Решение № 105 от 30.03.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……./ 30.03.2020 г., град Добрич

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Добрички административен съд, в публично заседание на десети март, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Милева

ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска

Милена Георгиева при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Виолета Великова, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно–наказателно дело № 772 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.

63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Ж.И. ***, подадена чрез адв.К.И. -ДАК, срещу Решение № 422/25.11.2019 г., постановено по нахд № 467/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0851-000244 от 07.03.2019 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Излага множество доводи за допуснати нарушения в административнонаказателното производство. Възразява, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) не били посочени номера на талона за медицинско изследване, номера и вида на техническото средство. Оспорва да е извършил нарушението като твърди, че не е отказал да даде проба с техническо средство. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Съби Йовев, който бил категоричен, че жалбоподателят не е употребил алкохол.

Моли решението на първоинстанционния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и споделя изводите на съда, че извършването на нарушението е доказано. Пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че производството пред районния съд е било образувано по жалба на И.Ж.И. срещу Наказателно постановление № 19-0851-000244 от 07.03.2019 г. на началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Добрич, с което са му наложени, предвидените в чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, административни наказания затова, че на 15.02.2019 г. в гр.Добрич по ул.“Кирил и Методий“ в качеството си на водач на МПС- лек автомобил с рег. № ТХ 2790ХН, при осъществяване на полицейска проверка отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнил предписание за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е приел, че извършването на нарушението е доказано. Тези изводи са направени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. От данните по делото е видно, че разпитаните по делото свидетели, полицейските служители, спрели жалбоподателя за извършване на проверка, С.М.и В.Г., са категорични, че същият отказал да бъде изпробван с техническо средство – дрегер, каквото било осигурено по тяхно искане от служител на Сектор „Пътна полиция“. Воденият от жалбоподателя свидетел, Й.С., пътник в автомобила в момента на проверката, потвърждава факта, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС в момента, когато е бил спрян за извършване на полицейска проверка. Този свидетел действително твърди, че жалбоподателят не е употребил алкохол, а също и че не е видял дали от жалбоподателя е било поискано тестване с техническо средство, тъй като стоял вътре в автомобила.

При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че въззивният съд е извършил правилен и коректен анализ на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства. Пред настоящата инстанция не са представени други доказателства.

Несъстоятелни са доводите на касатора за това, че първоинстанционният съд не е изяснил правилно фактическата обстановка. При разглеждане на спора за законосъобразност на наказателното постановление съдът не е дал необоснован превес на едната група свидетелски показания за сметка на показанията на свидетеля, воден от жалбоподателя. Последният единствено потвърждава правно-релевантни факти за ангажирането на наказателната отговорност на касатора, а именно, че при осъществяване на проверката И.И. е имал качеството „водач на МПС“.

Свидетелят дава показания, че не е бил очевидец на отказа, с което не оборва показанията на другите свидетели, нито си противоречи с тях. Обстоятелството, дали касаторът е употребил алкохол или не е употребил алкохол, е правно ирелевантно, т.е. то е без значение за ангажиране на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е елемент от състава на нарушението. Противоправното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП е отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, а не употребата на алкохол от водача, която се санкционира по реда на чл.174, ал.1 от същия закон.

От съдържанието на разпоредбата е видно, че за ангажиране на отговорността е достатъчно да се установи отказ за тестване с техническо средство. Затова всички възражения, свързани с издаването на талон за медицинско изследване и неговите реквизити, са също правно ирелевантни.

Ако водачът е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се установява, че не е бил възпрепятстван от полицейските служители.

Обстоятелството, че в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение не били посочени като реквизити вида и номера на техническото средство, не представлява процесуално нарушение, тъй като тази информация би имала значение единствено за доказване изправността на техническото средство. А въпросът за изправността на техническото средство стои, само в случаите на осъществен тест с техническото средство, но не и в случаите, когато тестване е отказано. Наказанията са определени, съобразно предвиденото за извършеното нарушение в чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата – точно фиксирани по вид и размер - „глоба“ от 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Затова настоящата инстанция намира, че потвърждавайки наказателното постановление, съдът е приложил правилно закона въз основа на доказаните по делото факти. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 422 от 25.11.2019 г., постановено по нахд № 467/

2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: