Определение № 27938 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27938 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Т. Гражданско дело № 20261110103184 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 76545/23.06.2025 г. и молба с вх. № 99716/30.03.2026 г./ на В. А. А. срещу „..............“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.

Съдът констатира, че отговорът на исковата молба е нередовен по смисъла на чл. 132, т.

1 ГПК, тъй като макар да е подаден от адвокат, за когото е представено пълномощно по делото, според пълномощното адвокатът е упълномощен от Е.И.В., действаща като пълномощник на управителите на ответното дружество, но пълномощното за нея не е представено, поради което не може да се проследи дали представителната власт на подалият отговора адвокат е учредена надлежно. Това налага на ответника да бъдат дадени указания по реда на чл. 101 ГПК.

Налице се предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото видеозапис на процесното предаване подлежи на отхвърляне, защото фактите, чието установяване се цели по този начин, са безспорни между страните.

Ищецът е поискал допускането на двама свидетели при довеждане, както и на трети свидетел – И.Х., но искането му е нередовно. В разрез с изискването на чл. 159, ал. 2 ГПК не е посочено за кои факти се иска да бъде разпитан всеки от свидетелите, нито се сочат трите имена на всеки свидетел, а за свид. Х., доколкото същият не се иска при довеждане, следва да бъде посочен и адрес за призоваването му. Следва да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в така направените доказателствени искания.

По искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе след съобразяване на становището на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото 1 определение да представи по делото пълномощното от неговите управители за Е.И.В., въз основа на което последната е упълномощила адв. А. да представлява дружеството по настоящото дело, ИЛИ управителите на ответното дружество да приподпишат отговора на исковата молба ИЛИ същите с нарочна писмена молба изрично да потвърдят действията на адв. А. по подаване на отговора на исковата молба. При неизпълнение на указанията в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден и ще измени съответно проекта за доклад.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 10:00 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на искова молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи видеозапис на процесното предаване.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да посочи трите имена на всеки от поисканите от него общо трима свидетели и за кои факти иска да бъде разпитан всеки от свидетелите, а за свид. Х., ако поддържа искане за негов разпит при призоваване, да посочи и адрес за призоваването му.

След постъпване на молба от ищеца в изпълнение на тези указания препис от същата незабавно ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника за становище в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. След постъпване на становище от ответника или изтичане на срока за това делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по искането на ищеца за допускане на трима свидетели.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да изрази становище по искането на ответника за допускане на съдебнотехническа експертиза, включително изрично да посочи дали оспорва твърдението на ответника, че на 18.03.2025 г. в предаването „Здравей, България“ е изнесено в пълен обем направеното от ищеца на 13.03.2025 г. писмено опровержение на процесното твърдение за него, без да е допускано изменение или съкращаване на текста. След постъпване на молба от ищеца или изтичане на срока за това делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

В. А. А. е предявил срещу „..............“ ЕООД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2 556.46 евро /евровата равностойност на 5 000 лв./ – част от вземане в общ размер на 25 564.59 евро /евровата равностойност на 50 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в непредоставяне на право на отговор на ищеца по отношение на изнесена клевета за него на 11.03.2025 г. в сутрешния блок „Здравей, България“ на управляваната от ответника телевизионна медия – в рубриката „Ловци на лъжи“, ведно със законната лихва за периода от 11.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е председател на „...............“, както и че е известен като „В-Ч.“.

Излага, че на 11.03.2025 г. в „Здравей, България“ – сутрешният блок на управляваната от ответника телевизионна медия – в рубриката „Ловци на лъжи“, е проведено живо събеседване с И.Р. – представител на „..............“, при което е изнесена клевета за ищеца, а именно: „В-Ч. е осъден за побой над лекар.“. Сочи, че се касае за твърдение, което е позорящо, като оспорва верността му, във връзка с което излага, че е оправдан с влязло в законна сила решение. Счита, че при изнесена клевета от трето лице в интервю в пряко предаване по радиото или телевизията, както е в случая, доставчикът на медийни услуги не може да отговаря за казаното от интервюирания, тъй като е обективно невъзможно 2 извършването на предварителна проверка за достоверност на казаното от него, поради което като коректив на тази невъзможност в чл. 10, т. 7 и чл. 18 ЗРТ е предвидено правото на отговор на засегнатото лице, респ. задължение за доставчика на медийни услуги да му предостави възможност за отговор. Изтъква, че правото на отговор е основен стандарт на добросъвестната журналистическа практика и е пряко свързано с принципите за обективност и плурализъм в медийната дейност. Заявява, че незабавно е оспорил клеветническото твърдение пред телевизионната медия и е поискал право на отговор в същото предаване и равностойно време с лично присъствие в студиото, за да опровергае клеветническото твърдение, но не му била дадена възможност от ответника да упражни правото си на отговор чрез лично участие в ефира на телевизията. Твърди, че впоследствие телевизията е излъчила друго телевизионно предаване, в което били представени позиции, опровергаващи част от разпространената в процесното интервю информация, но счита, че това не представлява реално упражняване на право на отговор от негова страна, защото му се дължи възможност за личен ефирен отговор в същото предаване. Сочи, че неосигуряването от ответника на право на отговор на ищеца в качеството му на засегнато от клеветническото твърдение лице чрез предоставяне на ефирно време за лично участие в същото предаване представлява противоправно поведение. Излага, че изнесената клевета го е засегнала отрицателно: силно били накърнени неговите лична чест, достойнство и добро име; изпитал психически и емоционални страдания, включително симптоми на депресия и изолация; понесъл обществена стигматизация и подигравки в обществената среда, включително сред избиратели и медии; влошило се доверието към него като обществено-политическа фигура, във връзка с всичко което акцентира, че клеветническото твърдението е изнесено публично – в телевизионен ефир, в резултат на което е достигнало до неограничен кръг хора. Счита, че отказът на ответника да му предостави реално право на отговор представлява поддържане на изнесената клеветническа информация в публичното пространство, поради което довел до продължаващо и трайно накърняване на неговите чест, достойнство и репутация, а също така причинил на ищеца стрес, негативни емоции и влошаване на здравословното му състояние. Излага, че вредите от непредоставеното право на отговор са резултат от противоправното поведение на лица, на които ответникът е възложител на работа, при или по повод на която са настъпили вредите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск е оспорен. Оспорва твърдението, че ответникът не е допуснал опровержение на изнесената невярна информация, касаеща ищеца. Сочи, че на 13.03.2025 г. ищецът в писмено искане до ответника оспорил процесното твърдение, заявявайки, че е бил оправдан с влязло в законна сила решение. Излага, че в същото предаване на 18.03.2025 г. отразеното в ищцовото искане опровержение е публикувано в пълен обем без изменение или съкращаване на текста, с което правото на отговор на ищеца е удовлетворено, както е прието в писмо-отговор на СЕМ от 07.04.2025 г. Счита, че задължението на ответника по чл. 18 ЗРТ се изчерпва с това да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста. Оспорва да има задължение да даде възможност на засегнатото лице да прочете/изговори отговора си лично в предаването.

Изтъква, че целта на правото на отговор е невярната информация да бъде опровергана, а не да се дава телевизионна трибуна за лична изява на засегнатото лице. Оспорва твърдените в исковата молба неимуществени вреди и в частност – тези, свързани със заеманата от ищеца длъжност като председател на политическа партия. Оспорва вредите като естество, интензивност и продължителност. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и поведение на лица, подчинени на ответника.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните факти: осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно 3 поведение; настъпили за него неимуществени вреди, както и техните вид и интензитет; причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да обори презумпцията за вина на прекия извършител по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже релевираните възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително възражението, че е изпълнил надлежно задължението си да предостави на ищеца право на отговор.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът ползва прякора „В-Ч.“; че ответникът осъществява дейност като телевизионна медия чрез „Нова телевизия“; че на 11.03.2025 г. в сутрешния блок на „Нова телевизия“ „Здравей, България“ – в рубриката „Ловци на лъжи“, е проведено живо събеседване с И.Р. – представител на „..............“, при което той направил следното твърдение за ищеца: „В-Ч. е осъден за побой над лекар.“; че твърдението е невярно, защото с влязло в законна сила решение на ВКС ищецът е оправдан за случая; че на 13.03.2025 г. ищецът е поискал от ответника право на отговор във връзка с това твърдение за него.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.