъпи, които преди процесното ПТП били леки и с 5 интензитет на няколко месеца, повлияни благоприятно от прилаганото лечение, но след катастрофата зачестили и били придружени от замайване и падания. Започнал да сънува кошмари, оплаквал се от умора дори след сън.