Решение № 2111 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2111 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100509325 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №10234 от 30.05.2024г. постановено по гр. дело №14130/23г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е осъдил на основание чл.203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ С. Д. А., ЕГН:********** да заплати на „Джи Ем ЕКС“ ЕООД, ЕИК:200476211 сумата от 710 лева, представляваща претърпяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт на товарна композиция, съставена от влекач с рег. №**** и полуремарке с рег.

№****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер за сумата от 2 130 лева. Със същото решение на основание чл. 66, ал.

2 КТ първоинстанционният съд е осъдил С. Д. А. да заплати на „Джи Ем Екс“ сумата от 355 лева, представляваща неустойка за отказ от подписване на приемнопредавателен протокол от страна на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, уговорена съгласно т. 5 от подписаното между страните споразумение от 22.11.2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер за сумата от 390 лева. Първоинстанционният съд на основание чл.78, ал. 1 ГПК е осъдил С. Д. А. да заплати на „Джи Ем Екс“ ЕООД сумата от 371,99 лева представляваща съдебно деловодни разноски по делото, а „Джи Ем Екс“ ЕООД да заплати на С. Д. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 479,23 лева представляваща съдебно- деловодни разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът по 1 чл.203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ е подадена въззивна жалба от ответника „Джи Ем Екс“ ЕООД, който поддържа, че постановеното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в длъжностната характеристика на ищеца е посочено, че водачът носи отговорност за причинените повреди на повереното му МПС и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация и въпреки това първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че на ищецът не е възложена отчетническа дейност. Жалбоподателят твърди, че за изпълнение на трудовите си функции водачът е получил в разпореждане от работодателя влекач, полуремарке, товар и парични средства във връзка с извършваните превози, който ищецът е бил длъжен да съхранява, разходва и отчита. В подадената въззивна жалба се поддържа изводът, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че споразумение постигнато между работодател и служител за основанието и размера на дължимото обезщетение обвързва последния единствено в хипотезата на пълна имуществена отговорност уредена в чл.203, ал. 2 КТ. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд е в противоречие с чл. 365 ЗЗД и прогласената с него договорна свобода, доколкото ищецът не е обосновал имуществената отговорност на работника единствено с постигнатото между тях споразумение от 22.11.22г. Моли да бъде отменено решение №10234 от 30.05.2024г. постановено по гр. дело №14130/23г. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по чл. 203 ал. 1 вр с чл. 207, ал. 1, т.1 КТ за пълния му размер от 2 130 лева и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

Ответникът по въззивната жалба С. Д. А. не е депозирал отговор на същата.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника С. Д. А. срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.203, ал. 1 вр. чл. 207, ал.

1, т. 1 КТ и чл. 66, ал. 2 КТ. Същият поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че по делото не е доказано нито настъпването на вреда, нито нейното авторство. Ето защо моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба „Джи Ем Екс“ ЕООД е депозирал в срок отговор на същата, с който я оспорва и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

По въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Ограничената имуществена отговорност на служител/работник е уредена в разпоредбите на чл.206-210 КТ. Съгласно уредената в КТ специална отговорност за вреди, работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения.

2

Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По - строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, а при вреди, състоящи се в липси - в пълен размер - чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Фактическият състав, от който произтича отговорността на работника или служителя по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ предполага кумулативното наличие на следните юридически факти: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и отчетника; 2) неизпълнение на трудовите задължения от страна на отчетника; 3) претърпяна имуществена вреда от страна на работодателя; 4) виновно поведение на отчетника; 5) причиняване на липсата при или по повод на специфичните функции по трудовото правоотношение на отчетника и 6) наличие на причинна връзка между липсата и действията или бездействията на отчетника. Въззивната инстанция намира, че за да бъде ангажирана отговорността на работника по чл. 207, ал. 1 КТ следва по делото да бъде безспорно доказано обстоятелството, че работника/служителя има качеството „отчетник“.

В конкретният случай настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно обстоятелството, че ответникът С. А. е сключил с ищеца трудов договор №92/22.11.2022г. по силата на който лицето е заемало длъжността „шофьор товарен автомобил“. Безспорно между страните е и обстоятелството, че на същата дата страните са сключили споразумение по силата на което „водачът се задължава да стопанисва и пази от липси и повреди поверените му материални ценности на работодателят с грижата на добър стопани“. С приемно предавателен протокол от 22.11.2022г. на ответника са били предадени и съответни материални ценности, вкл. и влекач с рег. №****, както и полуремарке ****. Настоящата въззивна инстанция намира, че от цитираните писмени доказателства, а и между страните не е спорно, се установява с достатъчна степен на категоричност, че ответникът С. А. носи отговорност за евентуално причинени от него вреди.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с направените от първоинстанционният съд изводи и относно причинените щети на влекач с рег. №****, 3 както и полуремарке ****. Същите се установяват на първо място, от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на МПС от 30.01.2023г., фактура №450 от 10.02.2023г. и приемно предавателен протокол от 07.02.2023г., както и от изготвеното и прието по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, съгласно което ремонтът, за който е издадена приложената по делото фактура действително е бил извършен. Съдът намира, че по делото е установено и обстоятелството за причинно-следствената връзка между управлението на тежкотоварния автомобил от ответника С. А. и причинените вреди, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, които настоящият състав намира за правилни и законосъобразни. Все в този смисъл са показанията на свидетеля И.Л., който заявява, че за времето, когато са нанесени щетите по тежкотоварния автомобил единствено ответникът А. е управлявал същия. Съдът намира, че показанията на посочения свидетел кореспондират напълно с приложените по делото извадки от тахографска карта на водача, подкрепени и от заключението на вещото лице, заявило, че анализирайки представените му документи, в посочения период от 22.11.22г. до 01.03.23г. единствено и само ответникът е управлявал тежкотоварния автомобил.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ответникът следва да понесе отговорност за причинените от него щети на тежкотоварния автомобил.

Спорен по делото е въпросът дали лицето следва да понесе отговорност в качеството си на работник или в качеството си на отчетник, от който извод зависи и размера на дължимото от него обезщетение.

Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. В тази връзка следва длъжността на работника/служителя следва да бъде отчетническа, като придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност. Такава може и да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика.

Достатъчно условие, за да се ангажира отговорността по този ред е от същността на длъжността, която работникът заема по трудов договор, да изхожда, че в нея се съдържат като присъщи задължения действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. В тази връзка съдът намира, че единствено посочването в длъжностната характеристика или в допълнително сключено споразумение с работника/служителя, че същият носи отговорност за предадените му материални ценности не би могла да превърне изпълняваната от него длъжност в отчетническа такава. Определянето дали дадена длъжност е отчетническа или не е само и единствено в зависимост от характера на самата длъжност, но не и от постигнатите между страните уговорки, доколкото същите не биха могли да дерогират императивните правила относно размера на ограничената имуществена отговорност посочени в чл.206-207 КТ.

4

Относно направеното възражение, че имуществената отговорност на работника се извежда само от постигнатото между страните споразумение от 22.11.23г., настоящият въззивен състав намира, че същото е ирелевантно относно крайния направен от първоинстанционния съд извод. Дали имуществената отговорност на С. А. се извежда от длъжностната характеристика, връчена на същия или от постигнатото между него и работодателя споразумение е без значение, доколкото както беше споменато по- горе, с никакво съглашение постигнато между страните не би могло да се дерогира действието на императивните правила уреждащи имуществената отговорност на работника. В своите мотиви първоинстанционният съд е обсъдил както приетата по делото длъжностна характеристика, така и постигнатото между страните споразумение и в този смисъл не е допуснал нарушение на процесуалните правила, както твърди жалбоподателя.