Определение № 1620 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1620 гр. София, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20241000501582 по описа за 2024 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 269602/ 22.04.2024год. на Б. А. А. срещу Определение № 262310/ 27.03.2024год., постановено по гр.д.№ 6870/2019год. на СГС , с което е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 от ГПК, обективирано в молба вх.№ 263613/12.02.2024год. на частния жалбоподател за изменение на определение от 260241/11.01.2024год. в частта за разноските .

В частната жалба се поддържа , че определението е неправилно и немотивирано. Твърди се , че доколкото производството по предявения против него иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД е прекратено поради констатира от съда липса на правен интерес у ищцата за неговото предявяване ,то в негова полза следва да се присъдят разноски, доколкото не е станал причина за завеждане на делото. Прекратяването на производството по делото и по втория от кумулативно съединените искове- по чл.33 , ал.2 от ЗС също съставлявало основание за присъждане на разноски в негова полза , доколкото не бил дал повод за завеждане и на този иск. Прекратяването на производството по делото било резултат от поведението на ищеца, а и за присъждане на разноски при прекратено производство по делото било ирелевантно дали ответника е дал или не повод за неговото образуване.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение както следва - 5000 лева относно иска с правно основание чл.26 от ЗЗД и 9 990лева- относно иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

Писмен отговор на частната жалба не е подаден от противната страна.

Апелативен съд-София , в настоящия си състав , намира подадената частна жалба за допустима- подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по същество по така подадената частна жалба съдът съобрази следната релевантна за спора фактическа обстановка:

Производството по гр.д.№ 6870/2019год. по описа на СГС е образувано по иск по чл. 26, ал.2, предл.1 и предл.4 от ЗЗД, предявен от К. Х. А., в лично качество и като законен представител на малолетните Б. Б. А. и Д. Б. А. срещу Б. А. А. и „ Хранинвест-Хранмашкомплект“АД за 1 прогласяване нищожността на договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение с № 119, том-IV,рег.№ 8001,дело № 613 от 25.03.2019год., съединен при условията на евентуалност с иск по чл.33, ал.2 от ЗС с искане да бъде допуснато изкупуване от страна на съсобственика К. Х. А. на 1 / 2 ид.част на поземлен имот, предмет на сделката , обективирана в горецитирания нотариален акт.

С определение от 23.09.2020год. , постановено по гр.д.№ 6870/2019год. на СГС производството по делото е прекратено частично- по иска по чл. 26, ал.2, предл.1 и предл.4 от ЗЗД.

За да прекрати производството по делото съдът е приел, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на установителния иск. Определението е влязло в сила като необжалвано.

На 08.10.2020год. е депозирана молба от ответника А. с искане да му бъдат присъдени разноски по делото като направени в производството по недопустимия иск в размер на 5000лева .

С определение, постановено в с.з. на 30.05.2022год. производството по делото по евентуалния иск по чл.33, ал.2 от ЗС е спряно на основание чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК до приключване на гр.д.№ 9933/2021год. по описа на СГС с влязло в сила решение. От представено по делото съдебно удостоверение е видно ,че гр.д.№9933/2021год. по описа на СГС е образувано по иск по чл.26 от ЗЗД, предявен от ответника Б. А. срещу ответника –ЮЛ касателно сделката , обективирана в акт с № 119, том-IV,рег.№ 8001, дело № 613 от 25.03.2019год.

С влязло в сила решение, постановено по горецитираното гр.дело, обективираната в нотариален акт с № 119, том-IV, рег.№ 8001, дело № 613 от 25.03.2019год. и атакувана от К. А. чрез иска по чл.26, ал.1,предл.1 и предл.4 от ЗЗД сделка е обявена за нищожна.

С молба от 25.10.2023год. ищцата е заявила , че с оглед обявяването на атакуваната чрез предявения от нея иск по чл.26 от ЗЗД сделка за нищожна, то е отпаднал правния й интерес и от предявяване на евентуалния иск по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което производството и по този иск следвало да бъде прекратено.Със същата молба е направила и искане да не бъдат възлагани в нейна тежест разноските по делото, тъй като ответниците били провели само между тях процеса по обявяване на сделката за нищожна и че тя , с поведението си , не е могла да въздейства върху процеса по иска по чл.26 от ЗЗД. Поддържала е ,че не била станала причина за отпадане на правния интерес по предявения от нея иск по чл.26 от ЗЗД, а и преценката за наличието на правен интерес се правел служебно от съда и тя не следвало да отговаря за разноските по делото.

С Определение № 260241/11.01.2024год. производството по делото , образувано по иска по чл.33, ал.2 от ЗС е прекратено поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му.

Със същото определение е оставено без уважение искането на ответника А. за присъждане на разноски по прекратеното производство. За да отхвърли искането за присъждане на разноски съдът е приел, че на ответника А. не се дължат такива, тъй като е станал повод за завеждане на делото , а и последващото прекратяване на производството е с оглед новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК след подаване на исковата молба.

На 12.02.2024год. е подадена молба от ответника А. с искане, основано на чл. 248 от ГПК, за изменение на определение № 260241 в частта за разноските. В молбата е изложил доводи че му се дължат разноски поради прекратяване на производството по делото и че неправилно му е отказано тяхното присъждане.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 262310/27.03.2024год. е оставено без уважение искането на ответника А. по чл.248 от ГПК, с препращане към мотивите , изложени в Определение № 260241 от 11.01.2024год.

Обжалваното определение е частично неправилно.

По правилото на чл.78, ал.4 от ГПК , при прекратяване на производството по делото, ответникът има право на разноски, които е направил в процеса. Когато прекратяването на производството по делото е породено от факти, настъпили след предявяването на иска и именно тези факти са обусловили извод за недопустимост на предявения иск , отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради липса на 2 правен интерес за ищеца от неговото предявяване.

В настоящия случай производството по делото е образувано по предявени при условията на евентуалност искове по чл.26 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС .

Ищците са поискали да се прогласи нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на задължение , сключен между двамата ответника. По време висящността на процеса първият ответник е предявил срещу втория ответник иск по чл.26 от ЗЗД касателно същия договор , обявен за нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД с представено по делото влязло в сила решение. С мотив ,че ищците не са страна по договора ,чиято нищожност искат да бъде установена по съдебен ред и доколкото не заявяват свои самостоятелни материални права по отношение предмета на договора , в който случай уважаването на иска да повлияе пряко и директно върху правата им сфера или ще възстановят свое нарушено право,ще установяват правоотношение засягащо правните им сфери или ще се породи право да придобият някакви права върху веща, предмет на разпоредителната сделка, първоинстанционният съд е приел ,че за тях липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД и е прекратил производството по този иск като недопустим.

След представяне на влязлото в сила Решение №3877/19.12.2022год., постановено по гр.д.№ 9933/2021год. на СГС, с което процесната сделка е обявена за нищожна по предявения от първия ответник срещу втория ответник иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД , първоинстанционният съд е приел ,че за ищците вече е отпаднал правния интерес и от предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което е прекратил производството по делото и по този иск .

Тоест, производството и по двата иска е прекратено поради липса на правен интерес от тяхното предявяване . Безспорно в случая причина за предявяване и на двата иска е извършената от първия ответник в полза на втория ответник разпоредителна сделка с 1 / 2 ид.част от съсобствен между ищцата и първия ответник недвижим имот , но причината за прекратяването на делото по иска по чл.26 от ЗЗД не се дължи на поведение на първия ответник, каквато причинно-следствена връзка е налична при прекратяването на производството по делото по евентуалния иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Прекратяването на производството по иска по чл.26 от ЗЗД е извършено преди да бъде предявен иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД от първия ответник срещу втория ответник касателно процесния договор ,тоест прекратяването не е по причина влязлото в сила решение по този иск.

Предявеният от ищците иск по чл.26 от ЗЗД е приет за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му , изведен от обстоятелството ,че ищците не са страни по договора и че като трети по договора лица не твърдят с него да са засегнати конкретни техни материални права ,тоест липсва поведение на първия ответник , с което да е допринесъл до отпадане правия интерес на ищците от предявяване на иска по чл.26 от ЗЗД, съответно за прекратяване на производството по делото. Същевременно , в писмения отговор на исковата молба, ответникът е заявил своевременно възраженията си за недопустимост на иска по чл.26 от ЗЗД, основани именно на липсата на правен интерес за ищците от неговото предявяване и тези възражения са приети за основателни от първоинстанционния съд.

С оглед на установеното по-горе, а именно че причината за прекратяването на производството по иска по чл.26 от ЗЗД е извън първия ответник по иска, то на основание чл.78, ал.4 от ГПК на същия се следва присъждане на разноски в производството по този иск , направени за адвокатска защита, но не и в претендирания размер от 5 000 лева. Възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК касателно размера на претендираните разноски е своевременно заявено от процесуалния представител на ищцата и е основателно. Производството по иска по чл.26 от ЗЗД е прекратено непосредствено след подаване на писмения отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника , по него не са провеждани открити съдебни заседания , не са събирани и обсъждани доказателства, поради което настоящия съдебен състав намира ,че за положения от процесуалния представител на ответника труд –изготвяне на писмен отговор на исковата молба , се дължи минималния размер на възнаграждението по чл.9, ал.1 от Наредба № 1 / 2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 400лева. Този размер се счита от настоящия съдебен състав за справедлив и разумен предвид предмета на спора , цената на иска и труда , който е положен в защита интереса на ответника, поради което се явява и съобразен на приетото в Решение от 25.01.2024год. по дело С-438/22 на СЕС.

Напълно различно стоят нещата с прекратяването на производството по иска по чл. 33, ал.2 от ЗЗД , доколкото с последващото предявяване на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД от първия 3 ответник срещу втория ответник и постановеното по този иск решение за прогласяване нищожността на процесния договор , първият ответник е допринесъл за отпадане на правия интерес от водене на делото. В случая прекратяването на делото е предизвикано поради новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства , по независещи от ищцата причини, а сам първия ответник е иницирал и съдействал за настъпването им .Предвид на това същият няма право на разноски по прекратеното по иска по чл.33, ал.2 от ЗС производство и такива правилно са отказани да му бъдат присъдени.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e6e921a-ccce-4c08-a738-700d06b84ddc