Решение № 325 от 18.06.2021, Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към АНД № 783/2021 г. по описа на ВТРС

Производството е по реда на чл. 378 и следващите от НПК.

С постановление от 02.06.2021 г. на Районна прокуратура гр. Вeлико Търново е направено предложение **** от с. Батак да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като му се наложи административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 78 а от НК.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по направеното предложение.

Постъпило е писмено такова от защитника на привлечения, с което не оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на минимално наказание по реда на чл. 78 а от НК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу ****, затова, че на 14.08.2019 г., в гр. Велико Търново, пред служител от ПП-КАТ при ОД на МВР Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал.

1 от НК.

От приобщените в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното:

Привлеченият О. се явил на 14.08.2019 г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР Велико Търново и заявил, че е изгубил шофьорската си книжка в Германия и желае да му бъде издаден дубликат на СУМПС. За целта попълнил декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД в която посочил причината за липсата на СУМПС и декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че е установил обичайното си пребиваване на територията на Р. България в с.

Батак, общ. Павликени. Двете декларации заедно със Заявление за издаване на дубликат на СУМПС представил пред служителка на сектор „ПП" при ОД на МВР В.Търново. При обработка на Заявлението, последната установила, че в личния картон на водача фигурирала Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД подадена на 18.05.2018 г. от привлечения в посолството на Р. България във Франкфурт Германия, в която той е декларирал за изгубени лична карта и шофьорска книжка. В тази декларация О. бил посочил, че има адрес в Германия. По тази причина не му бил издаден дубликат на СУМПС.

По досъдебното производство е установено, че О. заедно с майка си, съпругата му и двете им деца живеят и работят в Германия, като рядко се прибират в България. В Германия същият има адресна регистрация от 25.02.2020 г. в гр. Doisburg, но фигурира в 1 полицейските регистри на германските власти за извършени нарушения през 2015 г., 2017 г. и 2018 г. При извършеният анализ на задграничните му пътувания в периода 01.01.2018 г. до 05.05.2021 г. се установява, че същият на 10.07.2018 г. е напуснал страната и е влязъл на 20.12.2018 г. , след което на 04.01.2019 г. е напуснал страната и отново е влязъл в България на 08.08.2019 г., което означава, че в периода от 04.01.2019 г. до 08.08.2019 г., О. е бил в Р.

Германия.

По такъв начин с деянието си привлеченият е осъществил от обективна и субективна страна, умишлено, при форма на вината пряк умисъл, престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - привлеченият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и с действията си е целял и причинил настъпването им.

Предвид изложеното дотук, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78 А от НК – привлеченият е пълнолетно лице, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на цитираната разпоредба.

Съобразявайки семейното и материално положение и имотно състояние на привлечения /декларация на л. 21 от ДП/, съдът прецени, че следва да му се наложи административно наказание глоба в минималния предвиден в чл. 78 а от НК размер – 1 000 лева.

Присъдиха се и направените по делото разноски, които привлеченият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.

Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.

2