Решение № 3084 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3084 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330112444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Ч., ул. „****“ № ** против „БИОПРИМ“ ЕООД, с ЕИК: 202860538, със седалище и адрес на управление: с. Чехларе, общ. Брезово, ул. „Първа“ № 14, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че „БИОПРИМ“ ЕООД дължи на Е. В. В. сумата от 2700 лева, представляваща непогасена част от възнаграждение по договор за агротехнически услуги, а имено жътва, както и сумата от 618 лева, представляваща обезщетение за забава за периода ****г.

– *****г., за които суми е издадена Заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № *****г. по описа на Районен съд – Пловдив, * гр. състав.

Ищецът излага, че през месец юли *****г. с представител на ответното дружество – В. М. е сключил неформален договор за агротехнически услуги, по силата на който ищецът се е задължил да извърши жътва на *** декара пшеница на ответника на цена 10.50 лева/декар в землището на с. Ч., общ. Б., за сумата от 6 300 лв. Твърди се, че е уговорено плащането на сумата да стане по банков път към края на месец август ****г.

1

Ищецът твърди, че услугата е извършена в края на месец юли и началото на месец август, като на ******г. ответникът е превел на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща авансово плащане. Твърди се, че до настоящия момент остатъкът от дължимата сумата в размер на 2700 лв. е останала неплатена. Претендира се обезщетение за забава.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция, и щецът следва да установи наличие на действителен договор за изработка /агротехнически услуги/; че е изпълнил възложената работа съобразно договореното и в срок, както и че работата е приета без възражения, както и факта на изпадане на ответника в забава. Ответникът следва да установи пълното и точно изпълнение на паричното си задължение.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца Е. В. в „****“ *** и „****“ **, обхващаща периода месец август ****г. – месец август ***г. От представеното извлечение се установява, че на ******г. с операция № ******* е получен паричен превод по сметката на ищеца В. в размер на 3600 лева от ответното дружество „БИОПРИМ“ ЕООД, с основание на плащането „Авансово плащане услуга жътва“/на л. * от делото/.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С. П. М. се установява, че същият работи като комбайнер и се познава с ищеца от *-* години. Излага, че лично е присъствал на уговорката между ищеца Е. В. и представител на ответното дружество – В. М. за процесната жътва, която се състояла на нивата на ответника. Свидетелят М. излага, че ищецът изпълнил коректно задълженията си по осъществяване на жътва на нивата на ответното дружество. Излага, че знае, че представителят на ответника - В . М. е превел парична сума по сметката на н а ищеца Е. В..

Присъствал е на телефонен разговор между Е. В. и В. М., в който ищецът В. позвънял на В. М., за да си поиска остатъка от парите, ко ито му се дължат за жътвата. Свидетелят сочи, че последно през миналата година /***г./ с ищеца намерили В. М. на нивата, като същият обещал, че няма да има проблем и ще преведе остатъка от парите. Според свидетеля М. останали неплатени на ищеца около 2700 лева, които В. М. казал, че ще заплати остатъка от дължимата сума.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля С. М., като обективно и добросъвестно дадени. Ето защо ги ползва при изграждане на фактическите си изводи.

Обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка, съдът намира за безспорно установено от 2 представените по делото доказателства.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши възложената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа.

Съдът намира, че възложената работа /жътва/е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е надлежно приета от същия без възражения, което обстоятелство се установява от представените по делото доказателства – извлечение от банковата сметка на ищеца Е. В., от което се установява получен паричен превод по сметката на ищеца В. в размер на 3600 лева от ответното дружество „БИОПРИМ“ ЕООД, с основание на плащането „Авансово плащане услуга жътва“/на л. * от делото/, с което е заплатена частично уговорената цена по избраотката, което обстоятелство представлява извънсъдебно признание на този факт.

В настоящия случай, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, ответното дружество „БИОПРИМ“ ЕООД не представи доказателства за пълното и точно изпълнение на паричното си задължение по сключения между страните договор за изработка. В този смисъл са и показанията на свидетеля С. М., който сочи, че до настоящия момент остатъкът от дължимата от ответника парична сума в размер на 2700 лева е останала неплатена на ищеца.

Следователно, в полза на изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване на възнаграждения по процесния неформален договор за изработка.

Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за изработка парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за заплащане на цената е погасено.

Предвид така изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от 2700 лева.

Основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода ****г. – *****г., която също следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 618 лева.

При този изход на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № *****г. по описа на 3

Районен съд – Пловдив, * гр. състав.– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски за сумата от 66, 36 лева за заплатена държавна такса. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 66, 36 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „БИОПРИМ“ ЕООД, с ЕИК: 202860538, със седалище и адрес на управление: с. Чехларе, общ. Брезово, ул. „Първа“ № 14 дължи на Е. В. В., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Ч., ул. „****“ № ** на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева , представляваща непогасена част от възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изработка и сумата от 618 /шестстотин и осемнадесет/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода ****г. – *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.12.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд – Пловдив, * гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БИОПРИМ“ ЕООД, с ЕИК:

202860538, със седалище и адрес на управление: с. Чехларе, общ. Брезово, ул.

„Първа“ № 14 да заплати на Е. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Ч., ул.

„****“ № ** сумата от 132, 73 лева /сто тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, * гр. състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4

5