Решение № 260633 от 01.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260633 гр. Пловдив, 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20720 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Н.К.К. против А.В.А..

В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши *****, като ищцата претендира, че за периода от 05.01.2015 г. до 26.10.2018 г. ответникът й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции – *****, като излага твърдения за конкретни актове в процесния период. Твърди, че по делото за развод – гр. д. № 9442/2014 г. на РС Пловдив, III бр.с., районният съд с определения за привременни мерки от 05.03.2015 г. и 19.05.2015 г. предоставил на ищцата упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните ****, определил размер на издръжката и режим на лични отношения на ****с **** им, както и предоставил ползването на семейното жилище на ищцата. Производството по делото за развод приключило с влязло в сила решение, като на ищцата било предоставено упражняването на родителските права по отношение на *****, бил определен размер на месечната издръжка, който ответникът да заплаща на *****; на ищцата и ****било предоставено ползването на семейното жилище на адрес: гр. *****, както и бил определен режим на лични отношения. Ищцата изтъква, че в хода на бракоразводния процес ответникът и роднините му извършили всякакви противоправни действия с цел да лишат нея и ****от достъп до жилището и да препятстват възможността ползването на жилището да се присъди за период до навършване на пълнолетие на *****, като на дата 23.10.2014 г. ответникът извършил отказ от наследството на своята *****.

Твърди, че на дата 05.01.2015 г. ответникът сменил патроните на входните врати на жилището, изнесъл лични вещи на ищцата и на ****и заявил, че тя и ****вече няма да живеят там и че ще бъдат настанени наематели. Сочи, че вследствие на тези действия ищцата и ****били принудени да се настанят в хотел за периода от 05.01.2015 г. до 11.01.2015 г., а от 12.01.2015 г. наели жилище под наем за срок от 1 година. Ответникът осигурил достъп до жилището едва на 26.05.2015 г. Ищцата подала жалба в полицията, като за случая било образувано ДП по пр.пр. № 228/2015 г. на Районна прокуратура Пловдив. Поддържа, че за периода от 05.03.2015 г., когато и било предоставено ползването на семейното жилище до 26.05.2015 г. ответникът и роднините му умишлено създавали пречки за реалното ползване на имота. Твърди, че след постановяване на решението от въззивния съд по делото за развод, ответникът и *****му целенасочено започнали да манипулират ****и да ги настройват срещу нея и ****й по майчина линия. Ответникът започнал да я тормози, във връзка с изтичащия срок за ползването на семейното жилище, като й пишел съобщения по вайбър, започнал да внушава на *****, че ще останат на улицата.

Ищцата твърди, че за периода от 06.05.2018 г. до 08.05.2018 г. ответникът извършил противоправни действия в нарушение на предоставените му родителски права и определения режим на лични отношения с *****, като ги взел по време на полагащите му се дни по режима на лични отношения и отказал да ги върне при нея. Ищцата подала молба за защита по реда на ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № 7494/ 2018 г. на РС Пловдив, I бр.състав, като делото приключило с влязло в сила решение. По повод нарушаване на режима на лични отношения било образувано следствено дело № 214 по описа за 2018 г. на Окръжна прокуратура Пловдив по пр.пр. № 337/2018 г. Предвид така изложените твърдения, поддържа, че ответникът със своите противоправни действия й причинил неимуществени вреди – силно безпокойство, стрес и разочарования, като претендира обезщетение в размер на 1500 лв. (съгласно уточнителна молба от 07.01.2020 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът А.В.А. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, че на 05.01.2015 г. е сменил патроните на двете врати, както и че е изнесъл вещите на ищцата и ****от имота.

Сочи, че на 26.04.2014 г. получил покана от собственика на жилището да го освободи, започнал да търси апартамент под наем, както и да закупи имот, като уведомил ищцата за тези свои намерения. Съобщил на ищцата на дата 05.01.2015 г., че е намерил ново жилище и че следва да се нанесат там, но тя отказала да отиде с него, като вместо това отишла заедно с партньора си Д.П. да звънят на вратата на имота на ****, където **** на ответника отказал да я допусне.

Впоследствие ищцата се укрила с двете си ****на неизвестен за него адрес.

Ответникът посочва, че на 16.06.2018 г. придобил собствеността по отношение на 3/8 идеални части от имота, като преди тази дата не би могло да бъде отговорен за недопускането на ищцата до имота. Оспорва твърденията да е взел двете ****по време на полагащите се дни по режим на лични отношения и да е отказал да ги върне. Твърди, че **** им **** А. в резултат на влошени условия при ищцата, напуснал местоживеенето си при нея още на дата 23.04.2018 г. и отишъл да живее при него; а на 04.05.2018 г. и **** му отишла да живее при него. Сочи, че е висящо гр.д. № 9523/2018 г. на РС Пловдив по отношение на упражняването на родителските права на *****. Намира предявения иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски.

С молба от 08.12.2020 г. ищцата е направила изменение на размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК, чрез неговото увеличение на сумата от 3000 лв. Така направеното изменение на размера на иска е прието с протоколно определение на съда от 08.12.2020 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт.

Фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.

С оглед изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба, предмет на настоящото производство са твърдени противоправни деяния, извършени от ответника, както следва: на дата 05.01.2015 г. подмяна на патроните на вратите на семейното жилище и недопускане до него; за периода от 05.03.2015 г. до 26.05.2015 г. – създаване на пречки за ползване на семейното жилище, за което са постановени от съда привременни мерки, както и за периода от 06.05.2018 г. до 08.05.2018 г. – неизпълнение на режима на лични отношения с ненавършилите пълнолетие ****и по-конкретно невръщане на ****на *****та в уговорен час. Тези деяния са описани от ищцата в исковата молба, поради което те формират спорния предмет. По отношение на тях ответната страна е имала възможност да направи възражения в депозирания писмен отговор. Затова наведените за пръв път в писмената защита, изготвена от процесуалния представител на ищцата, доводи за други противоправни деяния, макар и включени времево в посочения от ищцата в исковата молба период (05.01.2015 г. – 26.10.2018 г.), а именно – периода от 08.05.2018 г. до 26.10.2018 г., когато се посочва, че ответникът не е изпълнявал определения от съда режим на лични отношения и родителски права, не могат да се разглеждат от съда. Подобни твърдения не са изложени в исковата молба, по тях ответникът не се е защитавал, а и разглеждането им от съда би довело до недопустим съдебен акт.

По отношение на твърдяното деяние на дата 05.01.2015 г. съдът намира следното: По делото не е спорно, че страните са бивши *****, бракът между които е прекратен с решение № 536/ 22.02.2017 г., постановено по гр.д. № 9442 по описа за 2014 г. на Районен съд Пловдив, III бр.състав., влязло в сила на 19.11.2018 г. Не е спорно и че по време на брака им са живеели в семейното жилище, находящо се в гр. *****.

Установява се, че семейното жилище е било собственост на родителите на ответника – В. Р. А. и Д. Г. А., придобито в режим на СИО съгласно договор за покупко-продажба № *****. Впоследствие след смъртта на *****та на ответника на *****г., нейната идеална част е наследена от нейните наследници – ***** В. Р. А. и двете и ****А.В.А. и ответникът. Последният се е отказал от наследството на своята *****, като отказът е вписан в особената книга на съда под № 347/ 2014 г., въз основа на заявление от 23.10.2014 г., поради което неговата част от наследството е уголемила дяловете на останалите наследници съгласно чл.53 ЗН. Поради това към момента на деянието – 05.01.2015 г., жилището е било собственост на трети лица – ****и ***** на ответника. *****те, заедно с *****, са го обитавали по уговорка със собствениците, като с нотариална покана от 23.04.2014 г. **** А. е поканил семейството са освободи имота в едномесечен срок, поради желание да го ползва лично. От изложеното следва, че към момента на деянието ответникът е нямал правно основание, въз основа на което да пребивава в имота на *****, нито да се разпорежда фактически с него, като подменя патроните на вратите. По делото не се установи недопускането да е осъществено от ответника. Не се установи и той лично да е подменил ключалките, като сведение за този факт даде единствено свидетелката Г. А.К., ***** на ищцата. Последната обаче не е била очевидец на твърдяното фактическо действие, а само изложи предположение, че ответникът е подменил патрони, като заяви: „не зная кой е сменил бравата, но едва ли е **** му, затова предполагам, че А. е сменил бравата“ (л.87 гръб от делото).

По повод процесното деяние е било образувано досъдебно производство № 702 по описа за 2015 г. на II РУ на МВР – гр. Пловдив, за престъпление по чл.323, ал.1 НК, водено срещу неизвестен извършител, което е прекратено с постановление от 12.12.2018 г. Било е образувано и гр.д. № 34 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., по Закона за защита от домашното насилие, водено срещу В. А. и А. А., не и срещу ответника, което е имало за предмет акт на домашно насилие, извършен от ответниците на дата 05.01.2015 г., изразяващо се в недопускане на молителите до обитаваното от тях жилище на *****. Производството по това дело е завършило с решение от 26.05.2015 г., с което по отношение на **** А. е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължен да се въздържа от всякакви актове на домашно насилие по отношение на ищцата и на двете и ****, а молбата за защита е отхвърлена по отношение на А.А..

Предвид изложеното, по делото не се установи ответникът да е извършил твърдяното в исковата молба поведение – да е сменил ключалките на семейното жилище, обитавано от страните, и да не я е допуснал до него. Както се посочи и по-горе, собственици към онзи момент са били ****и ***** на ответника, като **** А. още през 2014 г. е изразил желание да упражнява правото си на собственост по отношение на имота, като живее там. Несъстоятелни са доводите на ищцата, че ответникът посредством извършения отказ от наследството на ***** си на 23.10.2014 г. е способствал за това ищцата и ****да не останат в имота за по-дълго време. Ответната страна е упражнила предвидено в закона право, а именно – да се откаже от наследството на своя наследодател, като мотивите за това не се издирват. От показанията на разпитаните на двете страни свидетели се установи, че на процесната дата 05.01.2015 г. в семейното жилище са били само ****и ***** на ответника, но не и самият ответник, като **** А. не е допуснал ищцата в имота. Деликтната отговорност е за лични противоправни действия, като само в предвидените от закона случая трето лице би могло да отговаря за действията на другиго, какъвто не е настоящият.